Ревю “Каубои и извънземни” (2011)

by Влади Неколов

Не, не, не ни замеряйте с кравешки лайна, идваме с мир!

Както става ясно от заглавието, на изтрещелите ни от холивудски дрисни глави е предложено едно невероятно филмово преживяване от режисьора, сътворил друго невероятно филмово преживяване, гордо носещо името “Железния човек”. Всъщност, не мога да отреча, че това е филм, който те кара да мислиш. Само петнадесет минути след началото и в главата ми се разпали вътрешен дебат – дали “Кравари и зеленоглавци” е по-малоумен от преждеспоменатия шедьовър “Тенекиена тиква”, но тук нещата опират до такава крайна кретения, че спорът беше разрешен за около 17 секунди, отстъпвайки на приятната, съкращаваща мъчението, дрямка.

Но “защо?” питате вие – малко летни ейлиън тупалки, Джеймс Бонд и Индиана Джоунс в Дивия запад под вещите ръце на продуцента Спилбърг – не може да е чак толкова зле. И, всъщност, прави сте. Не е толкова зле. А сега право към киното, и ако отново държите на не-е-чак-така тезата, се снабдете с оръжие по надлежния ред и се гръмнете!

Основната слабост на филма е, че той е емоционално стерилен. Картинката си се движи, хората си приказват, а на теб просто не ти пука. Всичко е толкова повърхностно разработено, толкова плоско, че направо те хваща скуката, колкото и напомпани баталии и извънземни кораби, изкачащи от всякъде, да присвяткат. Героите са толкова погълнати от архетипите, върху които са разработени, че няма реална нужда от имена, а по-скоро от етикети, като например Каубоят, Шерифът и Селската кучка. А и самите актьори не помагат особено да се смекчи ситуацията.

Основен играч в каста, е бай ти Бонд, който само след година ще яхне астън мартина отново. Но нека, за сега, го наричаме с псевдонима му за пред простолюдието – Даниъл Крейг. Та макар той да не е пълна трагедия, не му е оставено място да се развихри по никакъв начин и играта му куца. Къде-къде по-добре се справя Оливия Уайлд, но и тя е ощетена откъм място за импровизация и, не дай си боже, малко оригиналност. Като цяло никой актьор не изнася физически отличимо от масата изпълнение, така че никой друг не заслужава да бъде споменат.

Не мога обаче, да отрека, че филма държи високо ниво, откъм техническата част. SGI образите на съществата, идващи от аута спейс, са с добър детайл и реалистично изглеждащи, звуковия монтаж също е почти отличен. Операторската работа е може би единственото нещо в целия филм, което не се е подало на стереотипа, дори донякъде очарова с приятните ъгли и заходи на Матю Либатик. Но “Cowboys and Aliens” доказва, че това не струва нищо, стига сценаристите (в случая, те са осем…) да не са си свършили работа.

Историята няма да ви я разказвам, не ви и трябва. Щом сте решили да го гледате, се запасете с обилно количество провизии, много търпение и толерантност и все пак, моля споделете, ако целта ви, отивайки в киното, не е била да проверите дали страдате от фоточувствителна епилепсия и сте се почувствали удовлетворени от видяното.

Крайна оценка:

4/10

Влади Неколов