10-те най-добри скерци

by Влади Неколов

Но първо, няколко важни уточнения:

1. В този пост става дума само и единствено за класическа музика. Ако търсиш нещо друго, си свободен да напуснеш.

2. Какво аджеба е скерцо? Ами има един пич, на име съдия Потър Стюърт, чийто бисер можем да перифразираме за целите на нашия разговор така: “Познавам едно скерцо, когато го чуя”. Но реално има начини (макар не 100%-ови) да се определи. Първо, скерцото е традиционна част от симфониите на романтизма, та до ден днешен. Смята се, че Бетовен пръв е започнал да буха скерцота в симфониите си като невидял и след него – целият свят. А самото скерцо трябва да е някакъв вид музикална шега (но не винаги) обикновено с доза черен хумор (но не винаги), сравнително до доста бързо (но не винаги) и върви със валсова стъпка в такт 3/4, или 6/8 (но не винаги). Обикновения начин да се разпознае е просто да не се правим на музиколози и да погледнем заглавието на творбата.

Скерци разбира се, се срещат не само в симфониите, а и освен като части от други обемни творби (примерно струнни квартети), така и като отделни произведения. Но нещото, което ги обединява е, че винаги са уникално забавни за слушане и свирене и носят в себе си онази крайно първична любов към красивата музика.

3. Инспираторът на класацията е всеизвестният любител на скерци, бай ви Ностро, който също даде вещото си мнение по вапроса.

4. Разбира се, под “най-добри” нямам в предвид някакви опити за обективно селектиране, а просто за 10-те ми любими неща, или по-скоро – 10-те неща, за които се сетих тази сутрин.🙂

Honorable Mention: “The Sorcerer’s Apprentice” – Paul Dukas

Очаквахте ли да видите Мики Маус в класация за класическа музика? I bet you didn’t.😀 Но въпроса е, че Пол Дюкас прави  нещо велико с музиката на един от най-добрите филми на Дисни, който е повлиял детството на всеки от нас повече, от колкото можете да си представите. Може би най-известната сцена – където Мики съживява метлите, а те после долно се обръщат срещу него – е озвучена от не друго, а точно скерцо. Да може би не сте се замисляли, но всичко си идва на мястото – “черният” хумор и е в 6/8.

10. “Dance Macabre” – Camille Saint-Saëns

Не съм сигурен колко хора ще се съгласят, че това е класическо скерцо, но няма да споря с тях ако ми кажат какво точно е “класическо скерцо”, щото то май няма такова животно. А иначе, това е едно от най-отвяващите неща на французина.

9. Violin Sonata No. 2 (II Movement) – Sergei Prokofiev

Какво да кажа за Прокофиев? Цялата му Втора соната за цигулка е изключително класически стилизирана и скерцото е кажи-речи задължително, но пък колко странно и шеговито, почти като импровизация. Това им обичам на скерците – това тук звучи едновременно много “класически” и сякаш изтананикано от дете.

8. Symphony No. 7 (III Movement) – Antonin Dvorak

Дворжак е един от най-великите майстори  на симфонията. А за да си майстор на симфонията, трябва да си майстор и на скерцото. Доказателството е в горното видео. Въпреки, че е по-лирично от обикновено и в несвойствения 6/4 такт (чувства се като две групи от по три четвъртини), Дворжак не оставя съмнение за истинската същност на произведението.

7. Symphony No. 9 (II Movement) – Ludwig van Beethoven

КръстникЪТ на скерците. Бащата на скерците. Абе, с две думи, ако ви харесва идеята за едно скерцо със сутрешното кафе, това е човекът, на който трябва да благодарите, че има такова разнообразие. А Molto Vivace-то от величествената му Девета, е може би най-известното скерцо в света. От това обаче следва едно гигантско пресвирване, едни опити за оригиналничене от страна на стотици диригенти, една борба да се покажеш над сбирщината от оркестри, свирещи и свирещи Деветата отново и отново. Направо сме бомбардирани от тази музика, в процеса на което тя е изгубила много от първоначалната си красота.

Естествено, че виждам гения зад тези 9 минути, но напоследък чуя ли ги, си казвам “о, не, пак ли?!?” Положението е като това с “Годишните времена” на Вивалди. Затова е и толкова назад в класацията ми.

6. Scherzo No.3 – Frederic Chopin

Каквото и да кажа за Шопен, вече ще е казано 1000 пъти, така че нека кажа нещо за Владимир Хоровиц. Никога не съм приемал славата му на крауд-плийзър, с която критиката го венчаеше. Това че няколко пикливи писарчета са решили, че човекът аджеба “не разбирал какво искал да каже Шопен”, не променя фактът, че това е най-добрият пианист за последните няколко века.

Горното скерцо на Шопен (както и всички негови творби) разширяват представата ни за това какво трябва да бъде едно подобно произведение, а и като броим, че то представата ни беше предостатъчно разширена, си става направо практически неоткриваемо в някои случаи.

5. Symphony No. 4 “Romantic” (III Movement) – Anton Bruckner

Grandeur!  Ностро, специални поздрави😉

Брукнер никога не е бил най-големия “любимец” на критиката, но на кой му пука? С тази симфония отвява вичко! На много малко неща, които съм чувал, така им отива този яростен рев на браса. Определено едно от най-епичните поризведения (които освен това имат гигантска художествена стойност), които съм чувал.

4. Symphony No. 9 (II Movement) – Ralph Vaughan Williams

Споменах ли, че съм отчайващо влюбен в Ралф Уилямс? Величествената му симфонична работа, започнала с първата му “Морска симфония” завършва с уникалната Девета – вероятно най-великото му постижение. Няма какво да се каже чак толкова за този шедьовър, просто слушайте.

3. “A Sea Symphony” (III Movement) – Ralph Vaughan Williams

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук скерцото (в типична 3/4 форма) е заставено да пресъздаде бушуващото море, и го прави повече от достоверно – можеш да усетиш как вълните се разбиват в теб.  Хоровата част (цялата симфония е хорова) допълва това чувството на епична мощ, която е точно на място, като се има в предвид какво се опитва да пресъздаде композитора. “Морска симфония” е едно от най-уникалните неща, които съм чувал.

Това е първата симфония на Ралф Уилямс и една от първите изобщо, които са изцяло хорови, в смисъл, че използват хора от началото си до края. Англичанинът започва да скицира идеи за песните някъде към 1903 година, а до 1909 симфонията е напълно завършена. “A Sea Symphony” повлиява изключително много английската класическа музика от първата половина на XX век.

2. Symphony No. 6 (III Movement) – Ludwig van Beethoven

Усещате ли, че колкото повече напредвам в класацията, губя все повече и повече дар слово. Честно, не знам какво да кажа, просто го обожавам.

1. Symphony No. 9 “From the New World” (III Movement) – Antonin Dvorak

Самото скерцо започва в 4:45.

Absolutely no comment! Ако не се разтреперете от това, не сте хора.🙂