Наръчник по градинарство с класическа музика

by Влади Неколов

Или WTF is going on with humanity? 3 симфонии и 2 квартета  # 1.5

Искате ли да поумнеете докато си седите удобно на дивана? Мечтаете ли да развиете въображението и креативността си без дори да се напъвате да станете от същия този диван? Искате ли бегонията ви да цъфти и доматите ви да раждат? Ами слушайте! Слушайте Моцарт (само от нашата специално подбрана компилация „Лечение с Моцарт – по рецептите на баба Ванга) по три пъти на ден и най-малко след седмица ще усетите разликата! Гарантирано или ще ви върнем парите.

Имаме и Бах (ако ви понася)…

Ако пък нямате достатъчно парички (въпреки че ви съветваме да не се стискате, щом става въпрос за здравето ви или още по-важно – доматите), тук ще ви предложим изпитани рецепти за лечение с т. нар. музикотерапия – метод, признат от 99% от учените по света като изключителен заместител на традиционната медицина. Ето някой „тонови“ лекове най-честите болежки, щедро дадени ни от приятелите ни от drebcho.bg. Вадете тефтерите!ч

!!!Музикална аптека!!!

Симптоми:

„Не искам“,

„Няма“,

„Махай се, ти си лоша“,

„Мамо, страх ме е …“

Лечение:

„Лебедово езеро“ – Чайковски

„Лунна Светлина“ – Клод Дебюси

„Малка нощна музика“, серенада №2 – Моцарт

„Умиращият лебед“ – Сен-Санс

Шуберт, Шуман, Хайдн, Лист

Симптоми:

„Боли ме глава“

Лечение:

„Пролетна песен“ – Менделсон

Джордж Гершуин

Симптоми:

„Боли ме корем“

Лечение:

„Валс на цветята“ – Чайковски

Симптоми:

„Боли, боли, боли“

Лечение:

Аналгетиците в света на звуците – Бах, Хендел

Симптоми:

„Не мога да заспя“

Лечение:

„Пер Гинт“ – Брамс

Симптоми:

„Тъжен/Тъжна съм“

Лечение:

Валсове от балетите на Чайковски

„Пролет“ от Четирите Сезона – Вивалди

Симптоми:

„Боли ме гърло“

Лечение:

Водеща роля в борбата срещу простудни и инфекциозни заболявания играе тембъра на духовите инструменти

През целия живот, без всякакви допълнителни поводи или случаи – Моцарт!

Насладете се на ползите!
И. Корнеева

Та нека обобщим – ако детето ви е непослушно и само ви врънка на главата – веднага Чайковски и забравяте за всичко, а Бах е по-силен и от чичо му Аспирин. При безсъние обаче можете да имате проблеми – „Пер Гинт“ ще ви приспи моментално (нямам го в предвид като обида) но аз само съм опитвал с версията на Григ. Брамс изобщо не знаех, че е писал музика по таз пиеса, но… а, чакай малко, той НЕ Е писал музика по тази пиеса. Както и да е, молете се да не ви хване инсомнията. При гърлобол вече имаме много по конкретен лек – отивате при най-близкия духов концерт, молите ги за един рецитал, така да ви обдухат както се казва и сте чистак нови. Все пак, къде къде по-лесно е, от колкото да вземете един Стрепсилс.

И САМО СЕГА!!! НЕВИЖДАНА ПРОМОЦИЯ!!! Ако се обадите в следващите 15 минути, получавате БЕЗПЛАТНО още един диск „КАК ДА НОРМАЛИЗИРАМЕ КРЪВНОТО НАЛЯГАНЕ С МЕНДЕЛСОН“ – последните проучвания в Харвард показаха, че ритмите на МЕНДЕЛСОН се копират от сърцето ви. (Молим настоятелно да не избирате най-бързите части от Концерт за цигулка – фирмата ни не носи отговорност за евентуална поява на стенокардии и брадикардии в слетсвие на екстремен ритъм в някое от произведенията.)

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-–––––

Тези, които не са намерили нищо странно в горните редове, могат спокойно да напуснат и никога повече да не влизат в този блог. Ако обаче, сте напънали съвсем леко мозъка си, положително сте осъзнали каква безмерна глупост е всичко, свързано с музикотерапията, цветя, растящи на класическа музика и т. н. Вие също може да си кажете „Какво общо има това със 3С2К?“ – ами има, защото то доказва нещо, което ще наблюдаваме в следващите постове – невъзможността на съвременния човек да възприема класическа музика както трябва – като изкуство, което ти дава наслада. Като литературата, като поезията, като киното, като живописта. Нищо повече. Нищо по-малко.

Целта на този „полу-пост“ не е да докаже, че това е факт. Целта му е да разбере защо се стигна до тук.

Рационалното обяснение се простира много отвъд музиката до последствията на еволюирането ни като общество – най-очевидният довод е, че днес да се елитаризираш не е модерно, докато в миналото това било любимото занимание на благородниците. Да слушаш класическа музика – ама наистина да я слушаш – да намираш радост там, където простосмъртните намират просто шум – това някак си те прави по-човек от тях. По-висш. Добре дошла концепция за хората със синя кръв, които постоянно трябвало да поддържат първенството си над масата. Това, според мен, е и една от причините да се зароди формата на патронажа – богат човек, който да прибере при себе си артист, да го издържа, а той да му предоставя плода на изкуството си.

Само че готиното е, че след няколко напъна и едно минимално ниво на знания, ти наистина намираш радост там, където другите намират шум. При всеки става, само трябва желание! Така е! Трябва да знам, че е така, иначе животът на хора като Леонард Бърнстайн и Даниел Баренбоим, отива по дяволите…

И така, на въпроса. С времето благородническата класа не само че изчезнала, ами и престанала да бъде готина – хората спрели да ѝ подражават и да отъждествяват мечтите си с техния лайфстайл. Работниците завладели света и нямали време за опера и за симфоничен концерт. Нямали пари за тях. И, най-вече, нямали ама никакво желание да си губят времето, влагайки го във минималната доза „възпитани“, нужно ти, за да пристъпиш към нея. И тъй елитаризирането станало лоша дума – хората, които полагали това усилие, за да се домогнат до фините артистични наслади, станали твърде малко и мнозинството ги захвърлило в сбирщината „странни“.

И музиката, като всяко друго фундаментално изкуство, следвала масите. Ставала все по-проста и лесна за възприемане, започнала да изисква все по-малко внимание, докато стигнем днешното дередже – да се използва по-скоро като бекграунд на всякакви други дейности. Така се родил блусът, после рокът, после попът, после рапът, после d&b, чалгата и т.н. Простете крайното ми мнение, но това, от всякъде погледнато, си е изродяване. Тук настъпил и най-важният преход, който музиката е правила някога и той, иронично, е преход не в нея, а в слушателите ѝ. Преходът от активно, към пасивно слушане.

Но за него ще си поговорим в следващия – нормален – пост, защото това е преход, който, според мен, започва много по-рано от очакваното – с Моцарт.

А през това време традиционната музика – тази на сонатите и концертите – все пак оживяла, но сбутана там в ъгъла, за присмех на „модерната“ музика, толкова по-ярка и достъпна, толкова по-готина. И колкото по-готина (разбирай първосигнална) ставала новата музика, толкова по-неразбираема и дори мистична ставала старата – как може хората да харесват тези странни скрибуцания? Как диригентът се вживява в този монотонен звук дотолкова, че заприличва на освидетелстван?

И тук идват псевдоинтелектуалците – тези, които разбират от всичко. Те, със своите висши мозъци, разбира се, разгадали енигмата на класическата музика – тя притежава свръхестествени способности! Ама разбира се! Как иначе може хората толква да са я харесвали? 100% им действа някак подсъзнателно, някак ненормално. И го измислили – ами тя действа на здравето и психиката ни! Само един ментално нестабилен индивид трябвало да подхвърли идеята и всички се нахвърлили на нея – била измислена завъртяна дума като музикотерапия, както си трябва, и се започнало – Бах – аналгетик, Моцарт – успокоително – Менделсон – за кръвното…

А обикновеният човек какъв аргумент може да има срещу подобна теза? Та той самият разбира тази музика даже по-малко, как да знае дали наистина не действа по такива… странни начини?

И колкото и хвалебствени да са тези „свръх“ качества, които ѝ се приписват, музиката (и хората които се занимават с нея) никога не ги е искала. Тя е просто едно изкуство (от най-изящните) и целта ѝ е да е готина и да синтезира чувствата (в случая) в звуци. И, о, само как величествено го постига. И с аналгетика, от който няма да ви мине главата, но ще ви завладее поток от необуздани емоции. И с успокоителното, което няма да ви успокои, а тъкмо напротив – ще ви развълнува с гения си. И с тоновото хапче за кръвно, което няма да нормализира пулса ви, а ще го ускори на фона на едни от най-великите мелодии, писани някога.

–––––––––––––––––––

* Ако от горепосочения сайт drebcho.bg или самата И. Корнеева предявяват някакви претенции, са абсолютно свободни да се свържат с мен по какъвто и да е начин (има такива). Оставих името, защото ми писна от поощряването на анонимността на всякакви драскачи. Посочената госпожа е длъжна да застане зад всяка публикувана от нея дума, както аз заставам зад своята.