Най-добрите 10 саундтрака на 2011, част първа

by Влади Неколов

Това му обичам на края на годината (и началото на новата…) – класациите. Време е да отсеем победителите от победените, заслужилите от презрените и т.н. колкото си щете прилагателни. Само че да правиш класация за филми в нашата мила родина е, как да кажа, малко трудно, защото повечето филми, които си струват или излизат ноември-декември (което значи, че идват при нас април-май), или пък биват подминати с лека ръка от родните разпространители като “нерентабилни”… И докато се опитвам с пот на чело да сглобя някакъв ТОП10, който да не предизвиква смях и подигравки, реших да ви подгрея с нещо любимо, както със сигурност знаете. Музиката е най-универсалното изкуство и да правиш класация за нея е къде-къде по-лесно, че и по-приятно.

Всъщност, толкова приятно, че май леко се отплеснах. Всъщност това, което ще прочетете по-долу по всички параметри си се класифицира като пет мини ревюта, така че просто нямаше начин да събера всички 10 скора в един пост (да не говорим, че текста ми към #1 е направо извънгабаритен. Разбира се, не очаквайте нещо повече от общи бръщолевения и безкрайни лирични отклонения, но какво да правя, като не мога да устоя на изкушението да си кажа всичко. Е, наслаждавайте се, послушайте малко класна музика и очаквайте утре втора част от класацията.

10. The Adventures of Tintin – John Williams

23725821_500x500_1

Ако искате да чуете филмова музика, такава, каквато е звучала преди 50-60 години и (според мен) такава, каквато трябва да звучи и днес, Джон Уилямс е вашият човек. Годините класическа тренировка, десетилетията специализиране в тънкостите на крафта на филмовото композиране и десетината гениални шедьовъра зад гърба му го правят кажи-речи неспособен да напише лош скор. Да не говорим за усетът му към хармония и контрапункта в музиката, с които само Джери Голдсмит можеше да се мери. Всъщност, Уилямс е един от много малкото живи майстори на ентъртейнмънт индустрията, които с цялата си същност и работа навяват носталгия по онова отминало време на златните години на Холивуд. Онези чаровни крауд-плийзъри на Силбърг и компания, онези теми с по няколко ноти, които все още помниш – е, 80% от тях са на този човек. “The Adventures of Tintin” (както и примерно “Super 8” на Дж. Дж. Ейбрамс”) си беше един гигантски реверанс към онова време, и логично, на волана са точно Спилбърг и Уилямс.

В музикално отношение, “The Adventures of Tintin” е една класическа творба на композитора си, която експлоатира всяка негова особеност (епичните духови и репетитивните струнни са тук, флейтата също не е забравена). И това е най-правилният ход, защото имам чувството, че музиката допринася много повече за желаната атмосфера, от колкото работата на самият режисьор. Като цяло, Спилбърг трябва да е повече от благодарен на Уилямс, че направи от филма това, което е и да спре да ме дразни с това “Ако не беше Джон, със сигурност бих избрал Ханс Цимер за композитор на филмите си.” Уот зе фък?!? Я се опитайте да замените пълнокръвния и цветен симфоничен оркестър с кракнато копие на “Symphobia” от пиратския залив! Не става, нали? Уилямс е всичко, което Цимер не е и никога няма да бъде с неговите уеднаквени-до-полуда билдове, евтини (като качество, иначе никак не са евтини, повярвайте ми) MIDI библиотеки и постоянно включен full epic mode, който по-скоро ми прилича на работата на групи/продуценти като X-Ray Dog и audiomachine, от колкото на това, което е класическата ни представа за филмова музика. Простете това лирично отклонение, но Спилбърг има възможно най-голямата музикална подкрепа зад гърба си, която не стига, че си вдига 79-годишните кокали само за него, ами и му изнася 60% от филма. Просто няма право да говори подобни неща.

Ключови тракове: The Adventures of Tintin, Introducing The Thompsons And Snowy’s Chase, Snowy’s Theme, Red Rackhams Curse And The Treasure и The Clash Of The Cranes

 

9. The Skin I Live In – Alberto Iglesias

s6894577

“Кожата” на Алмодовар е прекрасен филм. Студен, ексцентричен и auteur, но и толкова ‘класически’, стане ли дума за общоприети качества, които правят филма добър – стегнато и ясно повествование, железен сценарий и омагьосваща режисура. И няма да е преувеличено да кажем също – прекрасна музика. Защото Алберто Иглесиас – един от най-уважаваните от мен съвременни композитори – доставя точно това, което трябва на филма да не свърне към наклонената крива на прекалената стерилност. Пианото и струнните в “El cigarral” са най-адекватната музика, която мога да си представя за “The Skin I Live In” – едновременно толкова оригинална, толкова саможива и толкова подвластна на сцената от филма, за която е композирана. А и толкова испанска… Целият скор звучи по-камерно, като определени части от оркестъра почти напълно завладяват пространството. Пример за това е темата “Los vestidos desgarrados”, в която тотално надмощие вземат струнните и която е олицетворение на това колко си подхождат и, всъщност, допълват музикалното произведение и филмът. От всяка нота лъха на студен перфекционизъм, на моменти – дори параноизъм, като бързите накъсани цигулки някъде към първата минута, встъпителната head-scratching хармония и заиграванията с ритмиката в главният мотив, които с леко напъване дори може да определим ала Бърнард Херман

Класа. И безмерна вярност към кинематографичният шедьовър на Алмодовар. Това са двете неща, които отличават скора на Иглесиас и го правят един от най-добрите на 2011. Той стои в сянка и работи целеустремено върху това, което накрая наистина важи и това, заради което обичаме филмите на испанеца – уникалната атмосфера. А и да не забравяме приноса на музикантите, които се включват в скора – името Конча Буйка говори само за себе си, а Крис Гарнау тук е отговорен за един от най-красивите кавъри, които някога съм чувал – “Between the Bars”, в оригинал на Елиът Смит, ако не се лъжа. Гренау претворява една нелоша песен в нещо наистина незабравимо, като вкарва детска невинност с високите си вокали и едно цялостно чувство на… щастлива меланхолия. Във всеки случай, това е една от най-добрите песни, които съм чул тази година и целият скор си заслужава да влезе в топ10 и само заради нея.

Ключови тракове: Los vestidos desgarrados, El cigarral, Between the Bars, Shades of Marble, En el calor de la noche

 

8. Hanna – The Chemical Brothers

artworks-000005226854-clpnv0-original-575x5751

Щом Daft Punk могат да направят един от саундтраците на миналата година, защо, аджеба, The Chemical Brothers да не могат? Тези два “акта” на електронната музика сами по себе си я джъстифайват, бидейки едни от най-вариативните и музикално надарени, в най-общия смисъл на термина, групи. И докато в предното ни попълнение бяхме свидетели на класическият “камерен” скор, който през повечето време седи в сянка и грижливо си върши работата, тук нещата са наистина големи. Музиката на The Chemical  е твърде… голяма, за да седи само на заден план – тя буквално се сблъсква с филма. На някой моменти му се отдава напълно и го следва безпрекословно, докато друг път откровено му противоречи. И това ражда едно напълно ново преживяване, което е характерно единствено на точно този тип музика – правена от звезди.

“Хана” е филм, който не сме виждали скоро и надали пак ще видим. И въпреки всичко, аз все още не мога да избистря достатъчно мнението си, че да дам някаква обективна оценка, тъй че ми е леко неловко да говоря за него. Виж обаче, да говоря за Джо Райт е къде-къде по-лесно – един от най-талантливите режисьори на нашето време, сериозно спряган за велика кариера. Затова не е изненада, че единственото безспорно качество на  “Хана” е брилянтната му режисура която, във взаимодействие с музиката на “The Chemical Brothers”, е точно това, което го прави уникален. На интересните ракурси на Райт им трябва точно това чувство за ритъм и емблематичност, което внасят музикантите с тракове като “Escape 700” и “The Devil is In the Details”. A “Hanna’s Theme” е one bloody masterpiese, по мое скромно мнение.

Ключови тракове: Hanna’s Theme, Escape 700, The Devil is in the Details, The Sandman, Hanna Vs. Marissa, The Devil is in the Beat

 

7. Hugo – Howard Shore

Hugo-OST

Ах, личен любимец! Не искам да започна да бръщолевя за LOTR, защото няма да ми стигнат и 10 000 думи, а и ще започна да тийзвам прекалено много от една масивна класация за the best of all time саундтраци, която подготвям и която съм планирал за началото на февруари някъде, но само да си се изповядам, че се отчайвам колко много наистина важна филмова музика съм пропуснал, че и се имам за фен на “жанра”… и колко много трябва да преслушвам, за да съставя един качествен ТОП50. Но да се върнем на Хауърд Шор, който безспорно е един от редките наистина масивниталанти, занимаващи се с композиране на саундтраци. Шор е усъвършенствал себе си почти до самата перфектност, и го имам в предвид в класическия смисъл – теория на музиката, разбиране на оркестъра и пълноценното му оползотворяване. Музиката му е цветна и някак си… материална, сякаш можеш да я усетиш на върха на пръстите си. И “Хюго” не само, че не е изключение, а всъщност е една от най-зрелите му и завършени в композиционно отношение работи след “Властелина на пръстените” (и преди “Хобитът”😀 ).

“Хюго” на Мартин Скорсезе е филм, към който тая специални чувства и който чакам с нетърпение. Най-малкото, защото с този филм, Скорсезе удари звучен шамар на критика Роджър Ебърт и старческото му мърморене за 3D-то (“Когато Мартин Скорсезе направи филм на 3D, може и да си променя мнението…”). Е, “Хюго” е в красив стереоскопичен формат, който, според задокеанските критици, които все още са с ума си, придава едно ново измерение на филма и в качествен смисъл.

Атмосферата е крайно ретро и крайно френска, и това не е могло да не даде отражение на музиката на Шор, всъщност качественото претворяване на атмосферата е сред най-големите достойнства на скора – акордеонът в “The Chase” е удоволствие в чист музикален формат. Като цяло скорът звучи по-меланхолично и… някак си по-детски от нормалното за Шор, който е известен със стегнатите си композиции и склонността си понякога да изнасилва инструментите… но това е и една от най-духовитите му творби, в които като че излива целият си талант без никакви задръжки. А и да не забравяме, че това си е една тренировка за големият “The Hobbit”, защото Шор от отдавна не се бе захващал с нещо, за което е нужен подобен мащаб.

Като заключение, Empire написа за Хюго “A great director’s greatest love story”, а аз бих казал “A great composer’s greatest love music”.

Ключови тракове: The Thief, The Chase, The Clocks, The Plan, A Train Arrives In the Station, Winding It Up

 

6. The Girl With the Dragon Tattoo – Trent Reznor & Atticus Ross

Trent-Reznor-Girl-With-Dragon-Tattoo

Трент Резнър е създал Nine Inch Nails, пипъл. А те са велики! Следователно, Резнър е велик… но не бих казал. Поне, стане ли дума за филмова музика. Интересен и успешен, може би, но за момента не показва сериозни зачатъци на велика кариера в киното. “The Social Network” бе успех, определено. Не ставаше особено много за слушане, но вършеше работата си във филма с класа (все още се подмокрям като се сетя за сцената с регатата). Е,  “The Girl With the Dragon Tattoo” следва тази традиция неотменно, като последното нещо, което прави, е да изненадва. Да, пръкна един хит (кавъра на великата “Imigrant Song”), но по коя скала това трябва да бъде определено като неочаквано – та това, повтарям, е мозъка зад Nine Inch Nails! В кръвта му е да прави хитове. То самият скор беше хит още преди да беше излязъл на пазара…

И има защо! Музиката доставя – може би не особено под формата на тройния (!) албум, който, на моменти, е, честно казано, адски отегчителен, но във филма е почти безгрешна. Има обаче един главен плюс, заради който си заслужава да чуете скора като стенд-алоун преживяване – високата музикална изобретателност, която показва дуото. Ако има нещо, заради което обожавам електронната музика, то то е, че тя е практически безгранична в интерпретациите си върху тембъра на тона. При нея липсва ограничението на различните инструменти и за да си успешен в този жанр, според мен, трябва да се възползваш максимално от това предимство. И двамата правят точно това. Не ти е нужно много време, за да го осъзнаеш.

Резнър е открил златната мина и копае. Но тя все някога ще свърши и ще трябва да намери друга. Интересно ми е тогава какво ще прави.

Ключови тракове: Immigrant Song, Cut Into Pieces, One Particular Moment, Is Your Love Strong Enough?