10 години в 10 филма за 10 дни: “Почти известни” (2000)

by Влади Неколов

Една леко позакъсняла класация

Лято е! Какво по-хубаво време да си спретнете една вечер с пуканки и филм, който просто не може да ви разочарова? Е, аз ви предлагам не една, а цели десет и въпреки че може да не се съгласите с мен, че по-нататък изброените са десетте най-добри филма на изминалото десетилетие, не вярвам да има възражения, че това наистина са добри филми. Та, от днес, в продължение на десет дни, ще ви представям по един филм за всяка година от 2000 до 2009. За филмът на 2010,  вече съм писал ревю, което можете да го прочетете тук, за това няма да я включвам.

Започваме с един от най-любимите ми feel good movie на всички времена. Филм, на който всеки би се изкефил, но ако случайно стане така, че го гледаш в точното време от живота си, преживяването е несравнимо. Става въпрос за  Камерън Кроу – човекът, отговорен за “Vanilla Sky” и “Jerry Maguire” –  и най-голямото му постижение  – “Almost Famous”.

almostfamous-poster_36390

“Почти известни” е почти перфектен филм,  завладяващ и действащ директно на подсъзнанието. Самият смисъл на добрата драма е да те всмуче в историята си, да станеш част от нея и да не искаш да свършва. Този филм го прави и то с удивителна лекота.

Уилям Милър е 15-годишно момче, чиито живот може да се опише с една дума – рок. Той рано изгубва баща си, починал от инфаркт, а непокорната му сестра го оставя сам да се оправя с меко казано консервативната им майка, за да следва мечтата си да стане стюардеса. Едва навършила 18 години, тя бърза да напусне семейството си, “задушавана” от Илейн (в ролята е изключителната Франсис МакДормънт), която не им позволява дори да слушат доста популярния тогава рокендрол. Преди да тръгне обаче, в опит на последен протест, тя “завещава” на по-малкият си брат Уилям тайната си колекция от плочи. Същата вечер той си пуска “Tommy” на “The Who” и го слуша само на една запалена свещ, както му казва сестра му. Тази романтична вечер – само той, “Tommy” и една свещ – го кара да заобича рока безусловно. Всъщност той толкова се влюбва в тази музика, че започва да пише ревюта на нови албуми за едно ъндърграунд списание. Негова статия хваща окото на редактор от “Rolling Stone” и той го кани да замине на турне с групата Stillwater и да го опише за известното списание. Това е сбъдната мечта за младия критик. Но в края на тура той няма да може да се познае – докато обикаля Америка, той ще успее да се сприятели с членовете на Stillwater, да спаси живота на едно “групи”и дори да изгуби девствеността си.

Да, това е една класическа холивудска драма, но аз не виждам нищо лошо в класическите холивудски драми, стига да са направени както трябва. А “Almost Famous” е почти безпогрешен в повечето си аспекти – както технически, така и артистични.

golden_god

Един от най-големите плюсове на филма, е в безпогрешната му режисура и смайващата актьорска игра. За Камерън Кроу това е втори опит в режисурата след финансово успешния, но далеч по-посредствен дебют “Jerry Maguire”. Тук Кроу създава правдоподобна атмосфера и внася чара на невинността, забъркана с лошите момчета. “Almost Famous” може да не е многопластов и сложен, но е най-добрият филм в техническо отношение за 2000-та след “Gladiator”, който пък си имаше други кусури и за това не е изборът ми за тази година.

За мен бе много важно главната роля – на 15-годишният критик – да се изиграе от ново лице и точно така стана. Въпреки че Патрик Фугит е пълен дебютант, той се справи повече от прилично и не се сещам за някой, който би могъл да изиграе Уилям по-добре. Франсис МакДормът пък, както вече споменах, е просто неотразима и каквото и да се каже за огромният и талант, ще е малко. Но звездата на вечерта определено е Кейт Хъдсън, която тук прави може би най-запомнящата роля в кариерата си досега, изигравайки “групито” Пени Лйн. Невероятен каст!

И сега(о, да), нека поговорим за музика! Саундтракът към филма е фе-но-ме-на-лен. Разбира се и сами може да се досетите, че няма да звучи Чайковски, а всичко ще се случва под надъхващите звуци на химните на онова време. Хитове на Лед Цепелин, Блек Сабат и любимеца ми Елтън Джон – който е замесен в любимата ми сцена от филма (тази, в която всички пеят Tiny Dancer в автобуса) – залагат прекрасна атмосфера, върху която да се развива историята.

Almost Famous_2

Сега като се замисля, е почти невъзможно да не харесам “Почти известни” – абониран за Rolling Stone от както го издават на български фен на седемдесетарския рок, опитващ се и той – незнайно защо – да бъде “критик” – сякаш съм излят по поръчка за зрител на този филм. Вярвам обаче, че дори да не сте фен на подобна музика, ще харесате филма.  Просто защото това, според мен, е движещата се картинка на 2000 година. Филм, който трябва да видиш ако имаш вкус към доброто кино и обожаваш онова чувство към края му, подсказващо ти, че си е струвало да го видиш. И, да, струва си да видите този филм.

Крайна оценка:

9.5/10

Влади Неколов