Ревю “Обирджии” (2010)

by Влади Неколов

Става за убиване на време… нищо повече!

Вторият и също толкова противоречив опит на НЕнебезизвеснтият Джон Люсенхоп не можа да впечатли българските кина и бързо-бързо отпадна от афиша, но за един киноман винаги се намира начин, така че – в случая – това не е проблем.

Takers_Poster

Проблемът обаче, се крие в това – този филм е силно казано средняшки. Аха да прескочи летвата, ама не успява. Поне в моите очи.

takers00004

Когато чуя “филм за банкови обири” ме обзема онова странно чувство… – всъщност то толкова често ме спохожда напоследък, че даже вече не е и странно –, когато просто знаеш, че филмът ще е пълна простотия. Някак си предугаждаш, че ще е поредната доза bullshit и че после ще ти трябва минимум ден насаме, за да влезеш в релси, но отиваш и гледаш.

И се надяваш.

Но и този път не получих нищо различно, макар че си личи, че Люнесхоп се е опитал да не се води от клишетата. Всичко във филма – саундтракът, операторската работа, сцените – ВСИЧКО – крещи от желание за оригиналност, но много лесно се усеща, че това се е превърнало във фикс идея. Прозира.

А що се отнася до историята, петима изпечени бандюги, които имат странния навик да си въобразяват, че ръцете им са пищаци (ще видите за какво говоря ако хвърлите едно око на филма), се събират за един последен удар, възложен им от току-що излезлият от пандиза бандюг със смразяващо-смешното никнаймче Призрака. Та тоя призрак е и свързан с руснаците… да, с руснаците, които ги зареждат с доста играчки за големи момчета в замяна на малко от коледния пай.

И тръгват на бой!

А целта е брониран бус, пълен с кеш до горе!

takers-1

В тези куфари има пари. Много… реквизитни… пари.

Само че добрата стара кука Джак Уейлс и не толкова добрият му подкупен партньор Еди Хетчър, ще направят всичко по силите си, за да ги пипнат. Единият ще загуби обичта на дъщеря си, а другият ще открадне от крадец, за да спаси живота на сина си.

Нещо много странно има в играта на основните актьори: Майкъл Ийли, Крис Браун, Пол Уолкър, Ти Ай, Хейдън Кристенсен, Идрис Елба. Да кажем, че са непостоянни – на моменти са потресаващо зле; на моменти – почти убедителни. Най-добре се справи Идрис Елда – докато другите залитаха, той твърдо удържаше поста. Поул Уолкър приличаше като Матросов на амбразурата – през повечето време беше толкова вдървен, че имах чувството, че някой го е дрогирал.

Но на другия полюс беше – иначе толкова възхвалявания – Ти Ай. По принцип изказвания от рода на “Ето от такива филми има нужда Холивуд..Уникална игра на Ти Ай..!…“ и ги подминавам като пътен знак, само че нещо ме спря да пропусна и този. “Ти Ай” и “уникална игра” са възможно най-отдалечените думи, които могат да съществуват. Явно рейтинга на пича се е вдигнал много, защото напоследък се смята за новия Велик – повярвайте ми – личи си му и това няма нищо общо с героя, който играе. Просто тоя човек ми е толкова омразен, че чак ми се повдига, а и не впечатлява с нищо… пак залитнах в субективни преценки, но ако направя класация за най-антипатичните ми актьори, той и Том Ханкс ще се бият до смърт (къде такова щастие…) за първото място, но както и да е…

takersМат Дилън в момент на дълбок размисъл дали да се обади на колегите или да прибере мангизите в портофела

Това, което ме изненада обаче беше операторската работа – достойна. Свикнали сме да гледаме клиширани до безбожие сцени и ъгли в подобен род филми, но при този филм не е така… и пак заради фикс идеята за оригиналност. Тук поне е за добро.

 

Idris_Elba_in_Takers_Wallpaper_3_800

Така че се наточете за доста екшъния, но и малко скука първият половин час. С напредването на времето прогресивно расте и напрежението, докато не стигне един сублимен момент, в който честотата на изстреляните куршуми се равнява горе-долу на честотата, с която сега тракам по клавиатурата. След кулминацията идва момента за малко зле скалъпена драма и всичко свършва без да сте жертвали особен брой мозъчни клетки. На май на никой му не пука…

Защото не е кой знае какво…

Но става за убиване на времето!

Крайна оценка:

5.2/10

Влади Неколов