Ревю “Отвлечен” (2011)

В плен на Wall St.

По напълно обясними причини, никога не е било възможно да се отдели изкуството от бизнеса. За да могат хората да творят, те първо трябва да ядат, а не може правенето на амбициозно мейнстрийм изкуство да ти е просто хоби. И киното, като най-популярното съвременно такова, е и най-засегнато от тази дилема. Всички виждаме как изключително обещаващи продукции, зад които застават световни суперзвезди, се провалят от страха на големите компании да рискуват с нещо, за което не е сигурно, че ще излезе на плюс. Паническото бягство от каквито и да е експерименти, които могат случайно да не се понравят на масите, води до кино клишета, чийто сценарии и техническо изпълнение сякаш излизат от матрица.

Да кажеш, че “Abduction” е скучен и средняшки, би било обида за скучните и средняшки филми. Този филм изобщо не заслужава каквото и да е внимание, макар да се има за позакъснял летен касоразбивач. “Нормален живот, среща с бъдеща любов, емоционален шок, бягство от лошите, доброто побеждава.” – това е “Abduction” – ни повече, ни по-малко от стриктно следване на петте етапа по формулата за успешен тийн екшън. Режисьорът Джон Сингълтън (2 Fast 2 Furious, Shaft) дори не си прави труда да прикрие поне малко плоската структура с нещо като оригиналност, на която, явно, не е и способен. Сега като се замисля, “Abduction” не само, че не заслужава внимание; това, е може би филмът, който най-малко заслужава парите ви, за тази година. Защото за да поискаш нещо, трябва да предложиш друго в замяна, а той не го прави.

10 филма, които Бог би цензурирал… ако можеше

Или 10 режисьора, които няма да дочакат Второто пришествие…

1: “2001: A Space Odyssey”

На първо място, разбира се, поставям научната фантастиката  и то като цяло. На Негово всевишие не му е много приятно да гледа филми, в които хората откриват нови цивилизации и щъкат из космоса Му както си поискат. А стане ли дума за фантастиката, само един филм може самодостатъчно да  очертае границите ѝ и това е Одисеята на Стенли Кубрик. Артър Кларк (авторът на книгата, по която е заснет) е непоклатим атеист и фундаментално е заложил вижданията си в това произведение, а Кубрик (за който се смята, че също не си падал по Джийсъс) прави от него това, което е днес – може би най-издържаният философски поглед към дилемата за висшия разум, облечен в кино форма.

“ Комисията за интерпретация на произведения на изкуството към Кабинета на Негово всевишие, официално обявява този филм за противорелигиозен. Комисията реши да цензурира произведението и конфискува всяко негово копие. Традиционна практика на Комисията при такива случаи е авторът на филма (Стенли Кубрик) да бъде обявен за грешник и наказанието му да бъде определено от Директорът на Ада (този-който-не-бива-да-се-назовава). Всеки, който гледа произведението, след като тази заповед влезе в сила, също ще бъде счетен за грешник и това ще се вземе под внимание, когато се определя неговият бъдещ статус в Чистилището.

2. “The Lord of the Rings” Trilogy

 Хобити? Тролове? Елфи? МАГЬОСНИЦИ?!? Айде, стига бе, Питър Джаксън направо си крещи “Искам в казана!” с тези филми. И молитвите му най-вероятно ще бъдат чути. А ако иска срещата му със Негово всевишие да се състои по-скоро, нека УцвЪка “The Hobbit”. Останалото го поемам аз… Бай дъ уей,  виждате ли колко изкушаващ може да е греха – едно от най-прогнилите и мръсни произведения, в което несъмнено има пръст и оня с рогцата (не, бе, не Ангъс Йънг – Дявола!) и което заслужава нищо друго, освен забвение, е и един от… пардон – най-великият фентъзи епос, имал (не)щастието да се пръкне на тая коруптид планета… мда!

Награди “Еми” 2011

Тъй като отскоро се подвизавам и в телевизионния медиум, е редно да отбележим и Оскарите в тая индустрия – наградите “Еми”, връчвани от Американската академия за изкуства и технологии в телевизията. На 18 септември бяха раздадени статуетките на церемония в Nokia Theatre, ръководена от Джейн Линч – една от най-успешните съвременни телевизионни актриси.

And the Emmy goes toooo…:

Ревю “Downton Abbey” S01 (2010, TV)

Когато Маги Смит говори, другите трябва да мълчат!

Опасявам се, че това ще е поредното инцидентно ревю, но то е и плод на едно от най-приятните открития в телевизията, които съм правил някога. За пореден път моля да извините, че не виждате ревюто на сериала, който очаквате, макар да мога да ви уверя, че ще има ревю на “True Blood” (и още как…).

А сега, по темата. Джулиан Фелоус е изключително успешният актьор (носител на Оскар), който написа… смешния (и нямам предвид в добрия смисъл) “The Tourist”, който се оказа както загуба на много човекочаса труд, така и на един и половина екранно време. Изведнъж обаче, той реши, че не е казал всичко, което иска, и започна да прави мини сериал. И, изненадващо, той се оказа толкова далеч от “Туристът”, колкото може да бъде, и то  на всяко едно ниво. На стилистично, на идейно и, най-важното, на артистично. Продуктът му (защото сериалът може да се нарече негов до толкова, до колкото една модерна телевизионна драма може да е произведение на един човек) е нещо, което, честно казано, досега липсваше на модерната телевизия – бягство. Отърваване от злободневието и търсене на пристан в един свят колкото въображаем, толкова и реален; колкото далечен, толкова и близък. Свят, колкото старомоден, толкова и вълнуващ. Англия в началото на XX век.

Аз, честно казано, в момента съм почти безмълвен и изумен от това, че колкото и да търся, не мога да намеря нещо, за което да се хвана и да кажа, че този сериал има и своите минуси. А това не ми се случва никак често. Фелоус е успял да създаде един почти перфектен свят. Изстискал е и последната капка потенциал на телевизионния медиум и, според мен, е постигнал върховната мечта на всеки телевизионер – превърнал е екрана в прозорец към нещо ново и вълнуващо. Нещо, което след края си, те оставя с изсъхнали от немигане очи. Нещо, твърде хубаво, за да е истина.

In Brief: “Конан варварина” (2011)

Ох…

Няма смисъл да ви казвам, че “Конан варварина” е лош филм, защото вие положително вече трябва да го знаете. Но, все пак, ще ви кажа. “Конан варварина” е филм, който не заслужава да се нарича така. Филм, който не си заслужава парите за киното. Филм, който не си заслужава отделеното време и определено, филм, който не заслужава цяло ревю.  “Конан варварина” е филм, който се смята за летен блокбъстър и, по-лошото,  се гордее с това. Но поголовната сеч на само на глави, но и на каквато и да е следа от оригиналност и вложена мисъл, не успя да убегне дори на масите, точещи лиги за още един литър кръв и откъснат крайник, и логичният изход беше бокс-офис сгромолясване. Ето това вече, си го заслужи.

3D, което разваля имиджа на технологията. Екшън, който разваля имиджа на жанра и Конан, който разваля имиджа на бранда. Нямам какво повече да кажа.

Крайна оценка:

0.3/10

Влади Неколов