Ревю “Отвлечен” (2011)

by Влади Неколов

В плен на Wall St.

По напълно обясними причини, никога не е било възможно да се отдели изкуството от бизнеса. За да могат хората да творят, те първо трябва да ядат, а не може правенето на амбициозно мейнстрийм изкуство да ти е просто хоби. И киното, като най-популярното съвременно такова, е и най-засегнато от тази дилема. Всички виждаме как изключително обещаващи продукции, зад които застават световни суперзвезди, се провалят от страха на големите компании да рискуват с нещо, за което не е сигурно, че ще излезе на плюс. Паническото бягство от каквито и да е експерименти, които могат случайно да не се понравят на масите, води до кино клишета, чийто сценарии и техническо изпълнение сякаш излизат от матрица.

Да кажеш, че “Abduction” е скучен и средняшки, би било обида за скучните и средняшки филми. Този филм изобщо не заслужава каквото и да е внимание, макар да се има за позакъснял летен касоразбивач. “Нормален живот, среща с бъдеща любов, емоционален шок, бягство от лошите, доброто побеждава.” – това е “Abduction” – ни повече, ни по-малко от стриктно следване на петте етапа по формулата за успешен тийн екшън. Режисьорът Джон Сингълтън (2 Fast 2 Furious, Shaft) дори не си прави труда да прикрие поне малко плоската структура с нещо като оригиналност, на която, явно, не е и способен. Сега като се замисля, “Abduction” не само, че не заслужава внимание; това, е може би филмът, който най-малко заслужава парите ви, за тази година. Защото за да поискаш нещо, трябва да предложиш друго в замяна, а той не го прави.

Знаете ли какво е общото между един от най-лошите филми на годината (“Abduction”), най-лошият филм на годината (“Conan The Barbarian”) и вероятно един от най-лошите филми на следващата година (“One For The Money”)? Не се терзайте, казвам веднага – Lionsgate. Мда, точно това инди студио е отговорно за горепосочените три недоразумения. Логично изникващият въпрос е защо изведнъж изфорсира и започна да бълва такива мега тъпни, а отговора ще си дойде от само себе си, ако сте прочели ревюто ми отначало – за пари.

Вижте сега, хората са в затруднение. Онзи ден, Lionsgate информира инвеститорите си, че очаква загуби в размер на 40 – 50 000 000$ за третата третина от отчетната година. Отдавна се говори, че студията работи на червено и явно истинска паника е обхванала акционерите, на които им е светнала червената лампичка в главата и са решили да започнат да играят на сигурно. И първото нещо, което ти идва на ум, когато се замислиш какво би се зобало на поразия, независимо от качеството, е екшън. Ама не какъв да е екшън. Конан! Просто обречено на успех, помислили си те. И за всеки случай решили да турат и трето измерение, като увеличат печалбата си почти двойно на незначителна цена (подозирам, че претупаното 3D излиза доста по-евтино). Да, ама хората им удариха един звучен шамар, като пратиха кино боклука им в бокс-офис забвение, което почти ги прекърши.

Но “нищо”, казали си те и решили да си пробват шанса с нещо по-различно. Ама не твърде различно. Пак екшън. Само че този път не заложили на бранда, а на лицето. Лицето на тийн “секс символа” Тейлър Лаутнър, който след “Здрач” би трябвало да е решението на финансовите им терзания. Забелязвате ли, че изобщо не коментирам качествата на отделните филми, защото това е последното нещо, за което е мислено, докато са траели снимките. Наели са посредствени режисьор и сценарист и са ги оставили да развихрят анемичното си въображение дотам, докъдето стигат границите на благоприличието за един стерилен поп… филм?

Да се върнем обаче на злият план за господство над Холивуд (или поне – плащане на сметките за ток) на злите “гении” от Lionsgate. Та, докъде стигнахме… а,да, та следващият етап е… романтична комедия! OMG, истерично ревящи всеки път, щом се спомене “обичам те и винаги ще те обичам” майки, ще нахлуват на талази в киното (или поне така се надяват хорицата), за да гледат поредната “епична история за невъзможната любов” “One for the Money”, която обещава да не отстъпва по качества на “образците” в жанра.

Но черешката на тортата ще е “Twilight #2”, с псевдонима “The Hunger Games”. Не ме разбирайте погрешно, много ми харесаха книгите, казвал съм го и тук, но все повече се отчайвам от екранизацията им, след като осъзнавам последствията от това, че е поверена на Гари Рос и малоумниците от Lionsgate. Самата им фабула има невероятно много потенциал да се разлигави, ако любовният триъгълник излезе на преден план и се издраматизира ала “Здрач”. Сюзан Колинс успя да отмести вниманието от него достатъчно, за да мога да го понеса нормално в книгата, но защо ли имам огромни съмнения, че Рос няма да пропусне такава златна ниша току-така.

Дори да няма структурата и необходимите реквизити, за да се нарече филмово ревю, тук е краят на моят текст. Отказвам обективно да коментирам качествата на филм, който не смята публиката си за нищо повече от ходещи касички. Феновете на “Здрач” и на (твърде) посредствените екшъни с афинитет към Лаутнър ще идат да го гледат така или иначе. Хората, които обичат Киното и знаят за какво всепоглъщащо бездарие става на въпрос, няма нужда да ги убеждавам да не го правят. Но искам да се обърна към останалите, към хората, които обичат да разпускат в киносалона с пакет пуканки, докато забравят за малко ежедневните си проблеми с някое приятно филмче – този филм може и да ви хареса (далеч по вероятното е да не стане така), но знайте едно – това не е кино, това не е изкуство. Това е бизнес и ако този факт не ви пречи, жалко… защото такива филми ще продължават да съществуват, докато има кой да ги гледа.

Крайна оценка:

2/10

Влади Неколов