Ревю “Туристът” (2010)

by Влади Неколов

Мразя този вкус!

След като изгледаш този филм по небцето ти полепва онова странно усещане за нещо, ПРАВЕНО МИЛИОНИ ПЪТИ! А в случая, направено и не както трябва.

Една дума описва този филм: фарс. Скучна и предсказуема пародия. Обещаващо начало, отегчителна среда и ужасяващ финал. Музиката е страхотна, сценарият – вони. А като добавим, че това е може би единствената слаба игра на Джони Деб (все пак, той е един от най-добрите актьори, снимащи се в момента) и че Анджелина Джоли е дори по-зле, почвате да схващате за що иде реч.

Застрашен от най-големият страх на ревюиращия – ревю в три изречения – ще се опитам да бъда малко по-словоохотлив. Но първо ще ви посъветвам нещо – ако ще го гледате изобщо, отидете на кино, както ще направя и аз, въпреки че това ревю е въз основа на пиратско копие на филма. От сега казвам, че отрицателното ми мнение няма нищо общо с качеството, на което го гледах (а и то си беше сносно), но задължително ще го гледам на кино – не че имам активи в излишък, просто искам да видя каква ще е разликата на голЪмия екран (а и за да изкупя греховете си като първокласен пират).

Музиката. Тя всъщност е единственото нещо, което ми хареса. Джеймс Нютон Хауърд е неотразим (както винаги), но дори големият му талант и пъстротата, с която е изпълнил музиката си, не са достатъчни да издърпат “Туристът” от дълбините на кинематографичната посредственост.

Самата история ни е позната до нетърпима болка – мистериозен мъж, ограбил шефа си (който е на ти с руснаците) и дължи 744 000 000 данъци, е търсен от половината свят и полицията следи приятелката му. В опит да подмамят властите, той ѝ казва да влезе във влак за Венеция и да немери човек, приличащ на него, за да накара полицията да помисли, че всъщност наистина е той. И, не щеш ли, тя сварва един гимназиален учител по математика от Илинойс, който се е разделил с приятелката си и някъде по пътя, работата се превръща в нещо друго…

Но има една уловка – освен Интерпол, и старият мафиотин Реджиналд Шоу си иска парите и няма да се даде лесно.

И през час и половина преследване и диверсии, и един косъм не щръква от перфектната прическа на добрата стара Джоли. Как да не ѝ се възхищаваш?

Сценарият е сдухан отвсякъде. Жалките опити за хумор (някъде останали недооценени, другаде – незабелязани) са гавра с класата на актьорите, от чиито уста трябва да излизат. Репликите са клиширани до безбожност, а опита на Флориян Хенкел вон Донерсмарк да вкара филма малко по-дълбоко – “на следващото ниво” ако ме разбирате – в последните минути е патетичен и напълно неуспешен.

А режисурата, за която е отговорен горепосоченият лумпен, няма нужда от никакъв коментар, защото на земята няма дума, която да описва тежестта, с която натоварвам израза “клише на стероиди”. “Пародия, изнизана от повръщаняк” най-близо се доближава до вътрешната природа на филма. Шпионски трилър във Венеция! Просто от това изречение трябва бързо да ви щракне за опитът на вон Донерсмарк да се направи на Леонардо (да Винчи, не другия) и да събере цялата съкровищница от филмово знание и жанрова пъстрота в един шедьовър. Е, аз съм по-близко до анатомичната характеристика на кофа за боклук, от колкото той до целта си. Определено.

Но най-голямото разочарование, което ме връхлетя, беше уникално посредствената игра на иначе големи класи като Джоли и Джони. Ама как може такова нещо? Деп е един от най-добрите актьори, снимащи се в момента, а в този филм се държеше като отегчен гимназист, чакащ да бие звънеца, за да си набие една… сещате се какво имам предвид. Чак сега разбрах, че е човек, а не робот, проектиран от злите японци да подбива кариерите на надувките от Холивуд.

Добре де, него го преживях, но истинският удар под кръста беше играта на Джоли… или липсата на такава. Една прекрасна и не толкова скъпа алтернатива би била пластмасов манекен с мистериозна усмивка – обзалагам се, че няма да усетите разликата. Лицевата динамика на актрисата варираше от така познатата ни  “сещаш ли се какво има под тази рокля?” до сериозно и намусено изражение, тип “Аз съм агент 008? Чак 8? Веднага да ми се докладва кой е номер едно – искам го тук до три минути – жив или мъртъв.”

Второстепенните актьори пък са прекалено недоразвити, за да мога да кажа нещо повече, освен че са максимално погълнати от архетипите, върху които са разработени.

Рядко си позволявам да съветвам някои дали да гледа един филм или не, защото съм наясно колко различни са вкусовете на хората, но този път ще ви кажа, че ако не искате да се разочаровате от любимците си, просто го подминете. Няма да загубите нищо.

Крайна оценка:

3.6/10

Влади Неколов