LOTR Recordings: Някои уточнения

by Влади Неколов


Our journey begins here [q]. In the realm of peace and serenity. In the great valleys of the Shire. In the green fields and the blue rivers. In the small houses. With the little hobbits and their story. For they will soon change the fortunes of all Middle-earth.

Но нека първо изведа няколко пояснения, върху които ще построя анализа на саундтрака:

    •          LOTR не е обикновен саундтрак и следователно изисква необикновено ревю. Въпреки че във всеки аспект той се отличава с изключителни качества, това, което го прави истински уникален, е начинът, по който Шор си служи с т. нар. лайтмотиви. За да разберем начина, по който тази музика въздейства, опасявам се е нужно да се заровим дълбоко из тях и точно това смятам да направя. След малко ще се занимаем по-подробно със същността на лайтмотивите, но основното определение е: кратка музикална фраза, която свързваме с определен обект/субект от плота – герой, място, настроение, време, събитие. В трите LOTR скора, Хауърд Шор дефинира и използва над 90 лайтмотива (като, разбира се, няма да обърнем специално внимание на всички). Когато срещнем някой от тях ще го дефинираме с пълното му име (пр. The History of the Ring Leitmotif), но по-нататък, с цел да съкратя текста, ще използвам кратко название, последвано от буквата ‚ L ‘ (пример RingL). Ако трябва да го чуете ще постна името като линк към самият трак, последвано от времето, от което започва лайтмотива (пр. RingL/0:40).
    •           Когато се споменава отделен трак, линк към него ще бъде поставен под [q] (както в началото). Много рядко ще ембедвам отделни тракове в поста, по очевидни причини.
    •     Тук е редно също да уточня кое точно ревюирам – официалният саундтрак, the complete recordings или като цяло музиката във филма. Последното най-вероятно би бил най-точният отговор, но когато използвам заглавия на траковe, то знайте (освен ако не е специално оказано друго), че те са от сетовете The Complete Recordings, които можете да изтеглите тук.

Така, сега нека се върнем около 150 години назад, до времето на един велик композитор. Името му е Рихард Вагнер и той току-що е завършил работата си по едно от най-монументалните постижения на изкуството – Der Ring Das Nibelungen. Четвъртата опера Götterdämmerung слага точка на 15 часовата сага през 1876г – четири епически опери (или музикални драми, както той обичал да ги нарича), плод на концепцията му за Gesamtkunstwerk – тотално творение а изкуството, съдържащо в себе си музика, танц, визуални изкуства и драма. И всичко под негов едноличен контрол.

Един от най-иновативните подходи, които Вагнер използва в създаването на Der Ring е концепцията за лайтмотив или просто мотив. Вече обяснихме какво точно представляват те, но как да ги обвържем с драмата – с това което става пред очите ни? Процесът се нарича дефиниция. След него обаче идва сериозната част /и тук се крие геният на Вагнер/. Никаква трудност не представлява да се дефинира лайтмотив – трябва просто да измислиш една достатъчно проста и лесна за запомняне тема и да я повтаряш когато това, с което я свързваме, се появи на сцената. Това, обаче върши повече вреда, отколкото полза. Защото е схематичен процес, който няма място във висшето изкуство… по очевидни причини. Въпросът е как да направиш от една толкова проста концепция като лайтмотива, пълнокръвен участник в драмата, начин да подсилиш ефекта ѝ. Все пак Вагнер не е измислил лайтмотива, защо е толкова известен с него?

Поради начина, по който го използва.

Вариации, наслагвания, слоеве, обръщане, завъртане, хармонична поддръжка, без хармонична поддръжка, само хармонична поддръжка… Вагнер си играе с мотивите си постоянно, променяйки ги, за да ги обвърже в мрежа от отношения, които променят хода на цялата история. Пример:

В Das Rheingold за първи път се появява Мотива на Ерда [q] – богинята на Земята – един от основните във Пръстена. Как обаче се стига до него… Ерда е богиня на основен елемент – земята – най-близка до природата. Поради това хармоничният материал на този лайтмотив Вагнер заема от Мотива на Природата [q]. Първата връзка е установена. Ерда обаче е призвана. Нейна е задачата да донесе страшна вест на Вотан – богът на въздуха и оттук идва минорната тоналност – знак за нещо лошо. След това пристъпваме към друг мотив от Das Rheingold – смъртта [q] – бавен, мрачен погребален марш, който започва със същата ритмична фигура, която намираме в края на ЕрдаL:



Виждате ли приликата? Първата картинка е края на ЕрдаL, а втората – началото на смърттаL – ритмиката е една и съща – четвъртина с точка, осмина, половина. Ерда, богинята на земята, земята от която расте Дървото на живота и по която тече поточето на знанието – двата елемента, които показват, че баланса във вселената на Das Ring е нарушен и предстои само едно – смърт.

Втората част от смърттаL (3 и 4 такт горе на картинката) пък произлиза от другаде – от Мотива за съдбата [q]. Кратка фигура – само два такта – но изключително важна за цикъла – когато я чуете, трябва да знаете, че предстои голям обрат в събитията.


Половина с точка, четвъртина, последвана от цяла нота в резолюция. В обобщение, стигнахме до извода, че мотива на смъртта е производен на други два – Ерда и Съдбата. Тези два символа, които внасят смут в света на Вагнеровия цикъл.

Няма да се спирам сериозно върху полемиката доколко всъщност подобни символи влияят на възприятията ни и доколко реално ни въздействат – дали, ако не ви бях обяснил току-що, щяхте някак подсъзнателно да осъзнаете връзката между тези три лайтмотива и това да обогати преживяването? Кой знае…

Знам обаче защо беше нужно да ви кажа всичко това. Защото Das Ring има много общо с Шоровия Ring – и дват използват мотивите си по подобен начин – дефинират ги ясно, смесват си, объркват ги, разчленяват ги и всичко с цел да засилят драмата. Защото много филмови композитори са си опитвали ръката в лайтмотив-ориентирани скорове, най-известният от които вероятно е Star Wars на Уилямс. Всички сме чували за темата на този, темата на онзи, темата на еди-кой-си. Но никой, никога не е копал толкова надълбоко като Хауърд Шор.

След като всичко е ясно, мисля, най-накрая, че идва време за самата музика. Съжалявам, ако съм ви отегчил с лекцията си за Вагнер, но мисля, че беше нужна, за да ви покажа, че е нужно да слушаме тази музика по малко по-различен начин и да обръщаме внимание не само върху субективното влияние, което тя произвежда, но и да се вгледаме в едно по-друго ниво – нивото на обективния драматичен смисъл.