Ревю “Лесна, а?” (2010)

by Влади Неколов

Най-накрая – след дълго протакане и поради не добре стеклите се обстоятелства напоследък (както в личен план, така и в световното кино) – Влади Неколов седна на дЪ-то си и написа това пространно ревю за една от най-големите изненади, които са му се случвали последните месеци. И тя си има име: Ема Стоун.

Всички сме наясно за афинитета на американците към гимназиалните комедии. Наясно сме обаче и с афинитета им да ги превръщат в откровени боклуци, така че – признавам си – бях изключително предубеден, преди да гледам филма. Като добавим и пресните ми спомени (охвърляни в стомашни течности) от чавето на Чучу-то “Step Up 3D”, което – не знам защо – много ми напомняше на заглавието, предмет на настоящата главоблъсканица, нещата никак не изглеждаха розови.

Обаче се случи чудо! Харизма.

Ако не беше главната героиня и няколко богоизбрани от останалите, филмът щеше да си заслужи обидата “американска гимназиална комедия”. Обаче не е така.

 

Не знам, може би след онова там нещо “Step еди-си-какво” (защо не спирам да се сещам за него Steaming mad), критериите ми са малко занижени, но няма да ви излъжа ако ви кажа, че ако не сте от породата “профанизиран идиот” ще забележите, че в това момиче има талант. Само погледнете видеото по-горе, за да разберете за какво става дума – изключителен моноспектакъл, изграден върху клише – не много хора могат да блеснат в такива обстоятелства.

Ема Стоун започва бавно, но сигурно, да си изгражда някаква аура около себе си. В нея има нещо тайнствено, ретро, бляскаво. Това, че във все още бедната ѝ кариера, това е четвъртата продукция на Columbia, в която тя участва, ни връща назад във времето, когато актрисите играели най-вече за една компания. Ами ако тя е следващата Мерилин Монро? Няма да се учудя.

А ситга бе…

А иначе… филмът проследява метаморфозата на една гимназистка – от хлебарката, която никой не познава, до училищната к***а.

Олив Пендергаст (Ема Стоун) е примерна ученичка в гимназията.

Съвсем скоро животът й се променя, а тя отлъчена от обществото, след появяването на лъжлив слух, че е загубила девствеността си и има безразборни връзки.

Сравняваща живота с този на героинята Хестър Прин от „Алената Буква”, която изучават в училище, Олив започва да се възползва от ситуацията, за да подобри социалното и финансовото си положение.

Или, поне, така е според Cinefish.

Филмът блика от хумор и е беден откъм клишета – достойно завръщане на Уил Глък, след неубедителния “Fired Up”. Освен дежурните лафове на Олив, семейството ѝ – Дил (Стенли Тучи) и Розмъри (Патриша Кларксън) хвърлят полуфабрикати като невидели. И то не от тези, от които ти се обръща корема, защото ги чуваш за 5 493 289 390 390 път.

БУМ ТРЯС ПРАС ФИУУУУУ

Американска гимназиална комедия, която да става за нещо – ако бях на ваше място и чуех това, щях да помисля този, който го е написал, за режисьора на филма. Друг наистина не би го казал.

НО НАИСТИНА Е ТАКА!!! Вадете си изводите

Крайна оценка:

8.3/10

Влади Неколов

Winking smile