Ревю “Погребан”/ “Buried” (2010)
Очаквах нещо върховно… получих нещо посредствено
Откровено казано, не очаквах съвсем нищо преди да прочета ревюто на Бож, защото просто не бях пленен от прелестите на трейлърите му.
Но колегата от Framespotting изсипа толкова суперлативи, че си казах “какво пък, дори и шансът Рейнолдс да се е снимал в добър филм да граничи с нулата, може пък Кортез да компенсира с талант”. И се приготвих за 90 минутен моноспектакъл на посредствен актьор, който – в крайна сметка –не можа да се справи със задачата. И не защото е най-лошият актьор на света, а защото просто много малко имат харизмата да задържат вниманието около себе си за час и половина. Било то и в такъв трилър.
А и няма смисъл да говорим за харизма, когато той не направи и елементарни сцени както трябва. Например, когато телефонната му връзката с агента от ФБР угасна, той една успя да измъмри едно тираджийско shit. А и така го направи, че ако се беше почесал, щеше да предизвика повече чувства у мен. В случая беше shit, гумата ми се спука, а не shit, последният ми шанс да запазя скапания си живот замира. Но да не изпадаме в подробности, защото филма си има и далеч – далеч по-забележими кусури.
Наивността на Родриго Кортез – неопитния режисьор, стоящ зад mesmerizing трилъра – граничи с простотия. Представям си този филм с малко повече екшън и друг актьор на мястото на Рейнолдс – щеше да е красота за окото.
А сега е просто добър.
Да, добър е. Не оставяйте с грешното впечатление, че не съм харесал филма изобщо – съспенсът беше на лице, при все че колко съспенс може да се вкара и от Алфред Хичкок в един ковчег? Имаше трилър, имаше и страшни (на моменти – много страшни) моменти. Клаустрофобията само не ме хвана, въпреки че не мога да си представя нещо по-клаустрофобично от това да си заровен на два метра под земята.
Колкото до самата история, Пол Конрой е международен тираджия, който, заедно с колегите си, се натъква на засада в Ирак и се събужда погребан в ковчег. На разположение има само мобилен телефон, чиято батерия привършва, запалка и 90 минути кислород. Той започва отчаяно да моли за помощ ФБР, 911, както и компанията, за която работи, но среща отпор в повечето. В последен шанс за спасение, Пол трябва да издържи, докато не го намерят или докато не реши да се самоубие…
Сторилайна сам по себе си е доста завързан, но – пак повтарям – моноспектакълът на Рейнолдс е посредствен, а филмът има потенциал за не повече от час във вида, в който са ни го представили.
А аз наистина очаквах нещо много добро…
а то се оказа посредствено!
Крайна оценка:
5.5/10
Влади Неколов
Posted on 08.12.2010, in Ревюта and tagged 2010, Погребан, Раян Рейнолдс, Родриго Кортез, трилър. Bookmark the permalink. 9 Коментара.
Много правилно. Филмът е излишно надценен, само защото е експериментален и независим. Това обаче съвсем не пречи да си е скучен и средняшки.
Да… много мразя, когато някои хора си мислят, че само защото един филм е независим, той задължително трябва да е шедьовър – изкупителна жертва на “големите клечки”.
До някаква степен наистина високото ми оценяване на филма се дължи не на това, че е независим, а на това, че е вид експеримент и прочие, което по някакъв начин събуди любопитство. Трудно човек би повярвал, че лигльо като Рейнолдс, участвал в бози като The Proposal например, може да направи нещо такова. А това, че мястото му сякаш не е в точно такива продукции не го отричам.
Но както и да е. Все пак киното е затова, да буди интерес и е нормално едно нещо да се хареса на едни, а на други не. Понякога противоречивите мнения говорят по-добре за едно нещо, отколкото масовата истерия. През миналата, а и тази година имаше куп такива доказателства.
Иначе хубаво ревю, беше ми интересно да видя още едно, по-различно мнение за филма из кино блог пространството.
Поне имаме индикатор, че Рейнолдс може и да му дойде ъкъла в главата, защото много “холивудски звезди” не биха си и мръднали пръста за такива експерименти. Ще разберем още следващата година дали може да му се има вяра за напред…
Така като му гледам проектчетата за догодина – надали.
Абсолютно съм съгласен, че Раян Рейнолдс не притежава харизмата да задържи вниманието върху себе си, много точно казано и важи еднакво силно и за един куп млади актьори и актриси насилствено лансирани да ни се харесат.
Странното е, че при пълната лиспа на талант у повечето, милиони хора са готови да си дадат и двата бъбрека за тях…
Pingback: ‘11? « CIIINEMA
Pingback: Ревю “127 часа” (2010) « CIIINEMA