Ревю “Бурлеска” (2010)

by Влади Неколов

Една залязваща звезда и една в доста сериозно затъмнение. Колко удобен каст за още една блудкава комедия/мюзикъл, отчаяно опитваща се да си закърпи бюджета, показвайки на зрителите лесно смилаем сюжет и визуално привлекателни картини. Нагледал съм се на подобен род филми и с приятното улеснение, което би внесла машина на времето в живота ни, бих изтрил повечето от тях от паметта си и бих изпитал огромно удовлетворение от това.

 

Можете и сами да си извадите заключенията, че не очаквах кой знае какво от “Бурлеска”… а то взело, че се получило. Това, което мислех, че ще е поредната блудкава драма, всъщност е приятна и ненатрапчива комедия, подправена с доста добра музика и достойно представление на Агилера и Шер. Не че са за Оскар де, но пък и лигнята им беше премерена, без да пречи на основния замисъл и дори (на моменти) сладка.

Никой не иска да коментира музикалните качества и на двете, защото те определено проличават във филма, но актьорската им игра (особено тази на Кристина) може и да отнесе някои критики от по-придирчивите, защото определено си личи, че не притежават мимическата пъстрота на професионалист, но пък запеят ли, забравяш всичко.

Няма съмнение, че най-добрите години на Шер са отминали доста преди новото хилядолетие, но пък явно на жената не ѝ се слиза от сцената. И точно в този момент кой на нейно място би отказал едно примамливо предложение за участие във филм, който може би ще му предложи последните 15 минути слава? От друга страна пък, Кристина Агилера доста изостана от постиженията на новите си колеги. Имена като Lady Gaga, Katy Perry, Rihanna и още куп нови попълнения на сцената обраха овациите, заедно и с билетите и я оставиха с доста скромна фен база. Последният ѝ албум Bionic, който бе приет като поредния отчаян опит да си върне предишната слава, не бе приет кой знае колко възторжено от критици и публика. Но пък един филм… Той може да промени всичко и да я изстреля отново в устата на хората. Дали се е получило?

Да, изборът двете основни актриси става доста прозрачен, като се позамислиш малко и това малко ме подразни отначало.

Колкото до другите актьори, впечатление прави, разбира се, Стенли Тучи. Той определено е най-голямата класа в целият каст. Тучи играе Шон – най-добрият приятел на шефката на клуба. Единствената пречка между тях е, че Шон “играе от грешния отбор”. Като майсторство на образа, той е ненормално добър в пресъздаването, но доста плоският сюжет му пречи да блесне.

Всичко в този филм е праволинейно и опростено до безбожие. Всичко, което ви е нужно да знаете, може да се сведе до едно единствено изречение. Али (Агилера) е изключително талантлива певица от Айова, която иска да си проправи път през звездите в Ел Ей и да си намери мечтаната работа. Е, намира я в известният, но западнал клуб “Бурлеска”, само че тя ще трябва да се справя с инатлива и егоистична шефка, завистливи колежки и един хлапак, който е непоправимо влюбен в нея.

Всичко друго е музика, музика и музика. Песни, танци и светлина. Ако сте очаквали това, гледайте – няма да съжалявате. Ако пък сте сноб, мразещ “всичко с една линия на действие”, моля подминете – също няма да съжалявате.

Крайна оценка

7/10

Влади Неколов