Ревю “Born This Way”– Lady Gaga (музика)
by Влади Неколов
Определено няма да ви хареса от първия път…
Жанр: поп
Няма да крия, че очаквах “Born This Way” доста осторожно. Заливаха ме от всякъде с информация, колко различен ще е, как ще е едва ли не повече рок от колкото поп и още, и още, и още. Като прибавим, че и трите ѝ сингли ми харесаха, направо си се бях наточил яко. И за това когато, най-накрая, се добрах до него и го изслушах на един дъх, ми идеше да се самоубия. Обзеха ме мазохистични мисли. Исках да се самонакажа, че, за пореден път, проявих телешката си наивност.
Но после си го пуснах още веднъж, после пак и пак. След четвъртия – може би петия – път хаосът започна полека да придобива форма и изведнъж започнах да съзирам, че всъщност албумът има качества. Или просто съм си калибрирал очакванията.
Това се явява вторият студиен албум на леко откачената Гага, но е първият, който слушам, така че мога да коментирам само от предишните ѝ сингли, които, за мен, определено са по-добри от новите. Най-дразнещото нещо, като цяло, е че – досущ като напипало златната жила холивудско студио – се опитва да експлоатира приятните си мелодии до безобразност. Пример: “Judas”, който просто е “Bad Romance” на стероиди, а да не говорим за “Born This Way”, мотиви от което могат да се намерят из целия албум. Някои биха казали, че Гага е загубила усета си…
Всичко започва с една от по-оригиналните песни – Merry The Night. После минаваме на Born This Way, която само за няколко месеца толкова се изтърка, че съм склонен да не се съглася с Елтън Джон, предсказващ, че ще засенчи дори “I WIll Survive”.
Меко казано, целият албум е манджа с грозде. Традиционни балади, твърди парчета и латиноамерикански ритми, добре разбъркани в един първичен бульон от музикалното и Аз.
01. Marry the Night (4:24)
02. Born This Way (4:20)
03. Goverment Hooker (4:14)
04. Judas (4:10)
05. Americano (4:06)
06. Hair (5:08)
07. Scheisse (3:45)
08. Bloody Mary (4:04)
09. Bad Kids (3:51)
10. Highway Unicorn (Road 2 Love) (4:15)
11. Heavy Mental Lover (4:12)
12. Electric Chapel (4:13)
13. U and I (5:07)
14. The Edge of Glory (5:20)
Крайна оценка:
6.5/10
Влади Неколов
Гагата ме кефи, че не се взема насериозно. За разлика от други 🙂 Иначе харесвам друг тип музика
🙂
Да, това не може да ѝ се отрече 🙂
Аз много го харесах, от раз, даже беше много неочаквано 🙂
Брей! 😀 Може би наистина е въпрос на прекалени очаквания…