Дъ бест of Classical Music – Част 2

Ако не сте запознати с опита ми да дам някакъв израз на музикалният си вкус под форма на класацията, препоръчвам да започнете с първите пет представителя на топ10 на най-великите произведения на класическата музика. А сега – останалите.

Приятно слушане! 

Дъ бест of Classical Music.

Десетте Големи.

6 века “модерна” музика в 10 места? Това трябва да е най-субективната и неточна класация, която някога сте чели.

Класическата музика е ни повече, ни по-малко от една цяла вселена. Вселена от звуци, имена, жанрове, епохи, предразсъдъци, чудеса, гениалност и посредственост. Да направиш all-time Топ10 за нея е много по-трудно, от колкото за филми дори само ако броим значително по-масивният тайм-спан, която подобна класация трябва да обхваща. А като включим отделните предпочитания към композитори, стилове, инструменти, изпълнители и епохи, задачата да се състави обективна и точна извадка, става направо невъзможна. Затова аз няма да се и опитвам. Имам някакъв опит с подобни класации, за да знам, че ако някои излишно много започва да набутва мнението си на останалите, не се получават хубави неща. Ето защо аз си казвам, че това е по-скоро квинтесенция на музикалният ми вкус, отколкото някакъв опит в критиката.

А целта на подобна класация винаги е една и съща – да ви извербувам. Изброените по-долу произведения може и да не са най-достъпните, но съм убеден, че ако се постараете да ги чуете наистина, ще се изненадате от количеството красота, което някак си досега все е успявало да ви се изплъзне.

А дори да не стане, малко истинска музика не е убила никого досега, съмнявам се вие да сте първите. Приятно слушане!

10-те най-добри скерци

Но първо, няколко важни уточнения:

1. В този пост става дума само и единствено за класическа музика. Ако търсиш нещо друго, си свободен да напуснеш.

2. Какво аджеба е скерцо? Ами има един пич, на име съдия Потър Стюърт, чийто бисер можем да перифразираме за целите на нашия разговор така: “Познавам едно скерцо, когато го чуя”. Но реално има начини (макар не 100%-ови) да се определи. Първо, скерцото е традиционна част от симфониите на романтизма, та до ден днешен. Смята се, че Бетовен пръв е започнал да буха скерцота в симфониите си като невидял и след него – целият свят. А самото скерцо трябва да е някакъв вид музикална шега (но не винаги) обикновено с доза черен хумор (но не винаги), сравнително до доста бързо (но не винаги) и върви със валсова стъпка в такт 3/4, или 6/8 (но не винаги). Обикновения начин да се разпознае е просто да не се правим на музиколози и да погледнем заглавието на творбата.

Скерци разбира се, се срещат не само в симфониите, а и освен като части от други обемни творби (примерно струнни квартети), така и като отделни произведения. Но нещото, което ги обединява е, че винаги са уникално забавни за слушане и свирене и носят в себе си онази крайно първична любов към красивата музика.

3. Инспираторът на класацията е всеизвестният любител на скерци, бай ви Ностро, който също даде вещото си мнение по вапроса.

4. Разбира се, под “най-добри” нямам в предвид някакви опити за обективно селектиране, а просто за 10-те ми любими неща, или по-скоро – 10-те неща, за които се сетих тази сутрин.

Honorable Mention: “The Sorcerer’s Apprentice” – Paul Dukas

Очаквахте ли да видите Мики Маус в класация за класическа музика? I bet you didn’t. Но въпроса е, че Пол Дюкас прави  нещо велико с музиката на един от най-добрите филми на Дисни, който е повлиял детството на всеки от нас повече, от колкото можете да си представите. Може би най-известната сцена – където Мики съживява метлите, а те после долно се обръщат срещу него – е озвучена от не друго, а точно скерцо. Да може би не сте се замисляли, но всичко си идва на мястото – “черният” хумор и е в 6/8.

Music In Brief: Circuital – My Morning Jacket (2011)

жанр: PPEE (progressive, psychеdelic, experimental, electronic) Space Rock на макс

Музикантите са странни птици. Трябва ли ви доказателство? Ами вижте обложката на новият албум на кънтри/блус/инди бандата от Кентъки My Morning Jacket. Туй луминесцентно зелено око, сякаш излязло от клип на Лейди Гага, всъщност е плод на едно психеделично преживяване на фронтмена Джим Джеймс (да, това е псевдоним), докато му оперират окото. В интервю за Rolling Stone, той описва преживяването като мечтата на всяко наркоманче, търсещо трансцедентални преживявания: “Цялото нещо е толкова странно. Някой ти разрязва окото и започва да го гори с лазер. Един обръч от бели светлини се спуска към окото ти и усещаш всмукване, все едно докторът е набутал очната ти ябълка в главата, губиш цялото си зрение и започваш да се задъхваш. След това гледаш машината, с която ще ти горят окото, а на нея има една зелена точка, в която трябва да се съсредоточиш; над нея има още две-три дигитални точки и стаята е тъмна. Опитваш се да фокусираш зелената точка и докторът разтваря окото ти, а трите точки се сливат в някакъв гигантски сноп от психеделични цветове. После пускат лазерите и можеш да подушиш как гори окото ти – всъщност мирише добре, като тамян примерно…” Казах ви!  Човечецът толкова бил шашнат на другия ден, че седнал и написал “Victory Dance” – въртеливи китарни аспержи се сливат с виенето му в лъскаво басово бръмчене в стил Radiohead. “Hey there, I’m flying up above / Looking down on the tired earth… / Speaking through you, speaking to you / From all of heaven’s possibilities” и това ако не е търсене на космическо съвършенство, здраве му кажи!

По принцип обожавам бандите с амбиции. Историята е доказала, че всяка велика група в началото не е имала нищо друго, освен мечтата да е най-великото нещо, пръквало се на този свят. Добрата музика идва само, когато се целиш нависоко и размиваш границите между жанровете и Circuital е поредното доказателство за това. В този албум има от всичко по много – от хард рок китарни рифове и вокални увивания ала Джими Пейдж, до класически хепинес балади и поп синтезатори. Но някак си, всичко е там, където трябва да е, макар на моменти, да е леко прекалено отнесено (което, предполагам, не вАжи, ако се слуша в компанията на един дебел масур).

1. Victory Dance
2. Circuital
3. The Day Is Coming
4. Wonderful (The Way I Feel)
5. Outta My System
6. Holdin On To Black Metal
7. First Light
8. You Wanna Freak Out
9. Slow Slow Tune
10. Movin Away   

Крайна оценка:

7.9/10

Влади Неколов

Ревю “Alexandre Desplat – Harry Potter and The Deathly Hallows – Part 2 OST” (2011)

От всичко по малко…

Никога не съм крил, че Александър Деспла е един от най-любимите ми композитори, заради подходът му към филмите, с които работи. Той не се опитва да “открие топлата вода” и донякъде следва само отъпкани пътеки, но го прави по свой собствен начин, придружено с необходимата доза оригиналност и собствен стил. Това му качество прави скоровете му като допълнителен герой във филма – понякога подсилват емоциите от екрана, а понякога ги контрират, но винаги го правят по неговият си романтично-мелодичен начин.

Друго изключително качество на французина е, че той е изключително гъвкав в жанрове и форми – пише музика за малки, независими филми, за блокбъстъри, за комедии и анимации. И винаги успява да подчертае едни емоции, да супресира други и да придаде още едно измерение към филмовото преживяване.

Я слушаЮ: Macrophone – Impressed?

Първата завършена песен от предстоящия втори албум на Macrophone излезе. А и те са си наше производство, така че не пречи да я чекнете – аз лично, бях приятно изненадан.