Ревю “Аватар” (2009)

by Влади Неколов

Знаете ли, “Аватар” е голям филм… Много голям филм. И това го доказаха не тези, които го хвалеха. Напротив. Най-добрата реклама на филма на Джеймс Камерън бяха хората, които го плюеха. И, по-точно, броят им. Защото никой не остана равнодушен към номинираният с девет награди Оскар шедьовър. И това говори много само по себе си.


avatar-james-cameron-movie-1024x576

Много малко хора останаха на тази земя, които не са запознати с приключението на Джейк Скъли на Пандора, за това ще съм максимално кратък в синопсиса си.

Някъде в САЩ, някога през далечното бъдеще…

Том Скъли умира при неизяснени обстоятелства и тайнствената компания, за която е работел, предлага на близнака му Джейк (Сам Уортингтън) да заеме неговото място като изследовател на друга планета. Той приема…

5-годишно пътуване го отвежда на Пандора, на пръв поглед много близка до Земята; населявана от хуманоидна раса, наричаща себе си На’ви.

Човечеството обаче се интересува от тайнствен суперпроводник, наречен “унобтаниум”, който се среща само на тази планета. Компанията е разработила ДНК хибриди на двете раси, с които хората могат да свързват умовете си по теленевронен път и ги е нарекла АВАТАРИ. Аватарът, принадлежал на Том може да бъде “управляван” само от един човек, но практически геномите на близнаците са еднакви, така че не представлява проблем Джейк да поеме контрола над него.

И той е изпратен на мисия – трябва да с внедри в обществото на на На’ви, за да ги подготви за новината, че трябва да се изнесат от “Дървото на живота”- мястото, което населяват и местността с най-големите залежи на унобтаниум. Народът на Пандора приема пришалеца, но само след като научи местния език и обичаи.  По време на обучението си Джейкскъли (както започват да го наричат местните) се сближава с Нейрити, млада на’ви, която е призвана за бъдещ духовен водач на хората си. Двамата се влюбват и Джейк вече не е много сигурен на коя страна е.

На кой народ принадлежи?

Кой е той, бивш морски пехотинец или Торук макто? Това е основната дилема пред главния герой.

Инвалид в света на хората…

Герой в другия.

“Аватар” на Джеймс Камерън повдига доста големи философски въпроси. Кой всъщност е по-добрият от двата свята? Този на диваците, запазили непокътната връзката си с Майката природа; но невежи, вярващи в божества и обясняващи си прости истини чрез митове или хората, социално еволюирали и върховни по мощта на умовете си същества, чиято мания за безспорно лидерство ги е накарала да бягат от инстинктите си почти инстинктивно.

Само че колкото и да бягаш, те те настигат, когато най-малко очакваш.

И не само, че те настигат. Ти им ставаш роб завинаги. Ужасяващи и типични за човека инстинкти, като отмъщението, завоевателския дух, омразата към всичко, което не отстъпва пред мощта ти…

И тук идва вторият върпос, на чия страна заставаш, когато гледаш филма? Защото тук няма добри и лоши и това се е случвало наистина. Тук всеки е за расата си, а такива изключения, като Джейк Съли и др. Грейс Аугистин просто не съществуват. Защото лошите сме ние… всички ние.

Защото нима диваците, защитавали своите земи от пришалците от Новия свят в миналото не са имали справедлива кауза? По-силният изяжда по-слабият – това е основният закон в нечестният свят, в който живеем.

Няма да коментирам режисурата, специалните ефекти, актьорите и прочее, защото този филм не заслужава дребнавите ми забележки. Всички са дали всичко от себе си и това се вижда много добре.

Гледайте този филм, ако не сте. Няма да съжалявате

Крайна оценка:

9.5/10

Влади Неколов Winking smile