10-10-10: “Дони Дарко” (2001)

by Влади Неколов

И ето я 2001 – годината на последния добър филм на както на Спилбърг, така и на Линч. Годината в която след огромни очаквания от моя страна Камерън Кроу се оцвака тотално с “Vanilla Sky”, а Ричард Кели доказа, че само с 4 милиона и половина можеш да направиш филм, който да пренапише законите на жанра си. И пак да остане на загуба… Да, днес ще стане дума за “Дони Дарко”.

(021110202029)Donnie-Darko-wallpaper_2

Някой, гледал филма поне два пъти, може ли да ми каже, че това е просто фантастика? Ако не най-добрият, не можете да не се съгласите, че това е най-сложния филм на годината. Все пак си имаме работа от една страна с човек с болна психика, а от друга – с пътуване във времето.  Кое е правилното и кое наистина се е случило? Всъщност изобщо нещо случва ли се наистина? Ако не обичате да си задавате въпроси след края на филма, “Дони Дарко” определено не е за вас.

Докато изборът ми на филм на предишната година (“Почти известни”) беше класическа драма в най-добрите традиции на Холивуд, то “Дони Дарко” няма нищо общо с най-добрите традиции на Холивуд. Всъщност, той е по-далеч от представата за класически холивудски филм, от колкото можете да си представите. На фестивалната си премиера беше определен като “Добрата изненада на Сънданс” и наистина този филм борави с изненадата повече от добре.

donnie-darko-theater

Някои могат да сметнат следващите редове за спойлери, така че четете на своя отговорност. Дони Дарко е тийнейджър с ментални проблеми/аватар на непознато същество от друг свят, който по време на дневна халюцинация/среща, благодарение на пътуване във времето, се запознава с “демоничен заек”, който му казва точната дата и час на края на света. 28 дни, 6 часа,  42 минути и 12 секунди и цикълът се затваря. Или светът свършва. Или, може би, и двете? Само ще кажа, че филмът завършва с един от най-мощните туистове в последните години и ви гарантирам, че поне пет минути след края му ще мигате на парцали, опитващи се да разберете какво точно се е случило с вас през последните два часа.

“Дони Дарко” отдалеч лъха на инди, но пък няма и следа от евтиния. Да, може би ефектите не са като на “Задругата на пръстена”, но тогава какво да каже Кели, опитващ се да направи нещо запомнящо се с четири милиона. А и точно правдоподобността на специалните ефекти трябва да е последния проблем на човек, седнал с пълното си съзнание да гледа този филм и знаещ какво го очаква.

darko_2

И въпреки скромните си финансови възможности, не е като да нямаме познати лица в каста. На първо място, разбира се, е доста заетия в момента Джейк Гиленхал, който прави една от първите си роли в голямото кино и определено най-запомнящата му се от този период. Макар че може в момента да не избира едни от най-качествените заглавия, в които да участва, един поглед върху мръснишката му откачалска физиономия като Дони, би размекнала и най-строгия критик. Майката му пък е изиграна от едно от “момичетата на фантастиката” Мери МакДонъл, за която също мога да сипя само похвали. На Дрю Баримор пък са успели да сместят една поддържаща роля на учителка по английски, но пък тя влиза и в ролята на изпълнителен продуцент на филма. Излишно е да споменавам, че нямам забележки по каста, защото ако имах, нямаше да пиша за него в тази класация.

Докато вчера ви представих филм, който се гледа “на един дъх”, то ако решите да хвърлите едно око на “Дони Дарко”, не го правете в компанията на пуканки и кола и не изключвайте мозъка си, защото рискувате изобщо да не схванете с какво си имате работа. А бъдете сигурни, че си имате работа с един шедьовър.

Крайна оценка:

8.8/10

Влади Неколов