Music In Brief: Circuital – My Morning Jacket (2011)

жанр: PPEE (progressive, psychеdelic, experimental, electronic) Space Rock на макс

Музикантите са странни птици. Трябва ли ви доказателство? Ами вижте обложката на новият албум на кънтри/блус/инди бандата от Кентъки My Morning Jacket. Туй луминесцентно зелено око, сякаш излязло от клип на Лейди Гага, всъщност е плод на едно психеделично преживяване на фронтмена Джим Джеймс (да, това е псевдоним), докато му оперират окото. В интервю за Rolling Stone, той описва преживяването като мечтата на всяко наркоманче, търсещо трансцедентални преживявания: “Цялото нещо е толкова странно. Някой ти разрязва окото и започва да го гори с лазер. Един обръч от бели светлини се спуска към окото ти и усещаш всмукване, все едно докторът е набутал очната ти ябълка в главата, губиш цялото си зрение и започваш да се задъхваш. След това гледаш машината, с която ще ти горят окото, а на нея има една зелена точка, в която трябва да се съсредоточиш; над нея има още две-три дигитални точки и стаята е тъмна. Опитваш се да фокусираш зелената точка и докторът разтваря окото ти, а трите точки се сливат в някакъв гигантски сноп от психеделични цветове. После пускат лазерите и можеш да подушиш как гори окото ти – всъщност мирише добре, като тамян примерно…” Казах ви!  Човечецът толкова бил шашнат на другия ден, че седнал и написал “Victory Dance” – въртеливи китарни аспержи се сливат с виенето му в лъскаво басово бръмчене в стил Radiohead. “Hey there, I’m flying up above / Looking down on the tired earth… / Speaking through you, speaking to you / From all of heaven’s possibilities” и това ако не е търсене на космическо съвършенство, здраве му кажи!

По принцип обожавам бандите с амбиции. Историята е доказала, че всяка велика група в началото не е имала нищо друго, освен мечтата да е най-великото нещо, пръквало се на този свят. Добрата музика идва само, когато се целиш нависоко и размиваш границите между жанровете и Circuital е поредното доказателство за това. В този албум има от всичко по много – от хард рок китарни рифове и вокални увивания ала Джими Пейдж, до класически хепинес балади и поп синтезатори. Но някак си, всичко е там, където трябва да е, макар на моменти, да е леко прекалено отнесено (което, предполагам, не вАжи, ако се слуша в компанията на един дебел масур).

1. Victory Dance
2. Circuital
3. The Day Is Coming
4. Wonderful (The Way I Feel)
5. Outta My System
6. Holdin On To Black Metal
7. First Light
8. You Wanna Freak Out
9. Slow Slow Tune
10. Movin Away   

Крайна оценка:

7.9/10

Влади Неколов

Ревю “Alexandre Desplat – Harry Potter and The Deathly Hallows – Part 2 OST” (2011)

От всичко по малко…

Никога не съм крил, че Александър Деспла е един от най-любимите ми композитори, заради подходът му към филмите, с които работи. Той не се опитва да “открие топлата вода” и донякъде следва само отъпкани пътеки, но го прави по свой собствен начин, придружено с необходимата доза оригиналност и собствен стил. Това му качество прави скоровете му като допълнителен герой във филма – понякога подсилват емоциите от екрана, а понякога ги контрират, но винаги го правят по неговият си романтично-мелодичен начин.

Друго изключително качество на французина е, че той е изключително гъвкав в жанрове и форми – пише музика за малки, независими филми, за блокбъстъри, за комедии и анимации. И винаги успява да подчертае едни емоции, да супресира други и да придаде още едно измерение към филмовото преживяване.

Music In Brief: Tron: R3CONF1GUR3D (2011), Foo Fighters – Wasing Light (2011) и Hugh Laurie – Let Them Talk (2011)

Фонотечна манджа с грозде

Нужни продукти:

• Няколко лъжици зарибяващи хаус мотиви под мелодиите на Daft Punk
• Щипка от добрия стар рок
• Д-р Хаус на вкус

Daft Punk – Tron: Legacy R3CONF1GUR3D (Remix 2011)

Жанр: електроника

Неимоверния успех на (саундтрака към) Tron: Legacy върна Daft Punk на световната сцена и излизането на remix албум просто беше въпрос на време. Няма да крия обаче, че първоначално подходих с доста голяма доза предразсъдъци. Просто мелодиите на френското дуо ми се виждаха прекалено перфектни и всяко вмешателство в тях от сульо и пульо ще да доведе само до понижаване не качеството. И, но само донякъде, се оказах прав. 

Я слушаЮ: Jonathan Coulton – Want You Gone

Май започна да ми става навик…

Някога да сте чували за игрите Portal? Е, ако не сте, shame on you! Вървете и се образовайте. Ако пък сте, със сигурност тези сладки дребосъчета са ви познати. Позната ви е и Тя, с нейният така добродушен хумор и насърчаващи реплики (ако ви мързи да се разровите из нета и да намерите що за чудо е тази игричка – отново shame on you!, но ще ви подскажа – единствената ви цел е да Я убиете накрая и последното нещо, което иска, е да ви насърчи). Ето една песничка от саундтрака на тази божествена игра, която би трябвало да се понрави на геймъри с Valve наклонности и меломани с такива към електронната музика.

Hint: Знам, че не е в природата ви, но обърнете внимание на думичките!

Cool, а?

Я слушаЮ “Spoon–The Way We Get By”

Днес реших да си попълвам кинокултурата и започнах с Stranger than Fiction. Много ми хареса, но не това е въпросът. Докато гледах трейлъра му, една мелодийка в началото яко ме изкефи и след къртовско ровене из мрежата (продължило 2 минути и половина), успях да намеря песента. Ми никак не е лоша, за това, чуйте:

И ако уъртлес постовете започнаха да ви идват малко в повече – споко, просто съм в такова настроение .