Ревю “Хари Потър и даровете на смъртта – част 2” (2011)

It All Ended, мама му стара!

Добре сега, защо пиша това ревю? Не, наистина, някой, чел ревюто ми за първата част (ако не сте, моля, не го поглеждайте, ама наистина), може ли да ми обясни защо ви занимавам с фенските си бръщолевения? В момента ми е адски криво по очевидни фенски причини, но не само – жега ми е, лаптопа е загрял, сякаш току-що се прибира от плаж, shift-ът му тотално е заял и всяка главна буква или смяна на азбука е мъчение и след яростен изблик, изкъртих control-а, така че в момента кажи-речи, съм на половин лаптоп. Но не, аз пиша… откачалка!

Току-що се прибирам от първата IMAX 3D прожекция и мога да кажа, че това определено е най-добрият завършек, за който всеки, запознат с поредицата, може да мечтае. През двучасов класически екшън ставаме свидетели на истинските способности на магията в света на Хари Потър, разбираме какво са готови да пожертват (и го правят) всички, за да прекършат неназованото досега зло, борейки се до последна капка кръв. А кръв има и то много, дами и господа. Малко неща са останали от детския поглед на Крис Кълъбмъс, тук става дума за смърт и саможертва, за разруха и гибел. Тук няма да чуете Алохомора или Уингардиум левиоса, а по-скоро Авада кедавра и Империо. Всички хора, които обичат историята, чакат за тези два часа от 10 години. И определено няма да бъдат разочаровани.

10 години в 10 филма за 10 дни: “Почти известни” (2000)

Една леко позакъсняла класация

Лято е! Какво по-хубаво време да си спретнете една вечер с пуканки и филм, който просто не може да ви разочарова? Е, аз ви предлагам не една, а цели десет и въпреки че може да не се съгласите с мен, че по-нататък изброените са десетте най-добри филма на изминалото десетилетие, не вярвам да има възражения, че това наистина са добри филми. Та, от днес, в продължение на десет дни, ще ви представям по един филм за всяка година от 2000 до 2009. За филмът на 2010,  вече съм писал ревю, което можете да го прочетете тук, за това няма да я включвам.

Започваме с един от най-любимите ми feel good movie на всички времена. Филм, на който всеки би се изкефил, но ако случайно стане така, че го гледаш в точното време от живота си, преживяването е несравнимо. Става въпрос за  Камерън Кроу – човекът, отговорен за “Vanilla Sky” и “Jerry Maguire” -  и най-голямото му постижение  – “Almost Famous”.

“Почти известни” е почти перфектен филм,  завладяващ и действащ директно на подсъзнанието. Самият смисъл на добрата драма е да те всмуче в историята си, да станеш част от нея и да не искаш да свършва. Този филм го прави и то с удивителна лекота.

In Brief Part 1: Sucker Punch (2011), Paul (2011),The Adjustment Bureau (2011), Source Code (2011), Hall Pass (2011)

На кратко, част първа:

Hall Pass (2011)

Филм, напълно заслужаващ званието романтична комедия. Не виждам какво повече може да се обяснява. Cliche count-а тук показа точно 10 клишета от космически калибър, които едва успях да преглътна. А това не е малко за 75 минути чисто време. Оуен Уилсън вече тотално го отпъждам  от представата ми за сериозен актьор и изборът му за “Midnight in Paris” отдавам на старческата деменция на Уди Алън.

3.8/10

Sucker Punch (2011)

Филм, който след години ще се изучава във филмовите академии, помнете ми думата! Никога не съм уважавал особено Снайдер, но с този свой опус магнум, той преоткрива значението на думи и фрази като скука, плосък сюжет и безсмисленост. Не знам за вас, но аз не мога да се забавлявам на подобен филм – линейната му структура, сякаш излязла не от ръцете на човек, имащ се за нещо в голямото кино, а от възпитаник на детска градина, трябва да е обида за всеки, имащ нещо между ушите. Далеч по-успешно приложение филмът би имал като demo reel на компанията, направила специалните ефекти. Всъщност те и добрата музика са единственото нещо, което спасява Sucker Punch от единицата.

Ревю “Step Up 3D” (2010)

Магическите числа тук са 01:01:52 – в този момент от филма нервите ми не издържаха и предпочетох да си спестя още 46 минути в агония от клишета, защото поредното отроче на непоправимия малоумник Джон Чу впечатлява единствено с… малоумността си. А като гледам коментарите за него от “феновете”, спорадично ме навяват мисли за самоубийство.