Ревю “Социална мрежа” (2010)

by Влади Неколов

Марк Цукерберк е задник. Или, поне, отчаяно се опитва да бъде. Това е резултатът, който получаваме от двучасов филм, развиващ се на две паралелни времеви линии, изпълнен с студенти, имащи мозъци на 12 годишни; адвокати, програмисти и Джъстин Тимбърлейк.

И въпреки това интригуващ (с някой изключения) до последната минута.

Филмът проследява пътя на съоснователите на Facebook към висините на милионите.

Цукерберк – особняк и обещаващ студент в Харвард – разработва училищния сайт FACESMASH, в който можеш да гласуваш за най-готината първокурсничка.За една вечер трафика, генериран от FASESMASH претоварва цялата мрежа на Харвард и това му донася слава из училището.

Тук на сцената се появяват братята Уинкълвос – успешни гребци за училището и страната си, които се опитват да го привлечат в собствен проект за социална мрежа в границите на Харвард – HARVARD CONNECTION (по-късно – HarvardU). Първоначално Марк се съгласява, но после започва да праща имейли на братята, в които споменава, че е зает, че има друга работа и т.н. През времето, в което протака проекта HARVARD CONNECTION, Цукерберк разработва Facebook (тогава – The Facebook), като назначава за свой финансов директор най-близкия си приятел Едуардо Сейвърин. Не е нужно да обяснявам какъв успех има The Facebook.

Това скоро достига до ушите на Уйнкълвос, които започват съдебен процес срещу Марк за плагиатство.

Филмът наистина блика от бисери. Всякакви. На някой моменти хуморът е много тънък, а понякога – направо дебелашки (филм за всички вкусове). Сценаристът Аарън Шоркин (познаваме от „Западното крило“ и ще видим в „Moneyball” следващата година) си е свършил работата почти прекрасно – с много чувство през повечето време.

Що се отнася до актьорската игра – аз имам една хитринка. Когато гледам филма у дома, го стопирам в кадър, който е обхванал повечето главни актьори и се вглеждам във всеки един от тях – учудващо е колко много можеш да научиш само като се концентрираш върху изражението им. И да ви кажа, не са малко тези, които не минават този 3-секунден тест. Тук всички главни актьори успяха.

Като безупречна отличавам играта на Джеси Ейзънбърг. Достойно за Оскар представление. Комплексираността му и жаждата да се доказва – както и прекалената му наивност – проличаха много ясно, но не се набиваха на очи.

Имаше обаче и доста клишета в работата на оператора, както и на моменти трудно се проследяваха събитията.

Крайна оценка:

8/10

Влади Неколов