Часът на чудовището – Патрик Нес

by Влади Неколов


12:07

Чудовище. Че даже две!

Ама истински – real-to-goodness, proper monsters.

И истории. Три. Че и повече.

Хм…

Истории

всякакви –

страшни

твърде страшни

объркани

диви

малки

големи

мрачни

за големи,

твърди;

измислени

обичайни

и истински

непоносими

             зловещи

з

з

з

з

з

зззззловещи

!

И едно дете,

което трябва да ги преживее –

Конър О’Мали.

Без избор?


Странна книга. Детска, а сякаш не точно… Патрик Нес напоследък много настървено защитава тезата, че тийнейджърите не трябва по дифолт да се изолират от живота и да им се предлагат контролирани, захаросани, омекотени версии на реалността, само защото са деца. А се чуват оплаквания, че детските книги били станали много страшни. Адвокатстват се и тези, че трябва да се въведе рейтингова age-restriction система по подобие на филмовият ѝ еквивалент – кретенизма на MPAA. Опасен нонсенс, който може да се превърне в реалност. Но това е тема на друг пост, който може и да се случи някога. Сега въпросът е, че на фона на тези „християнски“ псевдо ценности (не съм сигурен защо сложих кавичките), Патрик Нес блести ярко с неговия невъздържан, мрачен и дълбок език. И на фона на този невъздържан, мрачен и дълбок език, се разкрива една красиво детска история. Невинна и страшна. Страшно невинна. И детска… всъщност, може би уплаших таргет аудиторията с тази експресионистична мерена реч в началото… изобщо не си помисляйте, че книгата е трудна за четене – ще ви трябват най-много 4-5 часа, за да минете през 215-те ѝ страници, илюстрирани прекрасно от Джим Кей.


Чудовище посещава малкият Конър О’Мали. Едно огромно, страшно, тъмно чудовище, което всички си мислят за просто тисово дърво (което донякъде си е просто тисово дърво) всяка вечер в 12:07. Но това не е чудовището, което Конър е очаквал. И въпреки огромният си ръст и силните си ръце, въпреки че, обективно погледнато, това си е страшно чудовище по всички параметри, Конър не е уплашен. He’d seen worse.

Much worse.

Онова от кошмарът му.

Не просто кошмар. Кошмарът! Този, който сънува всяка нощ и от който се събужда със сълзи на очи и плувнал в пот. Онзи с писъците и тъмнината и другото чудовище и him letting go.

Но това чудовище има да му казва нещо…

Три истории.

А под тези три истории се разстила многопластова драма, която избива на най-неочаквани моменти. Допуснати сме до най-дълбоките дебри на вътрешният свят на Конър – там, където се крие най-големият му страх и най-страшната му вина.

А чудовището е тук, за да му помогне…?

На него?

И всичко това на фона на едно комично обикновено ежедневие с low fantasy привкус. Ултимативно, романът се чувства като YA, само че направено както трябва. Просто, но завладяващо. Леко и ефирно, но не за сметка на историята.

История, натъпкана с толкова много шок и тъга, и мъка. История за един истински тийнейджър с истински проблеми, живеещ в реалността. И нищо не е спестено, нищо не е премълчано. Точно както в живота. В това се крие истинската стойност на A Monster Calls – в свят, в който смятаме, че ще заличим мъката като я отречем и ще подготвим децата за нея като я смекчим, Нес има смелостта да каже истината. Защото само тя има значение.

Красив роман.

“

Stories are wild creatures, said the monster. Stories chase and bite and hunt.