Music In Brief: Circuital – My Morning Jacket (2011)

жанр: PPEE (progressive, psychеdelic, experimental, electronic) Space Rock на макс

Музикантите са странни птици. Трябва ли ви доказателство? Ами вижте обложката на новият албум на кънтри/блус/инди бандата от Кентъки My Morning Jacket. Туй луминесцентно зелено око, сякаш излязло от клип на Лейди Гага, всъщност е плод на едно психеделично преживяване на фронтмена Джим Джеймс (да, това е псевдоним), докато му оперират окото. В интервю за Rolling Stone, той описва преживяването като мечтата на всяко наркоманче, търсещо трансцедентални преживявания: “Цялото нещо е толкова странно. Някой ти разрязва окото и започва да го гори с лазер. Един обръч от бели светлини се спуска към окото ти и усещаш всмукване, все едно докторът е набутал очната ти ябълка в главата, губиш цялото си зрение и започваш да се задъхваш. След това гледаш машината, с която ще ти горят окото, а на нея има една зелена точка, в която трябва да се съсредоточиш; над нея има още две-три дигитални точки и стаята е тъмна. Опитваш се да фокусираш зелената точка и докторът разтваря окото ти, а трите точки се сливат в някакъв гигантски сноп от психеделични цветове. После пускат лазерите и можеш да подушиш как гори окото ти – всъщност мирише добре, като тамян примерно…” Казах ви!  Човечецът толкова бил шашнат на другия ден, че седнал и написал “Victory Dance” – въртеливи китарни аспержи се сливат с виенето му в лъскаво басово бръмчене в стил Radiohead. “Hey there, I’m flying up above / Looking down on the tired earth… / Speaking through you, speaking to you / From all of heaven’s possibilities” и това ако не е търсене на космическо съвършенство, здраве му кажи!

По принцип обожавам бандите с амбиции. Историята е доказала, че всяка велика група в началото не е имала нищо друго, освен мечтата да е най-великото нещо, пръквало се на този свят. Добрата музика идва само, когато се целиш нависоко и размиваш границите между жанровете и Circuital е поредното доказателство за това. В този албум има от всичко по много – от хард рок китарни рифове и вокални увивания ала Джими Пейдж, до класически хепинес балади и поп синтезатори. Но някак си, всичко е там, където трябва да е, макар на моменти, да е леко прекалено отнесено (което, предполагам, не вАжи, ако се слуша в компанията на един дебел масур).

1. Victory Dance
2. Circuital
3. The Day Is Coming
4. Wonderful (The Way I Feel)
5. Outta My System
6. Holdin On To Black Metal
7. First Light
8. You Wanna Freak Out
9. Slow Slow Tune
10. Movin Away   

Крайна оценка:

7.9/10

Влади Неколов