Ревю “Черен лебед” (2010)
by Влади Неколов
Гледането препоръчително
Приятен за гледане, но беден откъм изненади, “Черен лебед”, така или иначе, е на достойно ниво. Новият филм на майстора Дарън Арнофски започна веднага да обира наградите, въпреки че аз не мога да го поставя много над “Генезис” например.
Да, както се и очакваше, той е един от добрите филми на годината, заради прекрасната игра на Портман, Касел и Кунис и умело (но недостатъчно оригинално) разказаната история на една балерина, заставена да въплъти в себе си доброто и злото.
Страшните моменти са налице. Дълбоката психология на характерите – също, но друго би било огромна изненада, имайки предвид режисьора на движещата се картина с приятно клишираното заглавие.
Нина Сайърс, отдадена и амбициозна балерина е избрана за Кралицата на лебедите в постановката “Лебедово езеро”, но огромната конкуренция, натискът от режисьора на постановката и крехкият ѝ характер допринасят за психологическото ѝ рухване и емоционалната ѝ дестабилизация. Още първата сцена ни показва какво е значението на балета за нея – той не е просто професия. Тя живее в него. Превръща го в своя реалност. Така ще превърне в реалност и “Лебедово езеро”.
Самият филм гравитира около същността на самата балерина и невъзможността ѝ да се справи със заобикалящите я трудности и да отсее истината от фикцията. Имаща огромната отговорност да открие сезона като Кралицата; конкурентка, която само чака да я разкъса при първа възможност и – в същото време –майка, която я смята за дванадесетгодишно дете, Нина е обречена на изключително тежки дни, с които трудно биха се справили и по-силни.
Това не е трилър на свръхестественото.
Поне аз така го разбрах. За мен, това е трилър за човешката психика и начините, по които тя успява да се самозапази, въпреки потресаващите факти, с които се сблъсква ежедневно. Нина, като едно малко дете – както я и представя режисьорът и както се държи майка ѝ към нея – се държи точно като хлапе, изправено пред нерешим проблем – скрива се в черупката си и си изгражда чисто нов въображаем свят, който му е нужен, за да си обясни случващото се в реалния. Тук иде да споменем, че това е специалността на Арнофски и той пак се е справил отлично. Алегориите и намеците, които някъде избиват на повърхността, а другаде са почти незабележими, се намират през целия филм и му дават една по-различна атмосфера… на нещо завършено, нещо цяло. Смесицата на фикция и реалност, на вътрешното аз на една балерина и обграждащият я свят създават изключително нагорещена смес, която не ти дава покой през всичките 107 минути. Режисьорът рисува “нестандартните” си герои с изключителна лекота, което също допринася за основното чувство на филма.
А що се отнася до операторската работа, нямам никакви забележки. В този филм статичната камера е почти изоставена и доста сцени са заснети с тичащ оператор зад или пред актьора, което внася доста динамика и същевременно вкарва приятния привкус на препратки към документалистиката. Когато не “трепери” камерата е там, където трябва да бъде.
Но нищо нямаше да бъде толкова хубаво, ако не беше блестящата игра на Портман (Дринов, чакам мнение 
). Мекият ѝ гласец (на моменти приятно лигав) е попадение в десетката, допринасящо за чувството, което Нина оставя след себе си – на едно недорасло за възрастта си малко момиченце, което още спи с куклите си и майка ѝ я съблича, преди да си легне. Балерината тепърва ще започне да опитва от “сладостите на живота”, подтиквана от режисьора на постановката и в случая “сладостите на живота” се ограничават до няколко опипвания (вярвам, че Ламота е особено доволен от тези сцени, въпреки че не се разкрива нищо по-специално). Венсан Касел също не ни изненада неприятно. Френският майстор на актьорската игра си беше на висота, от където и да го погледнеш.
Доста притеснения имаше обаче около ролята на неопитната Мила Кунис, която – според мен – не ги заслужаваше. Момичето е изключително красиво и също се справи с ролята си прекрасно. Въобще откъм каст не можем да имаме никакви забележки, нали?
Тук задължително искам да се извиня тържествено на Клинт Мансел и да призная грешката си, когато казах, че скора му е прекалено Чайковски. Сега разбирам, че точно това е трябвало на филма по две причини:
- Става дума за балет много повече, от колкото си мислех.
- Точно такава музика ни трябва, за да ни задържи на земята и да попречи да се зареем в облаците, водени от неспирното въображение на балерината.
Така че, въпреки че не е най-доброто, на което е способен, мистър Арнофски е създал трилър, достоен за похвала. Препоръчвам ви да го гледате, но не мислете, че ще е най-прекрасното нещо, което сте виждали, защото може и да се разочаровате. Може би прекаленото обществено внимание около един откровено некомерсиален филм е накарало режисьора да го “приобщи към масите” и се е получило нещо средно – нито напълно некомерсиален филм, нито произведение ала-Генезис.
Крайна оценка:
8.2 / 10
Влади Неколов
CIIINEMA 
Оценката е точна. Музика и главна женска трябва да отидат за „Black Swan“, а дали ще бъде (и) филм на годината – това вече не мога да реша 🙂
И той да е, и „Генезис“ да е… а защо не и някой друг филм (който ще ни впечатли официално през следващите месец и половина) – все ми е тая 🙂
Хаха, ще почакаме и ще разберем. 🙂 Но аз и не вярвам изцепшъна да стане най-добър филм…
И аз му давам 8-чка. Иначе наистина Портман направи страхотна роля и си заслужава Оскара (дано и да и го дадат, хаха). 🙂
Казвам ти, че ще си умра от кеф, ако най-накрая успее 😀
Май по кината го няма 😦
Чудесно ревю на един чакан с нетърпение от мен филм. Дано Генезис не стане филм на годината. Наскоро го гледах за втори път (огромна грешка) и ми се стори по-муден и скучен отвсякога. Поне в киното силната музика ме държеше буден, прехвален отвсякъде.
Чакам ревю за Трон Зевзекът, опа Заветът 🙂
Хаха, както обикновено ме лъскаеш с оценките си :P. За Трон, не е сигурно, че ще успея да го гледам, но след като искаш, обещавам да направя всичко възможно 🙂
За киното – все още има шанс да го видим на голям екран след около два месеца… нищо не е сигурно 🙂
И, между другото, весели празници на всички 😛
Трудно бих го сравнил с Генезис. Да, определено видяхме един дълбоко изчистен Аронофски, но дори опитът му да направи филм и, както ти се изрази, да го “приобщи към масите” в случая резултатът е къде-къде по-сполучлив от този с Генезис. 🙂
За мен лично филмът е поне 9-ка, по няколко причини.
Първо за мен, както не спрях да казвам откакто го изгледах :D, е едно страхотно впускане в изследването на човешката психика. От една страна тази специфичност и стремеж за перфектност; желание, криещо се у всеки артист, но в същото време характерно и за всеки един човек, поставил си цел и намерил нещо в живота си, с което истински се е слял в едно цяло.
От друга страна Аронофски прекрасно беше представил как самата Нина не само трябваше да изиграе една балетна роля, а тя самата, в реалния си живот, беше и белия, и в последствие черния лебед. Защото това е филм, който като хибрид комбинираше един реален поглед над изкуството, което е балета, така и тънките граници на психиката.
Да, признавам, че сценарият на филма не беше богат. Имаше може би точно няколко реплики, който бяха поставени така, че да се нагнездят и да направят впечатление и на най…ъм, простоватия зрител. 😀 Но според мен сякаш и самият филм не се нуждаеше от отрупан сценарии. Нуждаеше се от музиката, отново като свързваща част между артистичното и човешкото.
На последно място, и мисля стана ясно, че тук всички сме на едно мнение, е отличната актьорска игра на каста. Касел, Райдър, дори и Кунис, и най-вече, разбира се, истинският талант и красота на Натали Портман. Играта им беше чиста и неподправена, а Портман не просто игра – тя изживя всичко…истински. Огромна игра, заслужаваща огромен поклон и заслужени овации.
И така, с Black Swan Аронофски отново заслужи коментари като се почне от „снобарщина“, та се стигне чак до „гениалност“. За мен лично е филм, който доказва силата му на режисьор, и ако не се тръгне да се търсят някакви прилики с предишните му творби и вид сравняване, смятам, че всеки ще признае, че е свършил прекрасна работа. Визуален, стилен, елегантен и дълбок.
Влади, хубаво ревю. Мисля, че с това трябваше да започна. 😀 😀
Хубави празници на всички! ^^
Уау, тенкс за пространното мнение и комплимента 🙂
Както се подразбира, нямам особено много какво да добавя.
За опита ми да го сравня с Генезис – беше подтикнат от това, че аз наистина харесах филма на Нолан (за разлика от теб) 🙂 .
А това, че Арнофски е свършил прекрасна работа си личи от първите кадри, но според мен е неизбежно сравнението с предишните му работи, просто защото човекът има репутация да поддържа и доста високо ниво, под което не би трябвало да слиза за в бъдеще.
Филмът наистина е визуален, стилен, елегантен и дълбок, но една идейка оригиналност вповече на никого нямаше да навреди, според мен. 🙂
Весели празници и на теб!!! 🎉 😀
ах 😀 😀 Аз принципно не харесвам голи сцени във филми (вероятно звучи шокиращо :))
Бих му дал 9-ка 🙂 – не съм от претенциозните:) Аронофски е изпипал филма до последния детайл, макар произведението да е бедно откъм събития. радвам се, че не е развалил филма с ненужни туистове, само за да „изненада“ зрителите.
Филмът е точно това, което очаквах.
Наистина е шокиращо 😀 😀 😀 . Пък и то не беше изцяло гола сцена, а „заредена със сексуален контекст“ 🙂
Благодаря за оценките, каквито и да са.По-важно е да бъде постигнат крайния резултат.Но там струва ми се още има да чакаме
….
8/10 заради Натали…
за режисура и сценарий не искам да говоря, разочарован съм и за съжаление не мога да кажа, че Натали опрадвава всичко друго. Дори няма да го включа в личния си топ 10 за 2010. Май единствените американски филми, които изцяло ме грабнаха засега са Rabbit Hole, където Никол Кидман е перфектна и The Kids Are All Right, който, колкото време минава, толкова повече ми харесва. Давам Оскара си на Анет Бенинг, колкото и да ми хареса Натали Портман. 🙂
Повечетo явно се въртим около осмицата, но – въпреки че наистина не беше най-доброто – за мен не беше чак такова разочарование. 😉
Определено съм съгласен обаче, че Портман е най-хубавото нещо във филма. 🙂
ФЕ-НО-МЕ-НАЛ-НО ДОБЪР!!! Убийствен филм, който въпреки огромните ми очаквания не успя да ме разочарова, напротив – надхвърли ги.
Няма какво да се обяснявам – 10 от 10.
Филмът на годината!
Ехее 😀 . Радвам се, че ти е харесал толкова 🙂
[…] чрез екрана. Огромната ѝ дарба изби тази година в “Черен лебед” на Дарън Арнофски и това заслужено ѝ донесе много […]
Моето мнение се доближава до това на Иво. За мен филма е невероятната игра на Натали Портман. Музиката е класика и не трябва да се коментира. Но режисура, сценарии и хореография под всякакво ниво.
А гледал/а ли си други филми на Аронофки? Интересно ми е какво тие мнението за тях 🙂
о браво .. за мен това беше фаворитa на наградите и се радвам че Натали отнесе статуетка… Супер интересно блогче ще го следя и занапред
И на мен Портман ми е любимка 🙂
Радвам се, че блогът ми ти е харесал 😛
Днес с изненада чух че идеята за „Черния Лебед“ отчасти е взаимствана от български филм от 84-та година с името „Черните лебеди“ … предвид факта че съм особенно критичен към БГ киното от последните години, новината предизвиква у мен още по силни чувства, защото се оказва че зрънцето оригиналност така чуждо на световното кино в момента просто отлежава в нашия заден двор и докато нашите кинодейци се надпреварват как да копират чужди продукции, предприемчиви чужди продуценти намират това зрънце и го доразвиват във вида на оскаров претендент
припомни си случая с един БГ филм който можеше да отиде на оскарите и мисля няма нужда от повече коментари ….
съвсем правилно … можеше !!!
Наградите Оскар отдавна са се обезценили и изродили – кому е нужно да се стреми към тях? Този филм и наградата, получена от Портман са поредният пример за това. Посредctвен филм, откъдето и да го погледнеш, посредctвена актриса. А пък как ‘танцуваше’, да не говорим. Едно дърво помахва клоните си с по-голяма грация от нея. Добре че беше Kасел, та да ми помогне да изтрая до края.
А горното ревю си съперничи с филма по посредctвеност. Авторът не е много наясно с киноизкуството (например, той харесва работата на камерата, а тя беше едно от най-слабите места на филма. Както казва Полански, то беше една ‘fruit salad’ или казано по нашему – ‘манджа с грозде’, от която да ти се завие свят и да ти се заповръща.). Подобен филм може да се стори привлекателен само на хора с тежък случай на attention deficit disorder.
Мерси за искреното мнение – винаги съм харесвал хора, които казват каквото мислят, но не смяташ ли, че е твърде невъзпитано да изказваш крайни мнения като, че не съм „наясно с киноизкуството“ и че операторската работа е едно от най-слабите звена във филма, без да даваш конкретни доводи за това, които мога да оспоря или с които да се съглася. Ако с горния коментар не се стремиш към спор и обективна размяна на гледни точки, какво правиш тук?