The Fellowship of the Ring – Part 1

by Влади Неколов

Ash nazg durbatulûk, ash nazg gimbatul,

One Ring To Rune Them All / / One Ring to Rule Them All

Prelude. Всички помним онези първи минути от Задругата, когато най-накрая стана ясно какво всъщност ни очаква. Обществена тайна е, че първата версия на прелюдията е била доста по-кратка и Шор е написал специална музика за нея, която е рилийсната в официалния саундтрак като The Prophecy [q]. Накрая обаче, става ясно, че филмът ще има нужда от доста по-обширен увод и Хауърдчо решава, че вместо да мисли нова музика, най-добре да нахвърля де-що теми и мотиви има във филма и да ги скрои в една 7-минутна композиция, наречена Prologue – One Ring to Rule Them All. Което беше правилното решение, защото точно тази част от филма предлага прекрасно пространство да дефинираш някои от темите си, докато на екрана тече сбитата история на The One Ring.

Първите няколко секунди музика, които чуваме, са струнни, разложени в октави, от ниското чело до високата цигулка – похват, предоставящ добра основа за мелодична линия над него. Може би най-известният класически пример ще да е от Първата симфония на Малер [q]. Над струнните Шор изтърсва първата си тема и тя е не коя да е, а Елфите от Лориен – помните Галадриел – сцената с огледалото, където тя е поставена на изпитание и едва се удържа да не задигне пръстена на Фродо. Нейн е гласа във voiceover сцената („The world is changed. I feel it in the water. I feel it in the earth…“) и с това вероятно се цели да покаже, че ерата на елфите отминава, че предстои промяна, драматичната завръзка /между другото, повествователната рамка с това „The world is changed…“ – появяването му в началото на FOTR и след това отново в средата на TTТ – е брилянтно замислена/. Друга линия, която трябва да обсъдим относно ЛориенL e хармонията. Тези струнни в началото, ако сте забелязали, за разложени на октави. По тази линия Шор използва интересна концепция – тази на хармоничния драматизъм. Като цяло тя може да се опише така: колкото по-широка е хармонията, толкова по-чист, по-добър, по-положителен е субекта/обекта/сцената, за който става въпрос. Под широка, имам в предвид стремяща се към октавата и разчитаща главно или на октава или на квинта – двата най-благозвучни интервала.

Друг отличителен знак е, че тази музика е най-често бавна и почти изключително разчита на високия регистър – женски/детски хор, високи инструменти като цигулката и обоя. Всъщност е научен факт, че хората предпочитат звука на (и се чувстват по-комфортно когато слушат) високи инструменти – научили сме се да свързваме по-високите честоти с хубави неща – плачът на новороденото, песента на птиците, подобен род лигавщини… Прекрасен пример е The Passing of the Elves [q] – женски, акапелен хор, като всеки от гласовете се движи почти изцяло в паралелни квинти или точно четири тона един над друг (без да броим мелодичните завъртулки тук и там, както и оказионните октави, които са там със същата цел), създавайки усещането за ефирност, безплътност, чистота, нещо отвъд този свят. В 0:43 настъпва един „лош“ бас в постоянен нисък тон, който сякаш ги гони, кара ги да си тръгнат, заплашва ги; тях – чистите, безгрешните, безметежните, но някак странно уязвимите.

След ЛориенL идва нещо наистина емблематично – валдхорни и виоли/чели в няколко акорда, подготвящи ни за Мотива на Пръстена. Но за него – след малко. Защото точно тези няколко акорда [q] са не по-малко ефективно изобретение от самата тема на Пръстена. Тъй като още в началото се научаваме да ги свързваме със самата тема, да знаем, че тя предстои след тях, Шор създава мощен инструмент за напомпване на съспенса, защото знаем, че предстои Пръстена да направи поредната пакост, предусещаме го, в някои случаи го знаем дори преди самият герой да го е разбрал, което всъщност е един от основните инструменти за въздействие на лайтмотив-ориентираната музика. И след като ни е научил да очакваме онези тънки цигулки и определени действия на The One Ring след това, композиторът може да си играе с нас както си пожелае – какво ако изведнъж чуем тези два такта, но след тях не последва нищо? Ами ако се изтърси самата тема, без тях?

Сега, за самата тема [q]. Не е ли странно, че мотива на най-могъщият магически предмет в Средната земя и обектът, около който се върти цялата трилогия, е всъщност една тиха мелодийка във супер високи цигулки – почти незабележима, промъкваща се, тиха? Защо не е тежка, мрачна, всепоглъщаща; нещо подобно: [q]? Защото пръстенът не действа така. Кога той еднолично е манифестирал някаква драматична, велика сила? В природата на пръстена е да е долен, заблуждаващ, да действа чрез другите, затова иска да се върне на ръката на Саурон. It didn’t kill Isildur, it betrayed him to his death. Друга характерна черта на пръстена е подмолността му, способността му да привлича към себе си… да заблуждава. Шор е показал като е ситуирал темата във високия регистър – на пръв поглед сякаш си противоречи, защото вече казахме, че той е запазен за чистите, положителни неща; обаче не е ли точно това, което Пръстенът се опитва да създаде като впечатление… My precious… Обещание за сила, мощ, с която да победиш злото, дълголетие като подарък; така Пръстенът успява да съблазни хората, Ам-гъл, Билбо, че и Фродо накрая. И все пак това е само обвивката, вгледаш ли се по-надълбоко, прозираш, че единствената му цел е да се завърне при господаря си…

Цел… A как може пръстен да има цел? Съзнание… Сякаш самият той е донякъде жив – друга интересна черта, която Шор е представил чрез музиката. Тази тема сякаш диша; първият такт се въздига, докато Шор указва да се свири все по-силно, а после напрежението се изпуска в абсолютно същия ритъм, само че не нагоре, а в противоположна посока:

Той сам е казвал, че това е била основната му цел при създаването на този лайтмотив – да вдъхне съзнание на пръстена, да втълпи идеята, че той има a will of its own.

Следват минути за suspense-building пълен с т.нар. морденти – фигура, която означава две бързо сменящи се ноти последвани от една по-дълга (известен пример е Токата и фуга в ре минор на Бах – първото нещо, което чувате, е мордент [q]). Мордентът като цяло е фигура, която Шор привързва към Саруман и Бялата кула – темата на магьосника започва с мордент и като цяло той преобладава в музиката, свързана с него. /Интересен факт е, че темата на Гандалф Белия
– след като се преражда в TTT – също започва с мордент [q] – помните ли репликата на Гандалф: I am Saruman… Rather Saruman as he should’ve been./

Защо обаче морденти тук? Както и следващата тема, която се появява в Пролога – Мотива на Назгулите
[q]. Нито назгули, нито Саруман играят някаква роля специално в Пролога, ако не ме лъже паметта. Според мен по-скоро Шор се опитва да отъждестви злото като цяло с тях, отколкото да извиква определен образ в съзнанието ни или ни подготвя отрано за това, което предстои. Сякаш още отсега начертава фронтовата линия…

Нататък музиката следва логичната линия на историята – пръстенът отново се появява, докато се разказва историята му, но едно нещо избива на преден план – интересно е, за филм, наречен The Lord of the Rings, всъщност колко рядко Шор използва темата на Пръстена. Все пак през сцена героите говорят за него, крадат си го, размятат го насам-натам, а темата му звучи нaй-много 5-6 пъти за всичките 3 часа и нещо на FOTR. Важни са обаче моментите. Шор си позволява да използва темата не просто когато пръстенът се появи на екрана, а когато използва силата си – когато пленява нов носител или се изръгва от стария, когато заблуждава, притегля назгулите към себе си и т.н. Това създава известен ореол на мистичност около темата и я прави някак по-важна от останалите, някак по-сериозна и по-опасна. Защото не я чуваме през 5 минути като например Мотива на Задругата, а само в най-критичните моменти. През останалото време пръстенът (привидно) спи…

* * *

The Shire / / The Shire

А след 7-минутното въведение, изведнъж се изтърсваме в Графството, по зелените поляни и захлупените къщурки, с малките хобити, а във струнните звучи онази така позната пасторална мелодия, която, с изключение на Мотива на Задругата, е най-повтаряния и известен мотив във цялата поредица. Кажи речи това или вариации по него е единственото нещо, което слушаме, докато сме в Хобитово или докато, след това, някой от дребосъците се сети с носталгия по родния дом. Какво всъщност, обаче е този мотив и защо се оказва толкова неоспоримо успешен? Тук Шор залага на един от най-монументалните си таланти – да оформя музиката прекрасно в контекста на дадена култура. Какво имаме тук – малко, идилично късче земя и хора, на които не им пука за нищо друго на света, освен за това късче земя. Pretty severe case of patriotism. And quite obvious. И какво използва Шор? – Химн! Музика, която възхвалява родното късче земя… и то точно един определен химн – запознайте се с This Is My Father’s Land:

Quite like it, don’t you think? Не е важно дали човекът се е вдъхновил директно от този химн или просто е останал някъде в подсъзнанието му, важен е съзнателния избор да се обърне към подобен tune за Tемата на Графството.

За да покажа всъщност колко критично важно беше да се получи този мотив, ще разгледаме колко често го използва Шор за различните ситуации, в които се разглежда Графството. За целта можем да разделим мотива на основните му вариации:

• Rustic Shire [q] – почти същата тема, само че не върху цялата струнна секция, а само върху една селска цигулка (fiddle), после пък върху tin whistle, като оркестровия набор е почти изцяло сменен – тимпаните са заменени с прост барабан, а „дишащите“ акорди, които сякаш се появяват от нищото, засилват се и после угасват, звучат не във цялата струнна секция а в няколко акордеона. Този мотив показва истинската първобитна, селско-идилична същност на хобитите.
  
• Expansive Shire [q] – Друга вариация, свързана с идеализирането на Графството – та я за мястото, за което те боли сърцето, когато си далеч от него и си го представяш като рай на земята – тази смесица от сладко-горчиви чувства е постигната като Шор променя TheShireL така, че да си спомним за оригиналната тема и свързаното с нея с тъга и изведнъж пуска оня разложен акорд, който се изстрелва нагоре [q], от който ти се разтапя сърцето.
  
• Leaving the Shire (var.) [q] – Това е по-скоро вариация на Expansive Shire, но определено тук чувството за тъга по дома и по хобитите е преобладаващо – тази тема присъства когато някой се кани да напусне Графството или къса всички връзки с него /пр.: на партито си за рождения ден, преди Билбо да замине и в последната сцена от FOTR, когато Фродо качва Сам на лодката и двамата осъзнават, че вече няма връщане назад./ Тази тема има навика да се показва в моменти, които подчертават смелостта и героизма на малките хобити.
  
• Actual Setting Out [q]– Това е мотивът, който се свързва „официално“ със самото отплаване на Фродо и Сам. Всъщност това, което ви постнах (The Breaking of the Fellowship, от официалния саундтрак) е най-добрия трактат по развитието на TheShireL и като цяло може би най-гениалните 7 минути музика в този саундтрак. Това, което започва в 25-тата секунда е лайтмотива, който наричам Actual Setting Out, но всичко в този трак е толкова навързано, че сърце не ми даде да го кропна варварски, както направих с другите. През 1:46 започва най-разтапящата версия на Leaving The Shire – когато Фродо спасява Сам от удавяне и го качва във лодката – а после Мотива на Задругата започва бавно да се оформя първо във меки валдхорни, после в обой с леко напомняне на Leaving The Shire и все нагоре и все нагоре, и все по-силно, докато накрая не се стигне до познатата ни тема. [q] Нататък, Шор излива мелодичния си гений без срам и мярка над просто барабанене, докато не се стигне до In Dreams, изпята блестящо от Едуард Рос (boy soprano).
  

Надявам се осъзнавате колко много вариационен материал е това и само за един мотив. И какво постижение е, че Шор успя да го състави.

P.S. Смяната в оркесталните цветове, за която говорих при Rustic Shire, най-ярко се показва в Flaming Red Hair [q], който го има само в The Complete Recordings – забележете колко намален е „оркестъра“ – само по един инструмент на глас – колко е наблегнато на „първобитната“ перкусия и как цялостния тон на трака е коренно различен от всичко останало.

P.P.S. Само да вметна, че вече ми се случи да изслушам саундтрака на Хобита, за който няма да отварям дума сега защото

* * *

Keep it secret, keep it safe / / Keep It Secret, Keep It Safe

Оттук нататък се показва една по-различна страна на Шор – тази на екшън композитора. Само че не класическия напомпан, перкусионно-мускулест Zimmer-like екшън, а по-скоро приключенска епика ала Индито на Уилямс [q] или Харито на същия [q]. Като тръгнем от Keep It Secret, Keep It Safe, където ритмичният дуализъм от 30-тата секунда е един от supa-mega-giga-dupa-mindblowing моментите във скора, и в A Conspiracy Unmasked, след меланхоличната, недовършена манифестация на TheShireL (похват, който се използва и в Saruman The White) и смразяващото соло на бас кларинета, изведнъж изкача ярък тромбон във фортепиано, след което се натъкваме на един по-общ лйтмотив – този на опасността
[q]. Него можем да класифицираме като ритмичен лайтмотив защото, макар да не е само ритъм, а да има прикачена мелодия към него – падащите стакато четвъртини –, има навика да седи на заден план или да предшества мотива на самата опасност – дали ще са назгули, урук-хай или бог знае какво.

Последният голям мотив, който ни остана, е Мотивът на Задругата на Пръстена [q], [q]. Първият трак, който пуснах, е чак от TROTK, но понеже е най-яркостъписващоненормалногероикоизключителното нещо, което ще ви се случи музикално в тези три филма, реших, че ще е удачно да започна с него. А ето какво представлява музикалният му скелет:

Два прости акорда (I♭-II-I♭), звучащи в брас секцията. Няма да навлизам в допълнителни подробности като да обяснявам, че лайтмотива е в т.нар. лидийски лад, но е интересно, защото лад всъщност, грубо казано, е подредба на тонове и полутонове – концепция, използвана още в Древна Гърция. Има доста ладове и гърците са прикачили определено чувство към всеки от тях – някой (дорийски) са събуждали войнствения дух и били толкова афектиращи, че са били забранявани в мирно време, а други пък били по-женствени и нежни. През различните епохи различни чувства и настроения за били приписвани на различните ладове, но относно този – лидийския – хората сякаш са били доста единодушни – всички го указват с простото happy, happy, happy… Интересно, нали?

Та, първият път когато прозвучава TheFellowshipL e titles-а на първия филм (темата е емблематична за него така както тази на Рохан е за ТТТ и на Гондор – за ROTK) – там тя е нежна и мека, в тихи валдхорни. Интересно е да се проследи хода ѝ обаче – тя постепенно набира мощ и е застъпена от все повече инструменти, докато не дойде кулминацията ѝ във The Bridge of Khazad-Dum – там, където задругата надвива войската на орките в Мория и се изправя срещу Белрог – най-великото ѝ тържество. Когато Гандалф пада в пропастта обаче, пълната тема не прозвучава до края на филма отново – задругата вече не е цяла. Друг емблематичен момент е последната сцена на филма, когато Арагорн, Гимли и Леголас тръгват да спасяват Мери и Пипин – в момента, в който смяташ, че, оставяйки Фродо и Сам да продължат напред, слагаш точка на цялата задруга, те решават да се обединят отново и под речта на Арагорн, сякаш от пепелта се издига отново TheFellowshipL, за да се чуе в най-пълния си вариант след „смъртта“ на Гандалф. През останалите филми ще се спрем отново на нея (защото тя се повтаря общо цели 39 пъти) но е интересно да се види докъде стигаме с това постоянно развитие и увеличаване на темата – ами до For Frodo – онова яркостъписващоненормалногероикоизключително нещо, за което ви говорех преди малко – пълен SATB хор крещи до изнемога над оркестъра. А като се сетим откъде започнахме…

To Be Continued…