Пина

Танцувай, танцувай…

Дали е театър…

Когато душата – от най-затънтените си кътчета и дебри – проговори, светът се променя. Когато сърцето затупти с ритъма на музиката, когато очите си представят цяла вселена в едно единствено платно, когато умът се изгуби блажено в дебрите на книгата, когато всички сетива заедно претворяват неповторими усещания в киносалона. Това е истинско изкуство. А работата на Пина Бауш просто не може да се определи по друг начин. Тя не се водеше от жанрови ограничения, тя създаде такива. Тя ни разкри цялата си душа, дарявайки ни с толкова много красота, че чак боли. Нейният Театър на Танца се превърна във въплъщение на самата емоция, на самото усещане, на самата страст. На нейната пълнокръвна същност. А “Pina” на Вим Вендерс е същата тази страст, същото това усещане, само че с още един бонус – силата на Киното.

Или танц…

“Pina” е точно това, което беше Бауш – един експеримент в неизвестното. От където и да го погледнеш, този филм е пионер в областта си. Заснет е в 3D без да е търсен комерсиалният ефект, напротив. Това е първият арт проект (и един от малкото филми въобще), в който третото измерение допълва усещането и е там, за да промени начина, по който възприемаме картината, да покаже движението така, както нито един 2D филм не би могъл. Вендерс, съзрял неповторимата красота на танца на Пина, е оставил той да говори сам през лентата му. Не е използвал никакви лъскави и шарени прийоми, структурирал го е като един кино сборник с хореографии, подредени така, че да разкажат както своята собствена история, така и да синтезират живота на един творец в 106 минути. Всъщност, с две думи, “Pina” е един Tanztheater – симбиозата между театър и танц, която тя сама създава. Кратките интервюта с танцьори и нейни приятели, които Вендерс оставя неми (сякаш думите им извират от дълбините на душите им и не избиват на повърхността, която би ги осакатила) са нещо като трактати в пиеса, оставящи ни да си поемем дъх. После ритъмът на света бързо ни поглъща отново. Въпреки привидно самодостатъчните единици, от които е съставен, този филм е едно неразделимо цяло, както отделните движения, само майсторски сглобени, съставят красотата Танца.

Или просто…

Много истории се преплитат в движенията, във формите, създадени от Пина Бауш. Истории, които самата тя не е предполагала, че ще са там, докато ги е създавала. Истории, които разказват за огромни теми без помощта на нито една думичка. Истории, в които може би ще откриете себе си и които ще ви променят. Много истории включва и Вим Вендерс във своя филм, най-вече за самата Пина, но и други – които само той (чрез киното) може да предаде. Последните няколко изречения може да са ви прозвучали снобарски и псевдоарт, но реално в това е гениалността на танца –  разказва хиляди истории без нито една думичка – а “Pina” е възможно най-близкото нещо до съвършенството на това изкуство, до което можете да се докоснете в киното. “Pina” е…

Любов!