Ревю “Хари Потър и даровете на смъртта – част 2” (2011)

It All Ended, мама му стара!

Добре сега, защо пиша това ревю? Не, наистина, някой, чел ревюто ми за първата част (ако не сте, моля, не го поглеждайте, ама наистина), може ли да ми обясни защо ви занимавам с фенските си бръщолевения? В момента ми е адски криво по очевидни фенски причини, но не само – жега ми е, лаптопа е загрял, сякаш току-що се прибира от плаж, shift-ът му тотално е заял и всяка главна буква или смяна на азбука е мъчение и след яростен изблик, изкъртих control-а, така че в момента кажи-речи, съм на половин лаптоп. Но не, аз пиша… откачалка!

Току-що се прибирам от първата IMAX 3D прожекция и мога да кажа, че това определено е най-добрият завършек, за който всеки, запознат с поредицата, може да мечтае. През двучасов класически екшън ставаме свидетели на истинските способности на магията в света на Хари Потър, разбираме какво са готови да пожертват (и го правят) всички, за да прекършат неназованото досега зло, борейки се до последна капка кръв. А кръв има и то много, дами и господа. Малко неща са останали от детския поглед на Крис Кълъбмъс, тук става дума за смърт и саможертва, за разруха и гибел. Тук няма да чуете Алохомора или Уингардиум левиоса, а по-скоро Авада кедавра и Империо. Всички хора, които обичат историята, чакат за тези два часа от 10 години. И определено няма да бъдат разочаровани.

Ревю “Alexandre Desplat – Harry Potter and The Deathly Hallows – Part 2 OST” (2011)

От всичко по малко…

Никога не съм крил, че Александър Деспла е един от най-любимите ми композитори, заради подходът му към филмите, с които работи. Той не се опитва да “открие топлата вода” и донякъде следва само отъпкани пътеки, но го прави по свой собствен начин, придружено с необходимата доза оригиналност и собствен стил. Това му качество прави скоровете му като допълнителен герой във филма – понякога подсилват емоциите от екрана, а понякога ги контрират, но винаги го правят по неговият си романтично-мелодичен начин.

Друго изключително качество на французина е, че той е изключително гъвкав в жанрове и форми – пише музика за малки, независими филми, за блокбъстъри, за комедии и анимации. И винаги успява да подчертае едни емоции, да супресира други и да придаде още едно измерение към филмовото преживяване.

Грандиозен трейлър на “Хари Потър” 7.2

И Welcome Back Again

 

Кратка справка с архива на блога ми показва, че последната ми публикация е излязла през далечния 27 март, което означава месец и един ден на сух режим. Разбира се, единствената причина да не се появявам в интернет изобщо (или през мнооого дълги интервали) беше заетостта ми и неблагоприятното стечение на обстоятелствата. Така че просто искам да се извиня на всеки, влязъл тук през последния месец с надеждата да прочете някоя интересна новина или ревю на нов филм, а е намерил само добрите стари Daft Hands.