Наръчник по градинарство с класическа музика

Или WTF is going on with humanity? 3 симфонии и 2 квартета  # 1.5

Искате ли да поумнеете докато си седите удобно на дивана? Мечтаете ли да развиете въображението и креативността си без дори да се напъвате да станете от същия този диван? Искате ли бегонията ви да цъфти и доматите ви да раждат? Ами слушайте! Слушайте Моцарт (само от нашата специално подбрана компилация „Лечение с Моцарт – по рецептите на баба Ванга) по три пъти на ден и най-малко след седмица ще усетите разликата! Гарантирано или ще ви върнем парите.

Имаме и Бах (ако ви понася)…

Ако пък нямате достатъчно парички (въпреки че ви съветваме да не се стискате, щом става въпрос за здравето ви или още по-важно – доматите), тук ще ви предложим изпитани рецепти за лечение с т. нар. музикотерапия – метод, признат от 99% от учените по света като изключителен заместител на традиционната медицина. Ето някой „тонови“ лекове най-честите болежки, щедро дадени ни от приятелите ни от drebcho.bg. Вадете тефтерите!

Kyrie eleison *

3 симфонии и 2 квартета # 1

Посвещава се на Гор Видал

Религия. Тази едничка дума, изобличаваща толкова истински човешкото същество, за добро или зло е отговорна за масивна част (да не кажа по-голяма дума) от изкуството през последното хилядолетие. Колкото и противна и античовечна да е в същността си, религията в същото време е била (и все още е) неизменна част от същността на масата – тя ѝ е нужна на едно фундаментално ниво като форма на обяснение, като призив за ред сред хаоса (колкото и примитивен да е) и за обещания, които, макар неизпълними, са толкова сладки…

Философската страна на нещата обаче, е съвсем друга тема – не е важно защо религията е оказала толкова огромно влияние върху човешката история, важното е, че това е факт. За това, ако тръгнем да търсим корените на класическата музика такава, каквато я познаваме днес, ще трябва да се разровим дълбоко в средните векове – в храмовете и манастирите, където монасите започнали да прибавят звуци към литургиите си. Те са и първите, които усъвършенствали метода за записване на тези звуци. Може да ви се струва странно, но ние всъщност знаем изключително малко за музиката на древните цивилизации (от времето на Египет и Персия), тъй като те нямали разработен метод за записване на звуците върху камък или папирус.

Разбира се, длъжен съм да подчертая, че средновековните монаси или древните цивилизации не са измислили музиката въобще – тя е толкова първична, колкото рисунките по пещерите и огъня. Става въпрос обаче за периода, във който е можело да се пише музика и следователно – могат да се открият документи, засвидетелстващи тази музика.

Малко физика…

3 симфонии и 2 квартета # 0.5

Пътешествието ни през музикалните векове започва… малко странно. Това всъщност не е редовен пост от 3С2К (затова е под № 0.5) – тук ще се опитам да ви дам малко знания, които, уверявам ви, ще са ви от изключителна полза когато задълбаем в следващите части. Върху тези няколко абзаца съм обяснил най-просто състава на обертоновете в музиката и въздействието им върху строежа ѝ още от най-ранните епохи. Ако вече сте наясно със тях, можете спокойно да пропуснете този пост или да погледнете последните няколко изречения, които съм отделил, за да обясня много малка част от ролята, която обертоновете са изиграли в историята на музиката.

Три симфонии и два квартета

Есе за музиката

Първо някои уточнения – лаская се да си мисля, че креативността ми е над средното ниво (пък и всеки от нас храни някои малки илюзии), но тя понякога избива в някакви кретенизми, които може и да наричам оригинални идеи, но въобще не е сигурно, че от тях ще излезе някакъв кохерентен завършен продукт, смилаем за публиката (колкото и малка и посветена в темата да е тя). Това, което четете в момента, е едно от тези умотворения, които все още остават с неясен знак, към момента, в който пиша тези първи редове.

Основният инспиратор на този текст, е диригентът, композитор и философ на музиката Леонард Бърнстейн и по-точно шестте му лекции, изнесени през 1973г. в Харвард. Страстта на Бърнстейн към музиката и изключителният му академичен интелект, го бяха направили един, по своята същност, почти уникален лектор, който не се страхува да предлага и да греши, да смесва изкуства и наука, да вади дръзки заключения, да опитва и да мисли. А шестте му „Norton Lectures“ са апотеозът на просветителската му кариера, може би именно защото публиката го предполага (все пак, „Norton Lectures“ е излагал и самият Стравински). „The Unanswered Question“ – това е общото заглавието, от което Бърнстейн изгражда лекциите, а самият въпрос е много прост…

Whither music in our time?

Най-добрите увертюри

Усещате ли, че току мине време и с бай ви Ностро се присетим (по-точно той се присети) за някоя интересна музикална тема, от която би станал добър ТОП10… Е, наред са увертюрите и, отсега ви казвам – brace yourselves, защото ще звучи поп!

…Ама неее. Не от… този поп. Пффф… 😀 Ще звучи увертюрен поп! Защото тази музикална форма може би най-се доближава до представата ни за подобна музика – изключителни мелодии, хващащ ритъм и т.н. И за това, разбира се, си има причина.

Увертюрата, като форма, е била създадена с изненадващо практична цел – тя, по своему, е предговор към по-голямо и сложно произведение (например опера, но понякога е и самостоятелна работа), като най-често подсказва какви са чувствата и емоциите, преобладаващи в предстоящото произведение – много често основната тема е вплетена в увертюрата, но не са редки и случаите, когато тя е напълно отделно произведение, често със подчертан симфоничен характер. Но общото почти винаги (или поне при по-добрите)  е изключителната „прифатливост”, която увертюрите притежават. И това е нещо, което е съзнателно цел на оперните композитори – да е attention seeker. Защото, въпреки че сега оперното изкуство се смята за доста елитарно (дори снобарско) развлечение, в епохите на барока, романтизма и най-вече класицизма, операта е била универсалното забавление, а оперните зали – пълни със представители на практически всяка прослойка на обществото – от най-прости селяни, до самият монарх. И можем да се досетим, че толкова… разнообразна сбирщина, пълна с нискообразовани хора (и образовани, които само си мислят, че разбират от музика) трудно ще притихне в благоговение пред сложната архитектура на музиката или изтънчения баланс в оркестралните цветове – естествено, трябвало й е нещо, което още от началото да я удари „кат’ мече у дирек” че да вземе да млъкне и да чуе какво става в първо действие.

Та, по своему, увертюрата е начина на композиторите, с езика на музиката, да извикат: „Затворете си плювалника, шоуто започва!”

А това са 10-те ми най-любими затвори-плювалници с един бонус. Enjoy!

Дъ бест of Classical Music – Част 2

Ако не сте запознати с опита ми да дам някакъв израз на музикалният си вкус под форма на класацията, препоръчвам да започнете с първите пет представителя на топ10 на най-великите произведения на класическата музика. А сега – останалите.

Приятно слушане!