In Brief: “Battlestar Galactica” (2004 – 2009)

Няколко неща трябва да са ви станали ясни досега. Първо, този блог се списва редовно с помощта на “светите крепки”, а те напоследък нещо отказаха да ми помагат, тъй че резултата е налице – безпрецедентна суша откъм постове от има-няма три месеца. И въпреки че никога не съм се славел като редовен писач, трябва да ви предупредя, че положението не се очаква да “порозовее” сериозно в следващите месеци, по простата причина, че едно нещо излезе на преден план в живота ми и оттогава посвещавам на него почти цялото си свободно време. Обаче, като представител на прослойката “средностатистически блогър” (това е второто нещо, което трябва дави е станало ясно досега), трябва по някакъв начин да захранвам блого-егото си, а това просто няма как да стане без да съм доставил поне минимално количество материал за коментар. Баси и циника съм станал за три месеца, нали?

Със сигурност не съществува по-удачна тема за първият ми пост от толкова време, от сериалът, който пороби съзнанието ми за това време – става дума за безпрецедентната “Бойна звезда Галактика” – бижуто на Syfy, което ме опули още с 180-минутните си минисерии и не ме остави да си поема дъх през четирите си сезона. Трябва да е повече от ясно на всеки, който му пука за телевизионната научна фантастика, че това е най-добрият сериал в жанра на всички времена, но драматичните му постижения са толкова огромни и толкова всеобхватни, че аз съм на мнение, че “Галактика” e крайъгълен камък в телевизията като медуим и тук ще се опитам да ви разясня защо мисля така.

Но нека очертаем на кратко главните позитиви, които правят от “Battlestar Galactica” почти безпрецедентен шедьовър.

По един параграф за: “Homeland”, “American Horror Story” и “Terra Nova”

Fall TV PIlots

Terra Nova (2011)

От отдавна се заприказва за “Terra Nova” и то – с доста висок интензитет. И нищо чудно – това е проектЪТ на Fox и Спилбърг за тази година. С бюджет от средно $4M на епизод и толкова амбициозни ефекти, че трябваше да отложат премиерата с четири месеца, за да ги завършат, “Terra Nova” заяви високи амбиции, но, за жалост, не успя да ги оправдае. Създатели на сериала са Крейг Силвърстейн (Nikita, Bones) и Кели Марсел, за която това е дебют в телевизията. Продуценти са Негово комерсиално величество Стивън Спилбърг и още 17 знайни и незнайни войни, справили се успешно със задачата да направят от тази обещаваща фантастика поредната лигава семейна драма.

Ревю “Downton Abbey” S01 (2010, TV)

Когато Маги Смит говори, другите трябва да мълчат!

Опасявам се, че това ще е поредното инцидентно ревю, но то е и плод на едно от най-приятните открития в телевизията, които съм правил някога. За пореден път моля да извините, че не виждате ревюто на сериала, който очаквате, макар да мога да ви уверя, че ще има ревю на “True Blood” (и още как…).

А сега, по темата. Джулиан Фелоус е изключително успешният актьор (носител на Оскар), който написа… смешния (и нямам предвид в добрия смисъл) “The Tourist”, който се оказа както загуба на много човекочаса труд, така и на един и половина екранно време. Изведнъж обаче, той реши, че не е казал всичко, което иска, и започна да прави мини сериал. И, изненадващо, той се оказа толкова далеч от “Туристът”, колкото може да бъде, и то  на всяко едно ниво. На стилистично, на идейно и, най-важното, на артистично. Продуктът му (защото сериалът може да се нарече негов до толкова, до колкото една модерна телевизионна драма може да е произведение на един човек) е нещо, което, честно казано, досега липсваше на модерната телевизия – бягство. Отърваване от злободневието и търсене на пристан в един свят колкото въображаем, толкова и реален; колкото далечен, толкова и близък. Свят, колкото старомоден, толкова и вълнуващ. Англия в началото на XX век.

Аз, честно казано, в момента съм почти безмълвен и изумен от това, че колкото и да търся, не мога да намеря нещо, за което да се хвана и да кажа, че този сериал има и своите минуси. А това не ми се случва никак често. Фелоус е успял да създаде един почти перфектен свят. Изстискал е и последната капка потенциал на телевизионния медиум и, според мен, е постигнал върховната мечта на всеки телевизионер – превърнал е екрана в прозорец към нещо ново и вълнуващо. Нещо, което след края си, те оставя с изсъхнали от немигане очи. Нещо, твърде хубаво, за да е истина.

Ревю “Breaking Bad ” (2008 – 2011, TV)

Да, знам, че от седмици седи “Falling Skies” като следващо ревю и аз сериозно си бях намислил да го изгледам целия, въпреки неуспешният ми първи опит преди няколко седмици. Пуснах си пилота и зачаках да се случи нещо… след около половин час обаче отново не издържах, изключих  го и заличих напълно следите от него. Голямата грешка на TNT е, че са събрали първите два епизода – просто перспективата, че имам да гледам още час и половина от този романтичен бълвоч, единствената роля на извънземните в който, е отчаян опит от страна на продуцентите да залъжат някой заблуден фен на фантастиката, ме прекърши. Макар ревюто на поредното доказателство, че Спилбърг не е това, което беше, от начало да си беше замислено като класически хейт, реших, че вместо да рискувам с появата на суицидни мисли, е по-добре да ми запозная с нещо, което наистина си струва.

Върху следващите редове залагам цялата си мижава репутация на арт блогър  – “Breaking Bad” на AMC е една от най-добрите телевизионни продукции, случили се през последното десетилетие, изградена върху най-майсторски написания сценарий и включваща в себе си играта на най-добрият телевизионен актьор, работещ в момента. И не защото “Breaking Bad” издига телевизионния медиум до нови артистични висоти, не защото ни представя уникална и неизпробвана фабула и не защото всеки негов епизод е изпълнен със неочаквани обрати, сюрпризиращи зрителя, а защото залага на бруталния реализъм, на съспенса и натрупващото се напрежение. Винс Гилиган успява да разпердушини и съшие наново представата ни за наистина добра продукция. Изключителната наситеност на събития е постигната без ни най-малко да се ощетява драмата и character development-а. Героите са невероятно интересни за разучаване и толкова сложни, че върху всеки един от тях може да се завърти отделен спин-оф, а сюжетите са толкова толкова прецизно вплетени един в друг, че постигат наситеност на общия образ, недостижима за повечето продукции.

Ревю “Игра на тронове” (2011 TV)

Това, което всички чакаха

Доста се изговори за този сериал. Даже, дълго се чудех дали и моето мнение е нужно, след като всеки, имащ и лек интерес към телевизията и разполагащ с писмено поле за изява, ни натресе мнението си, къде обосновано, къде, все още, под влиянието на еуфория. За това смятам да бъда кратък в похвалите си, защото от мен само това ще прочетете за този сериал.

Първо, по традиция, няколко добри думи за месията на американската телевизия – HBO. Това са нечовеци! Те приемат всеки сериал за кауза и се впускат в него без да жалят средства и мозъчна дейност. Почти винаги продукциите им са изпипани до последния детайл. Независимо дали става дума за Америка по времето на Сухия режим или въображаема земя, населена с фентъзи архетипи.

Истерията, която “Game of Thrones” предизвика сигурно трябва да ви е подсказала, че и тук са се справили повече от добре. Невероятни сетове, епични кадри, смайващи пейзажи. Става ли дума за техническите параметри на продукцията, някой да има нещо да каже? Безкомпромисни във всяко отношение! Да, определено и незадоволителния бюджет на първи сезон си каза думата, защото си личи, че всички са имали едно на ум, докато са снимали епичните битки, пропити с  LOTR препратки. Но съм сигурен, че втори сезон има още много какво да ни предложи.

Super Bowl реклама “Terra Nova”

Честно да ви кажа, не знам какво да мисля за този сериал. От една страна са няколко снимки и една Super Bowl реклама, които не ме впечатлиха особено. Не че не ми харесаха, има си динозаври, пътуване във времето… какво повече да иска човек? Но все пак материалите, които разпространяват са една идея по-малко кечинг от колкото си мислех. От друга страна пък седи едно име. Стивън Спилбърг. Наистина искам този сериал да става за нещо, защото ми се е пригледало точно нещо подобно…