Melancholia / Меланхолия (2011, In Brief)

Присъдата – издадена; екзекуцията –  изпълнена

Почти неизбежно (и твърде изкушаващо) е да потърсим по-дълбок смисъл в Меланхолията на Триер от перспективата на цялата му филмография.И много го направиха. Няма да съм първият, който ще ви каже, че такъв (предумишлено завоалиран или фенски-съчинен – все тая) се намира. Да се правя на умен, повтаряйки изтърканите, но и напълно достоверни според мен, фрази и положения като “Жените на Триер” и как той целенасочено “изважда мръсните ризи” на човечеството, осъжда го на смърт и (тук) го екзекутира, е ако не друго, твърде нерентабилно занимание. Но общо-културния-минимум, който ви е нужен, преди се гмурнете в трудносмилаемите напъни на датчанина, е следният: имайте в предвид, че това донякъде е филм-констатация. Филм-манифест на човек, смятащ, че има топките да го направи. “Melancholia” не иска от вас да сте съпричастни с нея, дори не иска от вас да я разбирате.

Гигантизма на темите, с които жонглира Триер и традиционният му режисьорски подход водят до един от бавните му филми. Определено на неподготвен човек, който не е заинтересован от темата и начина ѝ на интерпретация от Триер – скучноват.  Два часа упражнение по арт кино, пълно със символика и далеч от каквито и да е опити да се направи по-лесен за преглъщане. Не, това е филм, който не ти казва “Гледай ме, няма да съжаляваш!” “Меланхолия” в прав текст заявява “Майнтата ти, ако щеш ме гледал!” Но, според мен, определено няма да съжалявате. Да, страхувам се, че на моменти дори Триер не е наясно какво точно иска да каже, но филмът ще ви донесе неподправено удоволствие. Не го гледайте  като анализатори, опитващи се да разберат всеки намек на режисьора. Няма да разберете всичко, но “Меланхолия” е много повече от един пъзел.

Trespass / Мръсна игра (2011, In Brief)

Скучен, плосък, предсказуем и муден – “Trespass” определено не е това, което се очакваше. Не че съм имал огромни надежди, де – Джоуел Шумахер от отдавна не си е напъвал изкуфелия мозък да направи нещо ако не добро, то поне смислено, а и с в-повечето-случаи некадърния Никълъс Кейдж в главната роля, ще излъжа, ако кажа, че съм умирал от нетърпение да го видя. И съм бил дяволски прав. “Trespass” е упражнение по “Как се прави лесно смилаем и още по-лесно забравим филм за обир”. Той е един от филмите, които с всички сили ти показват (като се почне от рекламната кампания, мине се още през първите минути и се стигне до самия край), че просто не стават. Напълно отговорно заявявам, че “Мръсна игра” с нищо не заслужава вниманието ви, но той и сам ще ви го докаже, когато напълно го изгуби по средата си, ако решите да му дадете шанс. Макар през повечето време да не прави огромни грешки (които тотално да ви откажат на момента) филмът следва пътят на най-малкото съпротивление като се опитва да ви достави час и половина гилти плежър. Е, поне при мен, не успя.

In Brief: “Конан варварина” (2011)

Ох…

Няма смисъл да ви казвам, че “Конан варварина” е лош филм, защото вие положително вече трябва да го знаете. Но, все пак, ще ви кажа. “Конан варварина” е филм, който не заслужава да се нарича така. Филм, който не си заслужава парите за киното. Филм, който не си заслужава отделеното време и определено, филм, който не заслужава цяло ревю.  “Конан варварина” е филм, който се смята за летен блокбъстър и, по-лошото,  се гордее с това. Но поголовната сеч на само на глави, но и на каквато и да е следа от оригиналност и вложена мисъл, не успя да убегне дори на масите, точещи лиги за още един литър кръв и откъснат крайник, и логичният изход беше бокс-офис сгромолясване. Ето това вече, си го заслужи.

3D, което разваля имиджа на технологията. Екшън, който разваля имиджа на жанра и Конан, който разваля имиджа на бранда. Нямам какво повече да кажа.

Крайна оценка:

0.3/10

Влади Неколов

In Brief: “Submarine” (2011)

Просто удоволствие

С този филм Ви представям новата си рубрика”In Brief”, която ще включва кратки, ревюта на филми, заслужаващи вниманието Ви. Целта е  да пиша по-често за повече филми и тъй като коментарът в размерите на нормално ревю отнема малко повече време, ще се опитам да синтезирам основното във по-кратка форма.

Всеизвестен факт е, че англичаните са по-добрата част от човечеството. Те са отговорни за почти всичко хубаво на тоя свят – Лед Цепелин, Хари Потър и, да се свети името ѝ, Нейно величество дъ Куийн. Как да не ги боготвориш? В този дух, “Submarine” се представя като един типичен британски представител (и като абсолютно нетипичен холивудски) – прекрасен е. Не спирам да се чудя как от един пъпчив монолог, режисьорът Ричард Айоуд е успял да направи първокласен филм, възвеличаващ артистичния минимализъм и симбиозата емоция-картина. Филм, който е едновременно многопластова драма за съзряването и проста комедия за ежедневието на един британски тийнейджър. И, не на последно място, филм с почти перфектна игра. Та, някой да има желание да ме спонсорира с еднопосочен билет до Лондон?

“Submarine” е колкото лична и затрогваща, толкова смешна и разтоварваща история за един 15 годишен британски поданик, опитващ се да се справи с трудната възраст, капризите на първото гадже и разпадащото се семейство. Няма да загубите нищо, ако го гледате, освен възможността да намерите близък до емоционалността си филм, който ще заобичате безусловно. Знам, че този филм заслужава много повече от два параграфа текст, но няма какво да кажа, освен: гледайте го и решете за себе си.

Крайна  оценка:

7.5/10

Влади Неколов