Златен глобус 2012

…voted for  by the Hollywood Press Association

Вчера, на церемония в хотел Бевърли хилтън, бяха раздадени за 69 път наградите “Златен глобус”. Водещ беше вездесъщият Рики Джервейс. Ако не сте удържали до малките часове сутринта и сега ви е яд – няма особена причина. Защото, горе-долу, единственото нещо, което сте пропуснали може да бъде обобщено така:

По категории:

BEST PICTURE, DRAMA
The Descendants
The Help
Hugo
The Ides of March
Moneyball
War Horse

Напълно очакван избор и почти пълна липса на нужда от коментар. Макар да не съм го гледал все още, се шумеше за “The Descendants” твърде много и твърде отдавна, за да е някаква изненада.

BEST PICTURE, MUSICAL OR COMEDY
50/50
The Artist
Bridesmaids
Midnight in Paris
My Week with Marilyn

Така като ги гледам другите, само “Midnight in Paris” имаше някакъв шанс и то не въз основа на някакви извънземни качества, а просто защото се оказа един от любимците на критиката. И все пак “The Artist” остана сам на върха на стойностното арт-хаус кино тази година и не му остава нищо друго освен да се сдобие и с няколко Оскара.

Най-добрите 10 саундтрака на 2011, част втора

И без това се получи леееко дългичко, за това да минаваме по същество.Представям ви най-най-най-доброто, което филмовата музика предложи тази година:

5. War Horse – John Williams

Джон Уилямс обича да ни телепортира на всякакви места! Ама не по начина на Стар трек, а наистина! Не случайно първият трак от саундтракът му към другия филм на Спилбърг за годината “War Horse”, който всъщност е най-доброто музикално “нещо”, излязло от ръцете на дядката след третия Хари Потър, се казва “Dartmor, 1912” – изрично ни е казано – там и по това време музиката ми трябва да ви отведе. Ако успее, значи и аз съм успял. А дали, според вас, успява? Композицията започва с висока флейта, която придава онова чувство за селска първобитност и старинност, после се включват плавните струнни, които моделират това чувство и му придават ново измерение – на носталгия по родното. И ето как само с няколко такта, Уилямс прави това, което повечето съвременни композитори не успяват с цял скор. Докато се размекваш под вълшебните звуци на щастие и тъга по дома, изведнъж идват ниските струнни, които сякаш ти говорят: “хей, задава се война!” Да, напълно вярно е да се каже, че този саундтрак нашепва. Майсторлък, хора! Това е самата истина – Уилямс го има в излишъци. И все още е способен да прави големи неща.

Най-добрите 10 саундтрака на 2011, част първа

Това му обичам на края на годината (и началото на новата…) – класациите. Време е да отсеем победителите от победените, заслужилите от презрените и т.н. колкото си щете прилагателни. Само че да правиш класация за филми в нашата мила родина е, как да кажа, малко трудно, защото повечето филми, които си струват или излизат ноември-декември (което значи, че идват при нас април-май), или пък биват подминати с лека ръка от родните разпространители като “нерентабилни”… И докато се опитвам с пот на чело да сглобя някакъв ТОП10, който да не предизвиква смях и подигравки, реших да ви подгрея с нещо любимо, както със сигурност знаете. Музиката е най-универсалното изкуство и да правиш класация за нея е къде-къде по-лесно, че и по-приятно.

Всъщност, толкова приятно, че май леко се отплеснах. Всъщност това, което ще прочетете по-долу по всички параметри си се класифицира като пет мини ревюта, така че просто нямаше начин да събера всички 10 скора в един пост (да не говорим, че текста ми към #1 е направо извънгабаритен. Разбира се, не очаквайте нещо повече от общи бръщолевения и безкрайни лирични отклонения, но какво да правя, като не мога да устоя на изкушението да си кажа всичко. Е, наслаждавайте се, послушайте малко класна музика и очаквайте утре втора част от класацията.

10. The Adventures of Tintin – John Williams

Ако искате да чуете филмова музика, такава, каквато е звучала преди 50-60 години и (според мен) такава, каквато трябва да звучи и днес, Джон Уилямс е вашият човек. Годините класическа тренировка, десетилетията специализиране в тънкостите на крафта на филмовото композиране и десетината гениални шедьовъра зад гърба му го правят кажи-речи неспособен да напише лош скор. Да не говорим за усетът му към хармония и контрапункта в музиката, с които само Джери Голдсмит можеше да се мери. Всъщност, Уилямс е един от много малкото живи майстори на ентъртейнмънт индустрията, които с цялата си същност и работа навяват носталгия по онова отминало време на златните години на Холивуд. Онези чаровни крауд-плийзъри на Силбърг и компания, онези теми с по няколко ноти, които все още помниш – е, 80% от тях са на този човек. “The Adventures of Tintin” (както и примерно “Super 8” на Дж. Дж. Ейбрамс”) си беше един гигантски реверанс към онова време, и логично, на волана са точно Спилбърг и Уилямс.

Кешбол / Moneyball (2011)

~

Арън Соркин за сценарист и Скот Рудин за продуцент – дриймтийм за съвременната “формула за успех” в киното, ако мога да се изразя в контекст. Защото “Moneyball” иска да е успешен и прави всичко възможно по въпроса. И успява, донякъде. Публиката ще го хареса, заради сантименталната обремененост, която неотменно и изначално носи един добър филм за спорт, критиката ще го хареса заради железният сценарий, умело лавиращ между “опасните моменти” в историята на Стан Шервин и майсторското използване на предимствата на киното за оформяне на подходяща атмосфера. Соркин и колегата му Стивън Зилиан успяват да се преборят с една, според много хора, ужасно трудна за екранизация история, смилат я и я изплюват като един премерен, обран и прилично задоволителен фийчър… И какво от това? “Moneyball” все пак, не успява да се докаже по онзи дълбок начин, защото предимно играе на сигурно. Никой не е очаквал от сценариста на “The Social Network”лош филм, но дали очаквах повече? Определено!

‘No comment’ трейлър на “Prometheus”

И докато онова “Far over the Misty Mountains cold, to dungeons deep and caverns old” все още ми държи влага, взе че дойде време и за следващият гигантски трейлър. Е, извинете, но наистина ми идва в повече. Тъй че ще си замълча… ще си замълча за изписването на заглавието, ще си замълча за онова “пиууу” към края, въобще за това колко цялата работа е… не, нито думичка! Или, може би, само една – екстаз!

Трейлър на ‘The Hobbit’!

Ужасно прекрасно велик!

Съмнения? Издухани! Предразсъдъци? Изпепелени! Трейлърът на “The Hobbit” е сред най-добрите неща, които гледах тази година и ми донесе повече удоволствие от 90% от филмите на 2011. Да изключим фактът, че съм отчайващ нърд и че смятам трилогията “Властелинът на пръстените” за едно от най-великите и огромни неща, които киното някога е предлагало, но просто трябва да си сляп, глух и крайно умствено изостанал, за да не изтръпнеш още от първата сцена. Моля, be my guest: