In Brief: “Submarine” (2011)

Просто удоволствие

С този филм Ви представям новата си рубрика”In Brief”, която ще включва кратки, ревюта на филми, заслужаващи вниманието Ви. Целта е  да пиша по-често за повече филми и тъй като коментарът в размерите на нормално ревю отнема малко повече време, ще се опитам да синтезирам основното във по-кратка форма.

Всеизвестен факт е, че англичаните са по-добрата част от човечеството. Те са отговорни за почти всичко хубаво на тоя свят – Лед Цепелин, Хари Потър и, да се свети името ѝ, Нейно величество дъ Куийн. Как да не ги боготвориш? В този дух, “Submarine” се представя като един типичен британски представител (и като абсолютно нетипичен холивудски) – прекрасен е. Не спирам да се чудя как от един пъпчив монолог, режисьорът Ричард Айоуд е успял да направи първокласен филм, възвеличаващ артистичния минимализъм и симбиозата емоция-картина. Филм, който е едновременно многопластова драма за съзряването и проста комедия за ежедневието на един британски тийнейджър. И, не на последно място, филм с почти перфектна игра. Та, някой да има желание да ме спонсорира с еднопосочен билет до Лондон?

“Submarine” е колкото лична и затрогваща, толкова смешна и разтоварваща история за един 15 годишен британски поданик, опитващ се да се справи с трудната възраст, капризите на първото гадже и разпадащото се семейство. Няма да загубите нищо, ако го гледате, освен възможността да намерите близък до емоционалността си филм, който ще заобичате безусловно. Знам, че този филм заслужава много повече от два параграфа текст, но няма какво да кажа, освен: гледайте го и решете за себе си.

Крайна  оценка:

7.5/10

Влади Неколов