Ревю “Бобърът” (2011)

by Влади Неколов

Mel Gibson At His Best

Страшно много драми са задвижвани главно от психическото състояние на своите герои. Това е ниша в изкуството, почти толкова благодатна за разработване, колкото е и любовта – както в самият филм се споменава, хората обичат кризи, стига да не им се случват на тях. От тази гледна точка, “The Beaver” предлага нещо ново, защото, макар да е построен върху същата тема, все пак, ни разказва за един човек, който си говори с плюшена играчка-бобър. Наистина можеш да направиш филм за всичко, стига, разбира се, да можеш да правиш филми.

Въпреки оригиналната история обаче, “The Beaver” си остава една добре заснета второкласна драмичка… или изключително зле заснета първокласна… която успява да се докаже едва в предпоследния момент. За жалост, не само, че Джоди Фостър отново ни показва, че не става за режисьор, но и играта ѝ тук е потресаващо патетична за нейните стандарти. Темпото на филма е изключително неравномерно, краят е наситен с емоция, докато началото си е направо стерилно. Но неземната игра на Мел Гибсън оправдава гледането му на сто процента.

Уолтър Блек е една много депресирана личност. Каквото и да опитва, изглежда няма ефект върху опустошената му психика. И затова, горе-долу единственото нещо, с което Уолтър Блек се занимава в момента, е спане. Синът му Хенри всячески се опитва да подражава на баща си, докато другият му син Портър се е вманиачил в желанието си да прилича на всеки друг, но не и на Уолтър. Жена му Меридит от две години се е заела да го изкара от леглото и  от сивия безчувствен свят, в който е впримчен, но всеки неин опит е пълен провал. Накрая не ѝ остава нищо друго, освен да му каже “Сбогом”. Но един бобър променя всичко.

С ролята на Уолтър се заема бая известният холивудски бияч Мел Гибсън и явно най-сериозният скандал в кариерата му, е повлиял доста добре от професионална гледна точка. Тук той прави една от най-добрите си роли, играейки не един, а два персонажа едновременно. Това всъщност, е и най-големият плюс на “The Beaver”. От другата страна на моста обаче, е Джоди Фостър, чиято игра е недостойна за носител на два Оскара и още толкова номинации. Преиграването ѝ на моменти е смешно, а друг път просто не може да намери точното изражение, лутайки се като пълен аматьор.

Много неща дразнят в този филм. Лигавата любовна история на Портър, от която няма никакъв смисъл и която прави филма с една идея по-евтин от приемливото, невероятния, почти нереален успех на Блек от една единствена играчка, както и последната сцена. Но начинът, по който “се отделя” от бобъра, който впоследствие завзема живота му, е невероятен и е нещото, което липсва на филма от самото началото. Е, жалко, че го получаваме прекалено късно…

“The Beaver” е драма, която допуска много компромиси, но и има своите звездни моменти. Няма да сбъркате, ако ѝ обърнете внимание, защото нищо чудно да ви изненада, като се появи на Оскарите догодина в категория “Най-добър актьор в главна роля”.

Крайна оценка:

6/10

Влади Неколов