Защо обичам 3D и защо ти също трябва да го обичаш

by Влади Неколов

Или защо на никого не му пука какво мислиш.

PeopleGlassesGE_450x300

Днес случайно попаднах на една статия на Роджър Ебърт. Големият критик е изложил доста разводненото си становище в Newsweek, изказвайки се крайно негативно по адрес на 3D технологията, набираща огромна инерция в Холивуд. Разбира се, всички знаем, че той отдавна не е привърженик на стереоскопиката в киното, но с тази статия цепи мрака!

Аз пък съм на точно обратното мнение и ще ви кажа защо трябва да обичате 3D-то (или ще го заобичате) в едно/доста изречение/я. Първо, стереоскопичната картина ще се превърне в стандарт. В това е убеден всеки рационално мислещ средностатистически субект и си има причина. Може би в момента технологията е далеч от перфектна, но с изключителния темп на развитие на науката в тази посока, всичко ще си дойде на мястото. До няколко години нуждата от очила с поляризиращи стъкла ще отпадне, което значи и намаляване на крайната цена на билетите.

Цената всъщност е един от най-големите проблеми, стане ли въпрос за тази тема. Странно, защото след като гледах Tron не чувствах, че съм си хвърлил парите на вятъра. Веднага ще кажете, че Tron е частен случай и ще се направите на интересни с Clash of the Titans – класически пример за уникално сбъркано постпродукционно конвертиране, но аз искам да ви попитам, щеше ли “Сблъсъкът на титаните” да ви хареса, ако беше разпространен на 2D? Хайде моля ви се, ама кусурите му са достааа, без изобщо да става дума за 3D. И то 3D, което не е направено както трябва. Тук не трябва да хвърляме вината върху самата технология, а върху специалистите, които са я приложили. Изцедена до край стереоскопика можем да видим в Avatar. Е, как се чувствахте, докато го гледате? Но да се върнем на същинския въпрос – цената на неоспоримо и без това скъпите билети за кино. Вярно е, че в момента Холивуд претупва конвертирането с цел по-големи печалби и по-малки разходи. Коя компания не би искала да мине тънката и същевременно да спечели двойно от боклука си? Хайде да не си кривим душата, така е, но така ще е до едно време. Имали сме късмета да живеем точно в прощапулника на една нова технология в киното, което си носи и негативи. Всички все още опипват почвата, изпробват търпението на зрителя и чертаят границите му. Когато те са вече начертани, всеки, който ги пресече, ще бъде смазан от машината, наречена конкуренция. Но за това трябва време. И търпение, което не е сред основните качества на човечеството като цяло. С времето разбира се, цените ще падат, просто няма как да е иначе. Технологията ще се усъвършенства, конкуренцията сваля себестойността и цените тръгват надолу. И когато 3D технологията се наложи като стандарт (нещо като цветното кино) цените според мен ще са съвсем нормални.

Всяко нововъведение от гигантски мащаб (каквото е обектът на статията ми) носи със себе си трепетът на нещо ново, носталгия към старото, но най вече страх. Всички изпитваме инстинктивен панически страх от новото на подсъзнателно ниво и е най-лесно да го изолираме и избутаме от сцената. Само че то (незнайно как) винаги си намира път и ни заплюва в лицето.

Друго ‘опасение’, което Ебърт е всъщност медицинската страна на нещата. 15% от американците, които са гледали 3D филм, са се оплакали от главоболие, болка в очите и повръщане. Това е така, но главоболието и неразположението се дължат най-вече на прекалената разделеченост на картините. Разстоянието, на което се прожектират за едното и другото око е всъщност много по-голямо от разстоянието, при което нормално очите възприемат светлината и това предизвиква смущения и напрежение. В повечето филми, които днес се снимат в 3D, това разстояние е значително намалено, както и респективно неудобствата, които изпитват зрителите след прожекция. Разбира се, това все още е голям проблем, но естествено с времето този процент ще намалява с регулярни темпове, докато накрая стигне 0. Panasonic вече се хвалят, че са разработили доста “по-здравословна” технология и това е само три-четири години, след като се чуха големите оплаквания. Какво ли ще измислят след само още три-четири? Джийзъс крайст, та то вече в Япония прожектират холограмни концерти, а ние за какво си приказваме…

Според мен технологията ще преживее ренесанса си след няколко години и тогава тя ще е навсякъде. В филмите които гледаме, в телевизорите ни, в телефоните ни, в камерите ни, в игрите, които играем.  Но да обърнем малко внимание и на артистичната страна на нещата. Ебърт не можел да си представи класически драми от рода на “Precious” или “Up in the Air” на 3D. Само не разбрах защо… това ми звучи малко като при навлизането на цветното кино някой да каже, че не може да си представи сериозна драма в цветове и съм почти убеден, че е имало такива хора… Все още има много почитатели на черно-бялото кино, но “Precious” е цветен… защо ли? “Precious” е с Dolby Digtal 5.1 звук (както спомена г-н Стоянов от Filmche.net по същия повод). Защо ли е било нужно да ѝ слагат многоканален звук, да не би да усетим драмата по-малко? Само че многоканалният звук вече е стандарт в Холивуд и никой не си позволява да се отдръпва от него. Дори “сериозните драми”. Аз лично си представям “Precious” с 3D технология от близкото бъдеще… навярно би била красота, която сега не можем и да си представим.

Но не, големите филми нямат нуждата от нови технологии. Предлагам да са черно-бели, неми и единствения музикален съпровод да е едно пиано в ъгъла на залата. Ей на това му викам сериозен филм… сериозен… средновековен…

Да оставим титаните и да погледнем продукциите за по-малки. Както забелязвате, досега се опитвам да ви убеждавам в предимството на 3D за игралните филми, без да използвам примамливия коз на вече утвърдените му качества в много анимации. Никой вече не се осмелява да обори предимствата му в рисуваното кино и резултатът – почти 100% от филмите на големите компании са в стереоскопичен формат. Към тях можем да прибавим и филмите, бъкани с CGI. Avatar, Tron… някой да е критикувал технологията, върху която са построени. Това е бъдещето на киното – компютърно генерирани образи, актьори, изцяло създадени в програми, скоро даже се очаква и първата изцяло програмирана кино звезда.

Всичко се развива и ако вие откажете да следвате бързите темпове на растеж, губите. Накрая просто ще се превърнем в старци и внуците ни ще се смеят, че още оплакваме 2D-то така, както ние днес се смеем на бабите и дядовците ни, които не могат да боравят с компютър. В това ли искате да се превърнете?

Но да се върнем на земята и да поговорим за режисьорите. Великият нюх на иначе прекрасният критик Роджър Ебърт му изневери доста, когато публично каза, че би станал почитател на технологията, само ако Мартин Скорсезе някога реши да направи филм в този формат. Едвам сдържам подигравателната си усмивка при споменаването на “The Invention of Hugo Cabret”. Това ще да е филмът на Скорсезе за 2011 и познайте какво… ще е в 3D. Ебърт, разбира се, веднага се измъкна, като каза, че Скорсезе разбира от филми и щом е избрал този формат, ще го пригоди специално заради нуждите си… мда Smile Точно това искам да кажа и аз. Има лоши 3D-та, има и добри също както има хубави “обикновени” филми и доста лоши такива. Това повод ли е да обвиняваме киното като лошо като цяло? Не! Е, а защо го превим с 3D-то?

Огромна част от модерните и успешни режисьори е зад технологията. Да вземем най-очевидния избор – Джеймс Камерън. Човекът, създал двата най-успешни филма на всички времена. Е, първият е 3D и всички знаете кой е той. И е много вероятно никога повече да не заснеме “обикновена” лента.

Новите възможности, които предоставя добавянето на още едно измерение във филмите, пленяват въображението на режисьори, фенове и критици (някои). Съветът ми е да дадете малко кредит на доверие на тази технология, защото докаже ли се, светът на забавлението никога повече няма да бъде същият.