In Brief: “Battlestar Galactica” (2004 – 2009)

by Влади Неколов

Title - Battlestar Galactica

Няколко неща трябва да са ви станали ясни досега. Първо, този блог се списва редовно с помощта на “светите крепки”, а те напоследък нещо отказаха да ми помагат, тъй че резултата е налице – безпрецедентна суша откъм постове от има-няма три месеца. И въпреки че никога не съм се славел като редовен писач, трябва да ви предупредя, че положението не се очаква да “порозовее” сериозно в следващите месеци, по простата причина, че едно нещо излезе на преден план в живота ми и оттогава посвещавам на него почти цялото си свободно време. Обаче, като представител на прослойката “средностатистически блогър” (това е второто нещо, което трябва дави е станало ясно досега), трябва по някакъв начин да захранвам блого-егото си, а това просто няма как да стане без да съм доставил поне минимално количество материал за коментар. Баси и циника съм станал за три месеца, нали?😛

Със сигурност не съществува по-удачна тема за първият ми пост от толкова време, от сериалът, който пороби съзнанието ми за това време – става дума за безпрецедентната “Бойна звезда Галактика” – бижуто на Syfy, което ме опули още с 180-минутните си минисерии и не ме остави да си поема дъх през четирите си сезона. Трябва да е повече от ясно на всеки, който му пука за телевизионната научна фантастика, че това е най-добрият сериал в жанра на всички времена, но драматичните му постижения са толкова огромни и толкова всеобхватни, че аз съм на мнение, че “Галактика” e крайъгълен камък в телевизията като медуим и тук ще се опитам да ви разясня защо мисля така.

Но нека очертаем на кратко главните позитиви, които правят от “Battlestar Galactica” почти безпрецедентен шедьовър.

 

1. Мащаб.

Сериалът е изграден върху масивна драматична арка, простираща се на близо 200 000 години таймспан, обхващаща почти всеки аспект на човешката цивилизация, и същевременно (най-вече във 3 сезон) успява да достигне до толкова интимни щрихи в човешките отношения, че се превръща не само във всеобхватна история за човека и класически адреналинов милитари сай-фай, но и в издържана личностна драма. Всяко ниво на цивилизацията ни е обхванато с ненатрапващ финес и същевременно не оставя съмнение, че е помислено за него.

 

2. Guts.

The New York Times може би най-добре успяха да опишат сериала в едно изречение – “A show with high stakes and serious guts.” Изисква се огромна смелост и страст към това, което правиш, за да вкараш в сай-фай сериал (жанр, който не се радва на изключителна консистентност на качествени продукции) сложна политическа приказка, религиозна притча, интимна драма, военна сага и дълбока философска проникновеност. Не можеш да си сигурен какво ще се получи и, още повече, ще има ли кой да го гледа.

 

battlestar_galactica_630px

 

3. Актьорско майсторство.

Едуард Джеймс Олмос и Мери Макдонъл няма какво да ги коментирам – те са от “старата школа” – хора, който знаеш, че няма да те подведат никога и им се доверяваш напълно. Интересното обаче, е че за поддържащите роли, сериалът си позволява да използва предимно непознати лица – хора, които да се “превърнат” в героите си. И въпреки това, (поредната поява на необичайна смелост) кастът на сериала е необикновено добър. Единственото леко изключение е Джейми Бамбър, но и той през повечето време успява да доставя задоволително. Длъжен съм да спомена Майкъл Хоуган, който е напълно и безпрекословно неотразим като полковник Сол Тай, както и Джеймс Калис, който с лекота се справя с ужасно трудният за игра Гайъс Болтар. Триша Халфър също се справя без проблем със задачата да достави този почти мистичен сексапил на сайлона Номер 6.

 

4. Иновативност и оригиналност.

Почти всеки аспект на “Бойна звезда галактика” е впускане в неизвестното. Музика, работа с камерата, изграждане на герои, та чак до самият език. Frakin’ cool, a?

 

5. Музика.

Комплексният музикален пейзаж, който Беър МакКриъри изгражда (въз основа на широко използване на лайтмотиви) допринася изключително много за уникалната атмосфера, която оставя “Бойна звезда Галактика” след себе си. Достатъчно иновативна, за да донесе нова мода след себе си (все по-широкото използване на тайко барабани в съвременните скорове), музиката към сериала е един от най-ценните му активи.

 

6. Сай-фай изобретателност.

Сега с тези приказки за политика, драма и религия, да си не помислихте, че изобщо не става въпрос за фантастика? Защото ще сбъркате фундаментално – сърцето на сериала е във фантастиката и начинът, по който борави с нея, възвишава целият жанр и предизвиква най-великите образци в историята.

 

7. Ефекти.

Поредната сфера, в която “Battlestar” е най! Най-перфектните ефекти в телевизията, всъщост той може да се състезава и с много филми с мултимилионни бюджети по този параметър. Космическите битки са повече от зрелищни, пейзажът – повече от реалистичен. Когато се допускат леки “пробиви в системата” реализмът се доставя от накъсаната работа с камерата, която внася повече живот във всеки ефект.

 

8. Атмосфера.

“Бойна звезда галактика” се усеща като никой друг сай-фай сериал, който аз съм гледал. Всичко е толкова материално, толкова истинско, че сякаш можеш да го помиришеш, вкусиш, докоснеш. Компексната история, която зачита основното правило на фантастиката – че фантастиката е декор, а не самата история – успява да се развие толкова разностранно и непредвидимо, че всъщност накрая нямаш чувството, че гледаш сериал, а че по-скоро четеш някое класическо сай-фай като “Фондацията” или “Дюн”. Това е може би най-великото постижение на “Галактика”.
Атмосферата е тъмна, депресираща, параноична. През всички четири сезона постоянно се прокрадва чувството, че си в кошмар – липсата на моменти на очевидно обяснение за това, което се случва, подсилва това чувство (което е най-видно в самото начало на първия епизод).

BSG303_A

 

9. Емоционална връзка.

Добрата стара мелодрама, така присъща за всяка уважаваща себе си space opera, също присъства, но нямам в предвид в отрицателен смисъл. Всичко е премерено до милимундата и няма и следа от разводняване или прекалено “разсапунисване”. Всичко е с една цел – да създадеш емоционална връзка с героите, да започне да ти пука за тях. И, по дяволите, “Battlestar Galactica” успява с тази задача. Докато се усетиш, вече чувстваш героите като близки, като хора, които познаваш от край време – знаеш за гадните им характери или пороците им, и все пак ги обичаш. А ако пък случайно си от моят тип предразположени към такива “връзки”, още в началото вече ще си си набелязал любимец, а към края ще ти пука за него все едно е част от семейството ти (в моя случай – Сол Тай).

 

10. Въздействие.

Двучасовите минисерии и началото на първият сезон (S01E01 “33”) са едни от най-майсторски направените няколко часа телевизия, а неспадащото качесво на последвалите ги четири сезона правят от този сериал едно от най-влиятелните телевизионни произведения, спечелило 3 Емита, награда Пийбоди (най-престижната в индустрията) и още много. Идеите и посланията, които сериалът отправя към аудиторията си, инициират “Battlestar Retrospective” организирана от ООН, на която Едуард Джеймс Олмос, Мери Макдонъл, Роналд Д. Ерик и Дейвид Ейк, заедно с много представители на организации и комисии към Обединените нации, коментират теми като въоръженият конфликт, тероризма, човешките права и др.
Сериалът е традиционно под номер едно в класации за най-добрите телевизионни научни фантастики правени някога (
Boston Globe, IGN и др.) и една от най-добрите драми на последните години.

 

–––––––––––––––––––––––––––
И, въпреки всичко това, което изброих, въпреки почти универсалното критическо одобрение, сериалът като че не получава очакваната популярност. Да, за съществуването си беше флагмен на Syfy, но друго би било баси изненадата. И все пак, спин оф-ът му “Каприка” успя да се задържи само за един сезон, а очакваният прикуел “Battlestar Galactica: Blood and Chrome” падна от екран още преди да е сниман и един епизод, и сега се опитват да ни замажат очите с някакви си webизоди, които евентуално ако се окажат успешни, могат да доведат до ТВ шоу или нещо повече…. но какво точно ще се случи, никой не знае. Аз знам само едно – че “Бойна звезда Галактика” заслужава масивен франчайз от ранга на “Стар Трек”. Заслужава да се правят филми по нея, да се продължава историята с нови сезони и т.н. Дали ще е по-добре от драматична гледна точка, не знам (вероятно не), но знам, че Роналд Д. Мур и всеки, участвал в разработването на сериала, си е заслужил всяка стотинка, която е спечелил.

Крайна оценка:

10/10

Влади Неколов