Ревю “Кунг фу панда 2” (2011)

by Влади Неколов

My name’s Po and I’ll need a hat!

Преди три години, историята за пандата с нърд наклонности По и приятелите му, се оказа доста приятна изненада, имайки предвид, че е на DreamWorks – заслужено си спечели добри отзиви от критици и печалби, възлизащи на $631 000 000, което остави вратата широко отворена за продължения. Както ви съобщих преди доста време нищо чудно да видим още четири филма от поредицата, и повярвайте ми, ще съм най-щастливия човек, ако те следват примера на вторият филм и бъдат все по-добри.

Още от първият трейлър се разбра, че анимацията ще е изпипана откъм визуална гледна точка и все пак успя да ме изненада. Просто радост за окото – както по време на самата история, така и в ретроспекциите, издържани в по-олдскуул стил. А самите герои са перфектно анимирани – не може и дума да става.

Като цяло, във втората част има доста повече екшън и битките са невероятни. Наистина! Ако трябва да изтъкна едно нещо като основен плюс на филма, то това ще са екшън сцените. Кунг фу тупалки под път и над път – на това му викам ентъртеймънт. Всъщност, това май е най-приятният в чисто развлекателен смисъл филм на 2011 досега. И всичко това, без да броим разбиващите – да, не чак толкова оригинални, но все пак разбиващи – лафове на По и комичната история като цяло. Ще ме извинявате, ама “Последният ергенски запой 2” не може да стъпи и на малкият пръст на Пандата, стане ли въпрос за хумор, а то това май беше основната му цел…

Разпределена върху нормалните за жанра 90 минути, историята си има своите пикове и спадове, които не мога да не отбележа. Около първият час определено е най-слабото място на филма – атмосферата драстично се променя – става някак си сантиментално драматична – времето за личната история на По. Но бързо свършва и идва ред на последната битка (уауууу) и, да – клишираният, но доста приятен финал. Като цяло няма смисъл да споменавам липсата на оригиналност на моменти, защото – удивително и за самият себе си – я понесох много леко. А ако решите да отидете със семейството си на една изключително забавна и смайващо красива анимация и не очаквате нищо друго – просто е физически невъзможно да се разочаровате.

Вътрешен мир – следващият етап от обучението на По. Това е леко псевдофилософската фраза, която ще чуете най-често и около която се завърта целия плот. За да успее в начинанието си – да запази Кунг фу от злият паун лорд Шен – на По му е нужен вътрешен мир, а за да го намери, трябва да си отговори на един въпрос – “Кой съм аз”? Отговорът на който доста се усложнява, когато По разбира, че е осиновен (шок и ужас). Да, разбира се, подозирахме за това, но друго е да го чуеш 😀 . И така, симпатичната панда е изправена на два фронта – да защити това, в което вярва най-силно, но и да се пребори със самия себе си, търсейки отговорът на най-важният въпрос. В това начинание ще му помогнат старите ни познати от първият филм – тигрицата, маймуната, змията и богомолката.

Няма да си кривя душата – определено нищо не е перфектно откъм сценарий и реализиране на историята. Да, наивна и предвидима е, но пък на кого му пука? Важното е да си изкараш приятно час и половина и По и сие ви го обещават.

А сега, един въпрос. Да ви е познато името Ханс Цимър? “О, боже, да!” е верният отговор и  ако вече сте гледали филма, не би трябвало да имате проблеми да отгатнете и без моя помощ, че той – в колаборация с Джон Пауъл – е сътворил музиката и за втората част. Този човек винаги ме раздвоява и мразя когато става така. От една страна го обожавам, защото прави “баси епичната музика”, а понякога го мразя, защото очевидно е способен да прави само “баси епичната музика”. Джон Пауъл пък винаги го е бивало в по-мелодичните парчета, но пък и епика си прави човекът – бе май че повече ми харесва от Цимър. И, все пак, да гледаш екшън сцена под музиката на германеца си е one-hell-of-an-expirience и винаги ще си остане така, за това не знам за какво мрънкам.

Няма смисъл да казвам, че двамата са си свършили работата перфектно – приели са го като работа и са я свършили като работа, не като изкуство. Ето, пак мрънкам без причина.

Обобщавайки, “Кунг фу панда 2” е страшно симпатично филмче, което ще забавлява децата ви и дори ще ви разсмее. Ще се полюбувате на последните достижения в анимацията и дори бихте могли да се замислите върху някои философски въпроси. Та питам аз, какво повече искате?

Крайна оценка:

7.5/10

Влади Неколов