Ревю “Хари Потър и даровете на смъртта – част 2” (2011)

by Влади Неколов

It All Ended, мама му стара!

Добре сега, защо пиша това ревю? Не, наистина, някой, чел ревюто ми за първата част (ако не сте, моля, не го поглеждайте, ама наистина), може ли да ми обясни защо ви занимавам с фенските си бръщолевения? В момента ми е адски криво по очевидни фенски причини, но не само – жега ми е, лаптопа е загрял, сякаш току-що се прибира от плаж, shift-ът му тотално е заял и всяка главна буква или смяна на азбука е мъчение и след яростен изблик, изкъртих control-а, така че в момента кажи-речи, съм на половин лаптоп. Но не, аз пиша… откачалка!

550w_movies_harry_potter_atdh_part_2_poster

Току-що се прибирам от първата IMAX 3D прожекция и мога да кажа, че това определено е най-добрият завършек, за който всеки, запознат с поредицата, може да мечтае. През двучасов класически екшън ставаме свидетели на истинските способности на магията в света на Хари Потър, разбираме какво са готови да пожертват (и го правят) всички, за да прекършат неназованото досега зло, борейки се до последна капка кръв. А кръв има и то много, дами и господа. Малко неща са останали от детския поглед на Крис Кълъбмъс, тук става дума за смърт и саможертва, за разруха и гибел. Тук няма да чуете Алохомора или Уингардиум левиоса, а по-скоро Авада кедавра и Империо. Всички хора, които обичат историята, чакат за тези два часа от 10 години. И определено няма да бъдат разочаровани.

Intense Action – о, да, най-после! Не се подлъгвайте от примамливо спокойното начало, тази част е най-наситената с действие. Върху само два часа, се случват повече неща, от колкото станаха в предишните три филма. Главни герои умират като мухи, други са на косъм от смъртта, разразява се същинска война зад стените на Хогуортс. Докато гледах последната битка, имах чувството, че цялата поредица е направена за това. За оживяващите статуи, за обграждането на училището с защитни заклинания. Тук наистина виждаме целият капацитет на историята. Повече не можем, не искаме, а и няма нужда. И всичко това на 3D изглежда впечатляващо – ни повече, ни по-малко.

deathly-hallows-harry-potter

Както самият продуцент Дейвид Хейман обича да казва, “Хари Потър” имаше късмета да включи в каста си каймакът на английското актьорско братство. Алан Рикман, Майкъл Гамбън, Ралф Файнс, Хелена Бонам Картър, Маги Смит, Джон Хърт, Джули Уотърс и Гари Олдман са едни от най-добрите актьори, работещи в момента. Нормално е всички да искат да се включат във финала, но проблемът на толкова много екшън е, че не остава много време за развитие на героите и появата им на моменти е неловка, дори безсмислена. Въпреки че много важни герои умират, се почувствах много по-зле, докато четях за смъртта ми в книгата, от колкото докато ги видях мъртви. Просто няма време за тъга. И това, от една страна, си е жалко.

Преди почти година, казах, че актьорите правят най-добрата си игра в първа част. Е, връщам си думите назад, тук няма един, към който да кажа нещо. Ама един! Разбира се, wayy beyond everyone стои невероятният Алан Рикман, който, и това го казвам напълно сериозно, заслужава Оскар за поддържаща роля за това си изпълнение. Нормално беше да видим много повече за Снейп и всички, чели книгите, го очакваха, но той го изигра толкова емоционално, че… няма смисъл да коментирам, просто отидете и вижте за какво става дума! Една определена сцена, направо ме размаза – тихичко повтарях “стига толкова, престани”. Колкото до останалите, доста добро впечатление прави Даниел Радклиф, към който винаги съм бил най-критичен. Почти се отсрамва в тази част. За другите поддържащи роли просто наистина няма какво да се каже, те са толкова погълнати от образите си, които играят вече толкова дълго време, че вече е трудно да отсяваш някакви грешки.

harry-potter-7-part-2-snape-d1

С Part Two, Дейвид Йейтс наистина прави нещо невероятно и затвърждава мнението ми, че той наистина беше най-добрият избор за последните четири филма, даже щеше да се справи с четвъртия по-добре от Нюъл. Не си представям нито Алфонсо Куарон, камо ли Кълъмбъс като режисьори на затварящия филм, мисля, че се сещате по какви причини. Тук англичанинът ни показва зашеметяващи сцени. Сценографията е невероятна, операторската работа – също. Рабира се, колкото ми е трудно да го кажа, нищо не е перфектно. Филмът леко куца откъм структура, на моменти дори може да ви се стори, че темпото зависва, но защо ли, стане ли дума за “Хари Потър”, тези проблеми изглеждат някак си незначителни? От друга страна, ефектите са не изключително ниво – както подобава на подобен филм.

Тъжно е, че на сцената с Дъмбълдор не беше обърнато подобаващо внимание, сякаш беше претупана и определено не изглеждаше добре. Това е една от малкото ми забележки. От друга страна епилогът – да, ако не сте разбрали, епилогът в книгата също е филмиран – беше много сладурски, но и доста тъжен. Не стига това, ами изведнъж зазвуча емблематичната тема на Джон Уилямс, която, честно казано, накрая ме довърши тотално.

harry-potter-1-1

В заключение ще кажа, че това бяха вълнуващи 10 години. Няма да повтарям клишета, като “плачехме и се смяхме заедно с героите” и подобни лигавщини, макар верни лигавщини. Всеки, изпитвал чувството да си истински фен – да имаш късмета да съпреживяваш – знае за какво говоря. Но е време за сбогом, така че… ъъ… ами, сбогом!

Крайна оценка:

9.7/10

Влади Неколов