Melancholia / Меланхолия (2011, In Brief)

Присъдата – издадена; екзекуцията -  изпълнена

Почти неизбежно (и твърде изкушаващо) е да потърсим по-дълбок смисъл в Меланхолията на Триер от перспективата на цялата му филмография.И много го направиха. Няма да съм първият, който ще ви каже, че такъв (предумишлено завоалиран или фенски-съчинен – все тая) се намира. Да се правя на умен, повтаряйки изтърканите, но и напълно достоверни според мен, фрази и положения като “Жените на Триер” и как той целенасочено “изважда мръсните ризи” на човечеството, осъжда го на смърт и (тук) го екзекутира, е ако не друго, твърде нерентабилно занимание. Но общо-културния-минимум, който ви е нужен, преди се гмурнете в трудносмилаемите напъни на датчанина, е следният: имайте в предвид, че това донякъде е филм-констатация. Филм-манифест на човек, смятащ, че има топките да го направи. “Melancholia” не иска от вас да сте съпричастни с нея, дори не иска от вас да я разбирате.

Гигантизма на темите, с които жонглира Триер и традиционният му режисьорски подход водят до един от бавните му филми. Определено на неподготвен човек, който не е заинтересован от темата и начина ѝ на интерпретация от Триер – скучноват.  Два часа упражнение по арт кино, пълно със символика и далеч от каквито и да е опити да се направи по-лесен за преглъщане. Не, това е филм, който не ти казва “Гледай ме, няма да съжаляваш!” “Меланхолия” в прав текст заявява “Майнтата ти, ако щеш ме гледал!” Но, според мен, определено няма да съжалявате. Да, страхувам се, че на моменти дори Триер не е наясно какво точно иска да каже, но филмът ще ви донесе неподправено удоволствие. Не го гледайте  като анализатори, опитващи се да разберат всеки намек на режисьора. Няма да разберете всичко, но “Меланхолия” е много повече от един пъзел.

Цяла година CIIINEMA

Охохооо, година! Можете ли да повярвате? Аз – не! Много неща станаха през последната година, много неща и с положителен, и с отрицателен знак (+ >>> – naturally…), но за едно нещо никога няма да съжаля – за приятелите, които намерих. За хората, които направихте живота ми сто пъти по-шарен – благодаря ви! Всички, които по някакъв начин са ме докоснали, можете да прочетете отдолу в блогрола ми, но смятам, че ще е нечестно, ако не изразя специалните си чувства към хората, които се надявам, че мога да нарека истински приятели: Бънгъл, Дринов, Скротума, Ламот, Иво, Бож, Нели, Никс, Владо, Ностро, Лу, Светли, MCFOXXX, Стоян и Милена от Splitting Your Mind, Емил от Films in Frames, Точето, Скай, най-верният ми фен не-блогър Емил (също) и други, които могат да обвиняват тежката ми склерозата за неспоменаването им. Отново, благодаря ви! Много…

Първи трейлър на “The Hunger Games”

Все още рекламната кампания на Игрите на глада – дългоочакваната трилогия, базирана на романите на Сюзан Колинс – не е набрала пълна скорост, но това съвсем скоро ще се промени. След като преди около месец излезе кратичък тийзър, който да “подгрее” публиката, днес от Lionsgate пуснаха и класическия двуминутен трейлър, от който вече можем да си вадим сериозни заключения. Да минем набързо през основните аспекти, показани ни в тръйлъра, но първо вижте за какво става въпрос:

Не знам защо понякога толкова жестоко се самозалъгвам. Още от минутата, в която стана ясно, че книгите ще се филмират – имайки в предвид студията, което се зае с тях и режисьорът, който избраха –, трябваше да сме сигурни, че те няма да са ориентирани към по-придирчивата публика, а ще залагат на тотална масовост. Макар книгите да са тотално различни от “феномените”, с които се оприличават, то е твърде видно, че в мокрите си сънища, Гари Рос се вижда наконтен пред обезумялата и безбройна фен-база на премиерата на филма си. Картинка ала Здрач. Не че го виня за което – може би самият той няма особен избор, но – до колкото можем да си вадим каквито и да е заключения – това ще е един класически кинематографичен тийн феномен. Ама класически!

Margin Call (2011)

Качествен трилър с леки нотки на престараване

Помните ли как в Черния списък за 2009 година под номер две стоеше The Social Network – с две прости изречения беше написано, че филмът проследява пътя на Марк Зукербърг към изграждането на Facebook? Кой тогава не е имал притеснения – дори съвсем малки – че няма да излезе нищо от него, дори след като се разбра, че Дейвид Финчър ще режисира… А то какво взе, че се получи. Много сценарии, на които не е било обърнато внимание навреме и са били продуцирани само заради тази ежегодно издавана класация, са постигали невероятен комерсиален успех, други пък са жънели похвали сред критиката. И понеже вече почти стана време за следващата класация (която ще излезе на 9 декември), тук ще отбележим един от недооценените за миналата година – Margin Call. “Последните 24-часа на Lehman Brothers” – не-особено-хайпващото описание явно не е било достатъчно на продуцентските студия, но пък мястото в топ 10 на списъка накрая взело превес и убедило Before The Door Pictures да дадат скромните 3 милиона и малко на J.C. Chandor да си направи филмчето. И филмчето взело, че се оказало доста класен трилър, изпъкващ с харизматичната игра на едни от най-добрите в занаята и умно написан сценарий, който може на моменти да залита в твърде отъпкани пътеки, но през повечето време удържа фронта с удивителна лекота.

Анимациите, борещи се за Оскар, бяха обявени

Малко по малко навлизаме в сезона на наградите, усещате ли? Тези дни станаха известни номинациите за едно от първите важни събития в киното –  The BIFA, а днес Академията достави първият разширен списък с филми, които ще се борят за номинации в 84-тото раздаване на Оскарите – анимираните. Става въпрос за 18 заглавия, шансовете за нещо повече на много от които, са повече от несигурни. И то – по технически причини. Някои от филмите не отговарят напълно на стриктните условия на Академията, относно тяхното разпространение. Имаме обаче поне 8 сигурни претендента за номинации, с тенденция те да се увеличават.

Ето и най-заслужилите според AMPAS:

Trespass / Мръсна игра (2011, In Brief)

Скучен, плосък, предсказуем и муден – “Trespass” определено не е това, което се очакваше. Не че съм имал огромни надежди, де – Джоуел Шумахер от отдавна не си е напъвал изкуфелия мозък да направи нещо ако не добро, то поне смислено, а и с в-повечето-случаи некадърния Никълъс Кейдж в главната роля, ще излъжа, ако кажа, че съм умирал от нетърпение да го видя. И съм бил дяволски прав. “Trespass” е упражнение по “Как се прави лесно смилаем и още по-лесно забравим филм за обир”. Той е един от филмите, които с всички сили ти показват (като се почне от рекламната кампания, мине се още през първите минути и се стигне до самия край), че просто не стават. Напълно отговорно заявявам, че “Мръсна игра” с нищо не заслужава вниманието ви, но той и сам ще ви го докаже, когато напълно го изгуби по средата си, ако решите да му дадете шанс. Макар през повечето време да не прави огромни грешки (които тотално да ви откажат на момента) филмът следва пътят на най-малкото съпротивление като се опитва да ви достави час и половина гилти плежър. Е, поне при мен, не успя.