The Guard / Големият полицай от малкия град (2011)

by Влади Неколов

Просто, безсмислено, опияняващо удоволствие

Първото впечатление, което оставя „The Guard” в непредубедения човек с поне малко кино култура, най-вероятно е “Още една болезнено тъпа комедия за масово потребление…” Лицето на Бреднън Глийсън може и да е леко облекчение за хората, запознати с филмографията му, но не е като да кажем, че и той няма лош филм. Продължаваме – постерът му изглежда малко… „евтинджос”, българското му заглавие е порядъчно оплескано и соу он. Честно, ако не бях чувал твърде много за този филм, не мисля, че бих си го причинил, съдейки само от изброените по-горе атестати. А това щеше да е филмовата ми недомислица на годината. Защото, някак си „The Guard” успява да е най-забавната смесица от „Криминале” и „В Брюж”, която е е пръквала някога. „The Guard” е най-забавният филм, който съм гледал тази година. „The Guard” е най-силният режисьорски дебют на годината. “The Guard” е най-добрата черна комедия от „В Брюж” насам.

С остроумият си диалог, силният сценарий и умно вплетени изпитани лайтмотиви от 90-арските гангстерски филми, Джон Майкъл Макдона успява да изцеди потенциала на филма си до последната капка. Между другото, името Макдона вече значи доста – режисьорът на другата голяма черна комедия на десетилетието „In Bruges” (и да, Брюж е в Белгия…) всъщност е Мартин Макдона – по-малкият му брат. А Брендън Глийсън е в една от главните роли и във „В Брюж”. Тези „съвпаденийца” може и да подразнят някои, бързайки да обвинят “The Guard” в безсрамно плагиатство, но самия филм разпердушинва каквито и да е подобни съмнения. Влиянието на комедията от 2008 е почти толкова осезаемо, колкото и  това на „Криминале” (с уговорката, че ще е леко трудно да се назове филм, на който „Криминале” да не е повлиял…). Главната „забележителност” на филма, която аз просто ще нарека „пуцащата сцена” (ще разберете за какво говоря, сигурен съм…) почти достига комичната проникновеност на гения на Тарантино и е напълно сравнима със самоубийствената сцена във „В Брюж”.

Дори няма да говоря за невероятната химия между Глийсън и Дон Чийдъл, която е половината от преживяването; за бруталната… бруталност, която те хваща напълно неподготвен и за искреният смях, който предизвика спазми на мускули, които не подозираш, че съществуват в тялото ти. По-големият Макдона има далеч по-деликатен поглед към нещата – там където „In Bruges” се превръща в кървава баня, “The Guard” успява да удържи юздите, което придава неочаквана за подобен жанр класа. Разбира се, има го и варианта „Amazingly dumb or amazingly smart…”, но едно е сигурно – „The Guard” доставя задоволително. Хумор, екшън, чиста проба удоволствие.

Брендън Глийсън играе комичната  роля на серж. Гари Бойл – ирландски полицай с “необикновен” поглед върху нещата. В града специален агент от ФБР, за да помогне в разследването на канал за наркотици и нещата стават лични. Следва неспирна поредица от комедийни секвенции, в които Дон Чийдъл (ФБР агента) показва огромният си талант, а Глийсън блести без много-много да се напъва. Сюжетът не е нищо специално, но е адски добре използван за целите на черната комедия. Точно простотата му позволява на Макдона да се развихри и да вплете толкова много препратки към 90-те (като се почне от началните надписи и се стигне до тривиалното…), че филмът накрая се усеща като един страшно смешен трибют към “Pulp Fiction”.

Поддържащият каст блести преди всичко с имената на Лиъм Кънингам и Марк Стронг. Кънингам играе Франсис Шийхи (главният мафиотин), чийто персонаж може и да не е развит много, но пък радва на онова “ниско” ниво на простата симпатичност – друго не очаквайте от този филм. Марк Стронг, бидейки едно от най-известните имена в каст, не успява да извади нещо твърде изненадващо като представление и не привлича излишно вниманието около себе си, но и нито за момент не разочарова.

Сценарият и режисурата са изцяло поверени на Джон Майкъл Макдона. Главното постижение на британеца е, че от простия сюжет и недоразвитите си персонажи, той успява да извлече и дестилира есенцията на английската комедия. Онази магийка, която дори да не те кара да избухваш в конвулсивен смях, просто те прави… щастлив. Въпреки черната си същност, това е feel good филм до мозъка на костите си.  Може да не е много умен, но пък е просто, безсмислено, опияняващо удоволствие. Гледайте го.

Крайна оценка:

8.3/10

Влади Неколов