Ревю “Downton Abbey” S01 (2010, TV)

Когато Маги Смит говори, другите трябва да мълчат!

Опасявам се, че това ще е поредното инцидентно ревю, но то е и плод на едно от най-приятните открития в телевизията, които съм правил някога. За пореден път моля да извините, че не виждате ревюто на сериала, който очаквате, макар да мога да ви уверя, че ще има ревю на “True Blood” (и още как…).

А сега, по темата. Джулиан Фелоус е изключително успешният актьор (носител на Оскар), който написа… смешния (и нямам предвид в добрия смисъл) “The Tourist”, който се оказа както загуба на много човекочаса труд, така и на един и половина екранно време. Изведнъж обаче, той реши, че не е казал всичко, което иска, и започна да прави мини сериал. И, изненадващо, той се оказа толкова далеч от “Туристът”, колкото може да бъде, и то  на всяко едно ниво. На стилистично, на идейно и, най-важното, на артистично. Продуктът му (защото сериалът може да се нарече негов до толкова, до колкото една модерна телевизионна драма може да е произведение на един човек) е нещо, което, честно казано, досега липсваше на модерната телевизия – бягство. Отърваване от злободневието и търсене на пристан в един свят колкото въображаем, толкова и реален; колкото далечен, толкова и близък. Свят, колкото старомоден, толкова и вълнуващ. Англия в началото на XX век.

Аз, честно казано, в момента съм почти безмълвен и изумен от това, че колкото и да търся, не мога да намеря нещо, за което да се хвана и да кажа, че този сериал има и своите минуси. А това не ми се случва никак често. Фелоус е успял да създаде един почти перфектен свят. Изстискал е и последната капка потенциал на телевизионния медиум и, според мен, е постигнал върховната мечта на всеки телевизионер – превърнал е екрана в прозорец към нещо ново и вълнуващо. Нещо, което след края си, те оставя с изсъхнали от немигане очи. Нещо, твърде хубаво, за да е истина.

Ревю: 21 (музика)

Един шедьовър на Адел

Billboard Albums Chart – #1

И това важи вече шеста седмица. Англичанката с меден глас постига колосални успехи с този албум и има защо. Върху 13 сърцераздирателни парчета и почти час общо времетраене, Адел успява епично да възпее разбитото сърце. Изключително мелодичните и леки за слушане композиции почти неусетно те удрят право в сърцето и остават там за дълго. Универсалният хит албум.

Ревю “Речта на краля” (2010)

Интелигентна драма от най-висок разряд. Филмът на 2010-а година.

Историята на един принц, който иска малко уважение. Историята на малтретирано дете с дефекти, които не трябва да има. Историята на човек, израснал сред правила и друг, който не ги зачита. История за приятелството, появяващо се там, където е невъзможно. История за любовта, носеща корона на главата. История, омагьосваща и лека като перце, но и тежка като германски танк. Това е историята на Бърти. Това е “Речта на краля”.

Ревю “Бурлеска” (2010)

Една залязваща звезда и една в доста сериозно затъмнение. Колко удобен каст за още една блудкава комедия/мюзикъл, отчаяно опитваща се да си закърпи бюджета, показвайки на зрителите лесно смилаем сюжет и визуално привлекателни картини. Нагледал съм се на подобен род филми и с приятното улеснение, което би внесла машина на времето в живота ни, бих изтрил повечето от тях от паметта си и бих изпитал огромно удовлетворение от това.

 

Можете и сами да си извадите заключенията, че не очаквах кой знае какво от “Бурлеска”… а то взело, че се получило. Това, което мислех, че ще е поредната блудкава драма, всъщност е приятна и ненатрапчива комедия, подправена с доста добра музика и достойно представление на Агилера и Шер. Не че са за Оскар де, но пък и лигнята им беше премерена, без да пречи на основния замисъл и дори (на моменти) сладка.

Ревю “Черен лебед” (2010)

Гледането препоръчително

Приятен за гледане, но беден откъм изненади, “Черен лебед”, така или иначе, е на достойно ниво. Новият филм на майстора Дарън Арнофски започна веднага да обира наградите, въпреки че аз не мога да го поставя много над “Генезис” например.

Най-добрата музика към филми за 2010

Част от Месецът на класациите!

След като реших, че ще е по-добре да изместя класациите за актриси и режисьори, тъй като съм си намислил да изгледам тези дни филмите с основните ми претендентки, ви представям любимият ми ТОП5 – този за СКОРОВЕЕЕ. *Хип, хип… схванахте.*

Тук нещата се предрешават много лесно, защото скоровете нямат провлачени български премиери и не се вълнуват от това колко хора биха си купили билет да ги слушат. Всеки уважаващ себе си български пират може да ги прослуша по същото време, по което го прави и американският му събрат. It’s soooo simple! Така че, енджой