10-10-10: “Часовете” (2002)

by Влади Неколов

След кратка петдневна пиш-пауза (проблеми с простатата), продължаваме с нашия своеобразен челиндж “10 години в 10 филма за (малко повече от) 10 дни”. На ред е 2002 – годината на най-мощният филм на десетилетието. И не, не става въпрос за някоя епична история я на Снайдер, я на Бей. За мен, най-мощният филм на десетилетието е личната история на три жени, живота на които по някакъв начин е засегнат от самоубийство. И този филм се казва “Часовете”.

Какво значение има че съжаляваш, когато нямаш избор? Важно е какво можеш да понесеш.

125

Сразяващата мощ на този филм се крие в неговата дълбока емоционална същност, в неговата истинност и непретенциозност, преобразени от елегантността на добрия филмов разказ. Това не е филм, в който търсиш грешки. Това е филм, в който се потапяш и забравяш… но и си припомняш. Забравяш, че си жив и си припомняш, че ще умреш… Забравяш,  че не си там… че не може да си там… Но си припомняш, че зависиш от всичко и всички… че целият ти живот може да се промени, стига една писателка, живяла много преди теб, да го беше поискала.

Историята, която разказва “Часовете” не може да се претвори с инструментите на преразказа или поне аз се чувствам недостоен да го направя. Смятам обаче, че едно предсмъртно писмо ще се справи: „Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето.“ Това са последните думи на Вирджиния Улф към съпруга ѝ Ленърд. Точно тя и романът ѝ “Мисис Далауей” променят живота на Лора Браун и Клариса Вон в два отделни времеви периода, всяка бореща се със своите демони.

23806_4bc90981017a3c57fe003461_1293118087

Както вече се разбрахме, техническото съвършенство е задължително, за да присъства който и да е филм в 10-10-10, но не мога да не подчертая, че монтажът и операторската работа тук надхвърлят и най-завишените очаквания. Режисурата също е несравнима с повечето филми, определено това е най-добрата работа на Стивън Долдри досега.

Двете най-силни черти на филма обаче, са потресаващо силната актьорска игра на “светата тройца” на съвременната драма – Никол Кидман, Джулиан Мур и Мерил Стрийп и музиката на Филип Глас, за която ще стане дума след малко. Разбира се, че като цяло, кастът, в който можем да намерим имена като Миранда Ричардсън, Стивън Дилейн и Джон К. Райли, е на изключително високо ниво, тандемът Кидман, Мур и Стрийл е сякаш от друга планета. Наситеността на емоциите на трите дами е толкова добре показана, че изпълненията им са несравними с повечето в съвременната история на киното.  И докато Мерил Стрийп и Джулиан Мур няма какво да доказват, то Никол Кидман има и го прави по блестящ начин.

ach08v4i0hng9tkef31

Музиката обаче, която един от класиците на нашето време Филип Глас сътворява за филма, заслужава най-много да се назове шедьовър. Защото е точно такава – шедьовър на съвременния минимализъм и като цяло на неокласическата музика. Макар простотата ѝ, дължаща се основно на солата на пиано, първоначално да залъгва, един отделен  поглед върху музиката трябва да покаже на всеки защо, според мен, това са едни от най-прекрасните композиции, писани за филм.

Ето това е поредният прекрасен филм, с който имах удоволствието да ви занимая. От отдавна не ми се е налагало да пиша толкова положителни “ревюта” и надали скоро ще ми се наложи пак. За това не е зле понякога да се обръщаме към запрашените лавици на старите киноархиви, защото никога не знаем с кой случайно неоценен диамант може да ни изненадат.

Целият живот на една жена, в един ден, само един ден, а после същият този ден през целия й живот.

Крайна оценка:

8.7/10

Влади Неколов