Angels in America / Ангели в Америка (2003)

by Влади Неколов

Или “The Angels who made CI,I,INEMA”

benner

Don’t може би много лесно се впечатлявам. Може би наистина ми трябва малко, за да нарека нещо шедьовър. Особено в телевизията. Може би маската на критик, която си слагам всеки път, когато гледам нещо, е започнала да ми изневерява и да търси едни и същи повтарящи се мотиви, подсказващи ми дали нещо е качествено… което не е правилно. Може и да казвам тази дума твърде лекомислено, да награждавам, да съграждам и разрушавам твърде бързо. Може би думите “най-доброто нещо, правено някога” вече не значат особено много за мен и имат твърде кратък срок на годност. Но ми е толкова трудно да се удържа да дам на “Angels in America” оценка 11/10, че е почти нечовешко. Звучи тъпо, нали? Кой би дал на нещо единадесет по десетобална скала? Може би детето. Детето, което лесно се впечатлява, незачита граници и мисли, че е много остроумно да направиш нещо шантаво, нещо нередно, нещо… хитро. Да изхитриш живота – само дете би си помислило, че е възможно. /И то твърде малко дете, защото повечето от нас научават на твърде крехка възраст трудната истина, че ако се ебаваш с живота, накрая ти излизаш преебания…/ the.

Truth и все пак, ето ни на! Вие – четейки тези глупости, а аз – борейки се със себе си докато ги пиша. Но помислете върху това – гледах “Angels in America” преди две, може би – три години. И, разбира се, останах твърде впечатлен. Изглеждаше ми като лесна десетка, затова и му я дадох, изтрих го от компютъра и забравих. Включих си “Dexter”, после “House”, после “True Blood” и творението на Майк Никол беше прилежно архивирано и складирано някаде в мозъчния ми IMDb Watchlist. И един ден настана вечер, месец изгря и една киселинно зелена кола профуча през пътя под терасата ми. Усещането за дежа-вю беше направо задъхващо.Имах чувството, че небето, звездите и зеленото по някакъв начин са се събрали, пият си пиенето и ми се присмиват, че не мога да се сетя какава е шибаната връзка между тях. Хвана ме яд. Наистина! Не можех да се трая, че не разбирах какво общо имаха зеленото, звездите, нощта… След малко реших да видя колко е часът, взех телефона си… ох… Датата беше 19 юни! (C)I, I, I,(NEMA) I was shocked spoil.

A o, Етел…

Good после се събудих. Не беше 19 юни. Беше 14 март. Беше просто… утре. Беше просто… сън. А беше толкова истинско, почти като на филм. Не мисля, че съм имал по-странен  и по-истински сън. Този сън, може би малко, но промени живота ми – той създаде този блог. Той му даде име. Той беше и е патрон на любовта ми към киното и към изкуството, защото ми доказа, че те могат да променят света. И го правят. Не е важно дали е към по-добро или по-лошо, важното е, че го правят. Важното е, че се движим, че прогресираме. Да, може би – болезнено, но все пак, вървим напред. После пак гледах “Angels in America”, a после пак и пак story.

Но скоро не се бях сещал за него. Някъде към петото последователно гледане реших, че е време да спра и отново го складирах в мозъчния си IMBb Watchlist, само че със златна звездичка. Тези ангели вече значеха нещо за мен. Всъщност, те значеха всичко за мен, стане ли въпрос за изкуство. Тези ангели се бяха превърнали в три атома кислород и бяха запълнили озоновата дупка в съзнанието ми. И нищо оттам насам не беше и не е същото.

Тези дни една статия на Cinemablend ме подсети за тези Ангели и реших да го гледам отново. Интересното е, че почти бях забравил какво е усещането. Бързо си припомних – като да те връхлети парен локомотив. Не става въпрос за удоволствие и естетическа наслада, това е нещо по-високо, нещо по-силно, нещо… повече.Та, интересното в горепосочената статия и всъщност това, което ме провокира да напиша този текст, е следното изречение: “I would give this fifty stars if I could. I swear!” И защо да не можеш? Вижте, тук не става въпрос за качества. Тук става въпрос за лична връзка и за това, че ако ти нямаш право да дадеш каквато оценка смяташ за редно, то тогава кой, по дяволите, има? “Angels in America” значи твърде много за мен.

/Единственото и най-голямо мое желание, е да ви накарам да гледате “Angels in America” и реших, че това най-лесно ще стане, ако ви заинтригувам. Така че,  ако искате да знаете откъде всъщност идва странното изписване на думата Cinema в заглавието на блога ми, коя е Етел и какво вземане-даване има със зеленото и звездите, боя се, че ще трябва да видите шедьовъра на HBO./

Крайна оценка:

11/10

Fuck