Златен глобус 2012

…voted for  by the Hollywood Press Association

Вчера, на церемония в хотел Бевърли хилтън, бяха раздадени за 69 път наградите “Златен глобус”. Водещ беше вездесъщият Рики Джервейс. Ако не сте удържали до малките часове сутринта и сега ви е яд – няма особена причина. Защото, горе-долу, единственото нещо, което сте пропуснали може да бъде обобщено така:

По категории:

BEST PICTURE, DRAMA
The Descendants
The Help
Hugo
The Ides of March
Moneyball
War Horse

Напълно очакван избор и почти пълна липса на нужда от коментар. Макар да не съм го гледал все още, се шумеше за “The Descendants” твърде много и твърде отдавна, за да е някаква изненада.

BEST PICTURE, MUSICAL OR COMEDY
50/50
The Artist
Bridesmaids
Midnight in Paris
My Week with Marilyn

Така като ги гледам другите, само “Midnight in Paris” имаше някакъв шанс и то не въз основа на някакви извънземни качества, а просто защото се оказа един от любимците на критиката. И все пак “The Artist” остана сам на върха на стойностното арт-хаус кино тази година и не му остава нищо друго освен да се сдобие и с няколко Оскара.

Най-добрите 10 саундтрака на 2011, част втора

И без това се получи леееко дългичко, за това да минаваме по същество.Представям ви най-най-най-доброто, което филмовата музика предложи тази година:

5. War Horse – John Williams

Джон Уилямс обича да ни телепортира на всякакви места! Ама не по начина на Стар трек, а наистина! Не случайно първият трак от саундтракът му към другия филм на Спилбърг за годината “War Horse”, който всъщност е най-доброто музикално “нещо”, излязло от ръцете на дядката след третия Хари Потър, се казва “Dartmor, 1912” – изрично ни е казано – там и по това време музиката ми трябва да ви отведе. Ако успее, значи и аз съм успял. А дали, според вас, успява? Композицията започва с висока флейта, която придава онова чувство за селска първобитност и старинност, после се включват плавните струнни, които моделират това чувство и му придават ново измерение – на носталгия по родното. И ето как само с няколко такта, Уилямс прави това, което повечето съвременни композитори не успяват с цял скор. Докато се размекваш под вълшебните звуци на щастие и тъга по дома, изведнъж идват ниските струнни, които сякаш ти говорят: “хей, задава се война!” Да, напълно вярно е да се каже, че този саундтрак нашепва. Майсторлък, хора! Това е самата истина – Уилямс го има в излишъци. И все още е способен да прави големи неща.

Най-добрите 10 саундтрака на 2011, част първа

Това му обичам на края на годината (и началото на новата…) – класациите. Време е да отсеем победителите от победените, заслужилите от презрените и т.н. колкото си щете прилагателни. Само че да правиш класация за филми в нашата мила родина е, как да кажа, малко трудно, защото повечето филми, които си струват или излизат ноември-декември (което значи, че идват при нас април-май), или пък биват подминати с лека ръка от родните разпространители като “нерентабилни”… И докато се опитвам с пот на чело да сглобя някакъв ТОП10, който да не предизвиква смях и подигравки, реших да ви подгрея с нещо любимо, както със сигурност знаете. Музиката е най-универсалното изкуство и да правиш класация за нея е къде-къде по-лесно, че и по-приятно.

Всъщност, толкова приятно, че май леко се отплеснах. Всъщност това, което ще прочетете по-долу по всички параметри си се класифицира като пет мини ревюта, така че просто нямаше начин да събера всички 10 скора в един пост (да не говорим, че текста ми към #1 е направо извънгабаритен. Разбира се, не очаквайте нещо повече от общи бръщолевения и безкрайни лирични отклонения, но какво да правя, като не мога да устоя на изкушението да си кажа всичко. Е, наслаждавайте се, послушайте малко класна музика и очаквайте утре втора част от класацията.

10. The Adventures of Tintin – John Williams

Ако искате да чуете филмова музика, такава, каквато е звучала преди 50-60 години и (според мен) такава, каквато трябва да звучи и днес, Джон Уилямс е вашият човек. Годините класическа тренировка, десетилетията специализиране в тънкостите на крафта на филмовото композиране и десетината гениални шедьовъра зад гърба му го правят кажи-речи неспособен да напише лош скор. Да не говорим за усетът му към хармония и контрапункта в музиката, с които само Джери Голдсмит можеше да се мери. Всъщност, Уилямс е един от много малкото живи майстори на ентъртейнмънт индустрията, които с цялата си същност и работа навяват носталгия по онова отминало време на златните години на Холивуд. Онези чаровни крауд-плийзъри на Силбърг и компания, онези теми с по няколко ноти, които все още помниш – е, 80% от тях са на този човек. “The Adventures of Tintin” (както и примерно “Super 8” на Дж. Дж. Ейбрамс”) си беше един гигантски реверанс към онова време, и логично, на волана са точно Спилбърг и Уилямс.