Ревю “Breaking Bad ” (2008 – 2011, TV)

by Влади Неколов

Да, знам, че от седмици седи “Falling Skies” като следващо ревю и аз сериозно си бях намислил да го изгледам целия, въпреки неуспешният ми първи опит преди няколко седмици. Пуснах си пилота и зачаках да се случи нещо… след около половин час обаче отново не издържах, изключих  го и заличих напълно следите от него. Голямата грешка на TNT е, че са събрали първите два епизода – просто перспективата, че имам да гледам още час и половина от този романтичен бълвоч, единствената роля на извънземните в който, е отчаян опит от страна на продуцентите да залъжат някой заблуден фен на фантастиката, ме прекърши. Макар ревюто на поредното доказателство, че Спилбърг не е това, което беше, от начало да си беше замислено като класически хейт, реших, че вместо да рискувам с появата на суицидни мисли, е по-добре да ми запозная с нещо, което наистина си струва.

Върху следващите редове залагам цялата си мижава репутация на арт блогър  – “Breaking Bad” на AMC е една от най-добрите телевизионни продукции, случили се през последното десетилетие, изградена върху най-майсторски написания сценарий и включваща в себе си играта на най-добрият телевизионен актьор, работещ в момента. И не защото “Breaking Bad” издига телевизионния медиум до нови артистични висоти, не защото ни представя уникална и неизпробвана фабула и не защото всеки негов епизод е изпълнен със неочаквани обрати, сюрпризиращи зрителя, а защото залага на бруталния реализъм, на съспенса и натрупващото се напрежение. Винс Гилиган успява да разпердушини и съшие наново представата ни за наистина добра продукция. Изключителната наситеност на събития е постигната без ни най-малко да се ощетява драмата и character development-а. Героите са невероятно интересни за разучаване и толкова сложни, че върху всеки един от тях може да се завърти отделен спин-оф, а сюжетите са толкова толкова прецизно вплетени един в друг, че постигат наситеност на общия образ, недостижима за повечето продукции.

Таглайнът на “Анатомията на Грей”, би подхождал далеч по-добре на “В обувките на Сатаната” (дразнещо неандерталски превод, ако питате мен) – ”Real life only comes in shades of grey.” Забравете за традиционния протагонист, който спазва всички правила, забравете, че колкото и тъп и идиотски смотан да е той, всичко около него се подрежда, само защото върши добро – особено характерна черта на евтините трикамерни ситкоми, с които ни заливат постоянно. Това тук е животът. Животът, в който трябва да се бориш за семейството си, дори това да ти коства прекрачването на закона.

Важно е да се знае, че телевизията и киното са фундаментално различни, стане ли въпрос за цели и желания на аудиторията. Например, ако история от “Breaking Bad” със същия каст и екип ми беше представена във кино формат, едва ли щях да имам толкова положително мнение за нея, защото във филмите ценя различни неща. Затова, когато казвам, че този сериал е прекрасен, нямам предвид, че той е произведение на изкуството, вплело в себе си почеркът на авторът си, възвисяващо духът и целящо да разшири представите ни за съвременните граници на изкуството. “Breaking Bad” обаче успява да задържи вниманието ти всяка секунда, без да оставя и следа от евтино криминале и без да ощетява героите си като им отстъпва недостатъчно място да развият потенциала си. А линията на събитията е толкова непроницаема, че всеки опит да се предугадят събитията, се оказва прекалено далеч от истината. Ще се изненадате колко малко сериали наистина постигат всичко това.

Опрат ли нещата до техническата страна, трябва да ви предупредя да не очаквате епичните кадри, присъщи на “Game of Thrones” или приятни за окото заигравания с оптиката, не очаквайте и експерименти с цветовете и звуковия монтаж. Но това е възможно най-правилното решение, което прадъкшън дизейнера Роб Уилсън Кинг и кинематографистите са могли да вземат, защото то допълва почти документалната стилистика на сериала. Както казах по-горе, реализмът е основният му чар и е нормално всички технически аспекти да са подчинени на него. И въпреки това, кинематографията, която тук е дело на Майкъл Словис, Рейналдо Вилалобос, Питър Рение и Нелсън Краг, се отличава с подчертана артистичност, проявяваща се там, където се намери място за нея.

Създателят на сериала (за разлика от филмите, тук ролята на режисьора е по-скоро занаятчийска, а шефът е този, който е измислил историята) Винс Гилиган е един от 34-те продуцента “Досиетата Хикс”, работил върху 128 епизода от хитовата драма. Във филмографията му още влизат и по-неизвестни продукции като The Lone Gunmen и Robbery Homicide Division. Опитите му във киното, за сега, не му носят особени успехи – сценарият на посредственото фентъзи “Hancock” е наполовина негов. В “Breaking Bad” обаче, той се завръща на позната територия и разгръща потенциала си като създател, продуцент, сценарист и режисьор. Гилиган ни показва изключително майсторство – това е най-точната дума – както в писането на всеки епизод поотделно, така и във воденето на историята през сезоните. Но най-важното е, че ни удостоява с най-сложният и запленяващ герой в телевизионен сериал, който скоро сме виждали и това донася на продукцията му 16 награди и номинации за Еми и номинация за Златен глобус.

Уолтър Уайт е изключително свръх-квалифициран гимназиален учител по химия, опитващ се да свърже двата края на бюджета на тричленното си семейство с учителската си заплата. Но когато е диагностициран с рак на белия дроб и разбира, че не му остава много време, започва да се тревожи, че след себе си ще  остави единствено задължения и кредити, с които жена му Скайлър ще трябва да се оправя без реална възможност за добър колеж на синът им Уолтър младши и изплащане на ипотеката на къщата им, с която са затънали сериозно.  Един ден, девер му Ханк – полицай от Отдела за борба с наркотиците – го кани да го придружи на една мисия на отдела, където той среща Джеси Пинкман – бивш негов ученик, сега укриващ се престъпник – и му прави  едно неочаквано предложение – да започнат да произвеждат метамфетамин заедно – перфектният (нелегален) начин един химик да припечели малко за семейството си, преди да умре. Но нещата бързо се усложняват…

Непрестанно редуващите се туистове са още една от запазените марки на сериала и определено не са за хора със слаби сърца – поредният комплимент към работата на Гилиган. Всъщност, затова, “Breaking Bad” е едно от редките съкровища в телевизията – защото то е шоу, задвижвано от емоционалната връзка актьор-герой, дирижирана от създател, който перфектно знае накъде води аудиторията си.

А и тази връзка е подсилена от невероятната игра на основния каст. В ролята на Уолтър Уайт влиза Брайън Кранстън, който, макар да ви е познат по име от “Малкълм”,  няма да опознаете като актьор, докато не гледате този сериал. Тук той показва пълният си драматичен потенциал и актьорски талант, въплъщавайки в себе си същността на човек, готов на всичко за сигурността на семейството си. Неслучайно, той тотално узурпира Емитата, спечелвайки наградата за най-добър главен актьор в драма три поредни пъти за трите сезона на сериала и тази година не е в номинациите, само защото новият сезон дебютира прекалено късно, за да бъде включен в подбора за 2011-а.

Джеси Пинкман – съдружникът на Уайт, пък е изигран от Аарън Пол, за който това е една от първите главни роли в телевизията и въобще. Пол е класически телевизионен актьор – участвал е за по епизод във много хитови продукции, сред които “Бевърли Хилс 90210”, “Досиетата Хикс”, “От местопрестъплението”, “От местопрестъплението: Маями”, “Вероника Марс”, “Престъпни умове” и “Шепот от отвъдното”, а пробивът му в киното е второстепенна роля в “Мисията невъзможна III”. Следват още доста филми и първата му по-сериозна роля в сериал – успешният “Big Love” на HBO, разказващ за полигамно семейство от един мъж и три жени, в който Пол участва за 14 епизода. И после идва “Breaking Bad” – голямото предизвикателство – в който той играе наркоман, преживяващ огромна загуба, опитващ се да избяга от дилърите, които, както накрая излиза, винаги искат да го убият. Пол заслужено си печели Емито за поддържаща роля миналата година – играта му, макар засенчена от Кранстън, е също на невероятно високо ниво.

Жената на Уолтър – Скайлър Уайт, е изиграна от Анна Гън, а синът му Уолтър младши – от Ер Джей Мит. Цялостната игра на каста е просто изключителна, затова заслужават да се споменат още и Дийн Норис, Бетси Брент, Боб Оденкирк, Джонатан Банкс и Джанкарло Еспозито.

Дори идеята на сериала да не ви харесва, наистина ви препоръчвам поне да видите пилота – ей така, за обща култура. Защото с невероятният си монтаж и сценарий, той успява да излезе от луупа на ретроспективната си първа сцена и да развие епизода по начин, достоен за възхищение.  Но и не вярвам, ако прежалите четирийсет минути от времето си за първият епизод, да имате сили да го оставите дотам.

Вчера, AMC разпространиха новината, че са поръчали още 16 епизода (обикновено, те са по 13 в сезон), които да приключат историята в пети сезон. Явно финансовата сигурност, която другите им два хита – “The Walking Dead” и “Mad Men” – дават, позволява да поставят края на този сериал точно там, където трябва. По всичко личи, че “Breaking Bad” ще остане в историята на телевизията като една от малкото наистина добри продукции, запазили и дори повишили качеството си с течение на времето, задоволявайки ни с наситеност на образите, напрежение и съспенс в свръхдози.

Крайна оценка:

10/10

Влади Неколов