Trespass / Мръсна игра (2011, In Brief)

by Влади Неколов

Скучен, плосък, предсказуем и муден – “Trespass” определено не е това, което се очакваше. Не че съм имал огромни надежди, де – Джоуел Шумахер от отдавна не си е напъвал изкуфелия мозък да направи нещо ако не добро, то поне смислено, а и с в-повечето-случаи некадърния Никълъс Кейдж в главната роля, ще излъжа, ако кажа, че съм умирал от нетърпение да го видя. И съм бил дяволски прав. “Trespass” е упражнение по “Как се прави лесно смилаем и още по-лесно забравим филм за обир”. Той е един от филмите, които с всички сили ти показват (като се почне от рекламната кампания, мине се още през първите минути и се стигне до самия край), че просто не стават. Напълно отговорно заявявам, че “Мръсна игра” с нищо не заслужава вниманието ви, но той и сам ще ви го докаже, когато напълно го изгуби по средата си, ако решите да му дадете шанс. Макар през повечето време да не прави огромни грешки (които тотално да ви откажат на момента) филмът следва пътят на най-малкото съпротивление като се опитва да ви достави час и половина гилти плежър. Е, поне при мен, не успя.

 Класическият сюжет, колкото и изтъркан да е, всъщност е най-малкият пасив на филма. Имаме поредното измъчено семейство, борещо се да остане заедно, което бързо разбира, че личните драми не значат нищо на фона на реалната опасност за живота ти. Никълъс Кейдж играе Кайл Милър – нещо като посредник в сделки с диаманти, макар да не става кристално ясно каква е реалната му работа. Е, определено тя включва притежание на огромна къща и сейф зад картината в офиса му, който се отваря с биометрично разпознаване. Нищо ново уотсоевър. Жена му – Сара – е класическата отчаяна съпруга, изпадаща в меланхолия (граничеща с истерични изблици) всеки път, когато Кайл каже “Отивам на работа.” Със Сара се завързва един тотално класически туист, на който много му се иска да е туист, но не е баш. Та, не им стигат “любовните дразги” на семейство Милър, ми си имат и иритирана тийнейджърка у дома, опитваща се да отиде на “НАЙ-ГОТИНОТО ПАРТИ”, но, разбира се – никой не ѝ дава. И, също толкова “разбира се”, тя бяга от вкъщи. Докато е на “НАЙ–ГОТИНОТО ПАРТИ”, в къщата вземат че нахлуват крадци. Много бързо разбираш, че това трябва да има някаква връзка със сейфа и, по-скоро – съдържанието му. Но какво има в него? Диаманти? Пари? И дали изобщо има нещо? Това е  голямата загадка на филма. И понеже не е никак голяма, “Trespass” също не е никак голям.

Следват всевъзможни диверсии и жалки опити на Шумахер и Карл Гайдусек – който е главният виновник тук – да задържат вниманието на аудиторията си поне за минималните час и половите, които – повярвайте ми – ще ви се сторят поне три. Разбира се, не е като да нямаме наченки на нещо интересно – към средата на филма, когато емоционалността и съспенсът достигат връхната си точка, можеш да се уловиш, че следиш с интерес какво става на екрана. Но през повечето време просто се питаш “Какво правя тук?”

Крайна оценка:

4.7/10

Влади Неколов