10-те най-добри скерци
by Влади Неколов
Но първо, няколко важни уточнения:
1. В този пост става дума само и единствено за класическа музика. Ако търсиш нещо друго, си свободен да напуснеш.
2. Какво аджеба е скерцо? Ами има един пич, на име съдия Потър Стюърт, чийто бисер можем да перифразираме за целите на нашия разговор така: “Познавам едно скерцо, когато го чуя”. Но реално има начини (макар не 100%-ови) да се определи. Първо, скерцото е традиционна част от симфониите на романтизма, та до ден днешен. Смята се, че Бетовен пръв е започнал да буха скерцота в симфониите си като невидял и след него – целият свят. А самото скерцо трябва да е някакъв вид музикална шега (но не винаги) обикновено с доза черен хумор (но не винаги), сравнително до доста бързо (но не винаги) и върви със валсова стъпка в такт 3/4, или 6/8 (но не винаги). Обикновения начин да се разпознае е просто да не се правим на музиколози и да погледнем заглавието на творбата.
Скерци разбира се, се срещат не само в симфониите, а и освен като части от други обемни творби (примерно струнни квартети), така и като отделни произведения. Но нещото, което ги обединява е, че винаги са уникално забавни за слушане и свирене и носят в себе си онази крайно първична любов към красивата музика.
3. Инспираторът на класацията е всеизвестният любител на скерци, бай ви Ностро, който също даде вещото си мнение по вапроса.
4. Разбира се, под “най-добри” нямам в предвид някакви опити за обективно селектиране, а просто за 10-те ми любими неща, или по-скоро – 10-те неща, за които се сетих тази сутрин. 🙂
Honorable Mention: “The Sorcerer’s Apprentice” – Paul Dukas
Очаквахте ли да видите Мики Маус в класация за класическа музика? I bet you didn’t. 😀 Но въпроса е, че Пол Дюкас прави нещо велико с музиката на един от най-добрите филми на Дисни, който е повлиял детството на всеки от нас повече, от колкото можете да си представите. Може би най-известната сцена – където Мики съживява метлите, а те после долно се обръщат срещу него – е озвучена от не друго, а точно скерцо. Да може би не сте се замисляли, но всичко си идва на мястото – “черният” хумор и е в 6/8.
10. “Dance Macabre” – Camille Saint-Saëns
Не съм сигурен колко хора ще се съгласят, че това е класическо скерцо, но няма да споря с тях ако ми кажат какво точно е “класическо скерцо”, щото то май няма такова животно. А иначе, това е едно от най-отвяващите неща на французина.
9. Violin Sonata No. 2 (II Movement) – Sergei Prokofiev
Какво да кажа за Прокофиев? Цялата му Втора соната за цигулка е изключително класически стилизирана и скерцото е кажи-речи задължително, но пък колко странно и шеговито, почти като импровизация. Това им обичам на скерците – това тук звучи едновременно много “класически” и сякаш изтананикано от дете.
8. Symphony No. 7 (III Movement) – Antonin Dvorak
Дворжак е един от най-великите майстори на симфонията. А за да си майстор на симфонията, трябва да си майстор и на скерцото. Доказателството е в горното видео. Въпреки, че е по-лирично от обикновено и в несвойствения 6/4 такт (чувства се като две групи от по три четвъртини), Дворжак не оставя съмнение за истинската същност на произведението.
7. Symphony No. 9 (II Movement) – Ludwig van Beethoven
КръстникЪТ на скерците. Бащата на скерците. Абе, с две думи, ако ви харесва идеята за едно скерцо със сутрешното кафе, това е човекът, на който трябва да благодарите, че има такова разнообразие. А Molto Vivace-то от величествената му Девета, е може би най-известното скерцо в света. От това обаче следва едно гигантско пресвирване, едни опити за оригиналничене от страна на стотици диригенти, една борба да се покажеш над сбирщината от оркестри, свирещи и свирещи Деветата отново и отново. Направо сме бомбардирани от тази музика, в процеса на което тя е изгубила много от първоначалната си красота.
Естествено, че виждам гения зад тези 9 минути, но напоследък чуя ли ги, си казвам “о, не, пак ли?!?” Положението е като това с “Годишните времена” на Вивалди. Затова е и толкова назад в класацията ми.
6. Scherzo No.3 – Frederic Chopin
Каквото и да кажа за Шопен, вече ще е казано 1000 пъти, така че нека кажа нещо за Владимир Хоровиц. Никога не съм приемал славата му на крауд-плийзър, с която критиката го венчаеше. Това че няколко пикливи писарчета са решили, че човекът аджеба “не разбирал какво искал да каже Шопен”, не променя фактът, че това е най-добрият пианист за последните няколко века.
Горното скерцо на Шопен (както и всички негови творби) разширяват представата ни за това какво трябва да бъде едно подобно произведение, а и като броим, че то представата ни беше предостатъчно разширена, си става направо практически неоткриваемо в някои случаи.
5. Symphony No. 4 “Romantic” (III Movement) – Anton Bruckner
Grandeur! Ностро, специални поздрави 😉
Брукнер никога не е бил най-големия “любимец” на критиката, но на кой му пука? С тази симфония отвява вичко! На много малко неща, които съм чувал, така им отива този яростен рев на браса. Определено едно от най-епичните поризведения (които освен това имат гигантска художествена стойност), които съм чувал.
4. Symphony No. 9 (II Movement) – Ralph Vaughan Williams
Споменах ли, че съм отчайващо влюбен в Ралф Уилямс? Величествената му симфонична работа, започнала с първата му “Морска симфония” завършва с уникалната Девета – вероятно най-великото му постижение. Няма какво да се каже чак толкова за този шедьовър, просто слушайте.
3. “A Sea Symphony” (III Movement) – Ralph Vaughan Williams
Тук скерцото (в типична 3/4 форма) е заставено да пресъздаде бушуващото море, и го прави повече от достоверно – можеш да усетиш как вълните се разбиват в теб. Хоровата част (цялата симфония е хорова) допълва това чувството на епична мощ, която е точно на място, като се има в предвид какво се опитва да пресъздаде композитора. “Морска симфония” е едно от най-уникалните неща, които съм чувал.
Това е първата симфония на Ралф Уилямс и една от първите изобщо, които са изцяло хорови, в смисъл, че използват хора от началото си до края. Англичанинът започва да скицира идеи за песните някъде към 1903 година, а до 1909 симфонията е напълно завършена. “A Sea Symphony” повлиява изключително много английската класическа музика от първата половина на XX век.
2. Symphony No. 6 (III Movement) – Ludwig van Beethoven
Усещате ли, че колкото повече напредвам в класацията, губя все повече и повече дар слово. Честно, не знам какво да кажа, просто го обожавам.
1. Symphony No. 9 “From the New World” (III Movement) – Antonin Dvorak
Самото скерцо започва в 4:45.
Absolutely no comment! Ако не се разтреперете от това, не сте хора. 🙂
CIIINEMA 
Ами аз се разтреперих отвсякъде. Вече ме е срам да си пусна моята „класация“, понеже си нямам на идея какво да пиша за отделните скерцота (освен колко ми харесват 😀 ), а пък ти си им направил толкова ударни представяния, че всичко друго би бледняло.
Иначе Вон Уилямс го знам само с Грийнслийвс. Симфониите му ги имам, но не съм сядал да ги слушам в детайли. Явно трябва да поправя тази грешка. Имаме и 3 съвпадения, определено твоята класация е доста по-разнообразна и проникновена.
След малко ще си пусна поста и ще преслушам тези от твоите, които не съм имам удоволствието да чуя досега. После пак ще пиша. Well done!
Не. се. излагай. Проникновена ми била класацията, то по-субективно нещо май не съм писал. 🙂 Радвам се, че ти е харесала, мирси за комплиментита и чакам твоята :)) п.с. И си поправи грешката за Уилямс а аз ще се постаря повечко с Брукнер 😉 😛
Момчета, малко ще е да кажа, че ме правите щастлива.
Страхотна класация 😉
Уау, мерсии, Зори :))
ехаа, яко 🙂
Диригентът от клипчето за Симфония N9 на Бетховен е голям, хехе 😀 Ама те всички са хаховци, така или иначе
Сетих се и за История на музиката в картинки 🙂 и как описваха живота на диригентите, велика книга (с картинки!) !!
Явно деветите симфонии винаги са били върхове на композиторите 🙂
Сега се сещам и за полета на бръмбара (пчелата де, ;р) от Римски-Корсаков, ама те метъл групите си падат по скерцо:
Ламоте, гледай от началото клипчето на Деветата на Дворжак и тогава ми приказвай за хаховци 😀
Иначе, ами да, в общия случай 9-тите им симфонии са от най-добрите, ама то щото умират след тях 😀
a btw има хляб и в една класация за метъл парчета, инспирирани от класическо призведение… 🙂
Много силни подбор и представяне, Влади.:)
шенкю, радвам се, че ти допада :))
Вместо да ме пъдиш, можеше да включиш едно „Scherzo For Motorcycle And Orchestra“, 🙂 Не че не обичам класическа музика, ама, знаеш, филмовата ми е по-голяма страст. 🙂 🙂
Дринов, ти точно знаеш, че Джон Уилямс специално и на мен ми е оргомна страст. 🙂 А и кой те гони? Стой си, не ми пречиш 😛 😉
Влади, тези на Ралф си ги пуснах по два пъти, ама нещо не успяха да ме грабнат. Явно ухото ми не е тренирано като твоето, набиват ми се по-открояващи се теми, а тук не откроих такива.
Иначе за произведенията на Дюкас и Сен-Санс преди малко забравих да кажа, че са ми сред любимите. Щях да ги вмъкна някъде, ако знаех, че минават за скерцота. 🙂
А, и дълго се чудех за петата част от Фантастичната симфония дали пък не е скерцо, щото четох (иначе нямаше да разбера 😀 ), че е в такт 6/8. Ма както и да е де. Повечето от класацията ми са непоклатими така или иначе. 🙂
Е, няма лошо, просто имаме различни вкусове по отношение на Уилямс. 🙂 А за тези на Дюкас и Сен-Санс по пинцип не съм напълно сигурен, но на мен така ми звучат… което в крайна сметка не значи нищо 😀
Виж с Берлиоз нещата са по-сложни. Тая фантастична симфония можем да я разтягаме до утре и пак няма да де разберем кое е (и дали е) скерцо, защото просто всяка част е изключително сложна и многопластова сама за себе си. Примерно 6/8 не започва от началото на movement-a, а от 21-и такт и след него до края на частта, имаме поне пет напълно разделими и оформени субчасти, което е крайно несвойствено за скерцото. Второто място в класацията (от Шестата на Бетовен) дава много точна представа за масово използваната структура на скерцото – I част, II част, I част and so on. А пък финала на Фантастичната е всичко друго, но не и „музикална шега“ или пък „с намеци за хумор“ 🙂
Честно, нямам си на идея за какво говориш, но звучиш достатъчно обосновано, че да ти повярвам. 😛 Тук имаше намек за хумор. 😉
Ок, за Фантастичната не споря. В „Картини от една изложба“ има ли нещо, което да е скерцо – там поне половината ми удрят на скерци? 🙂
😀
Картините не съм ги слушал отдавна и почти не ги помня, да ти кажа, но мисля, че „Gnomus“ бая ми беше заприличал на скерцо, но иначе трябва да ги чуя поне за да видя дали и друго нещо ми напомня… бтв Баба Яга кърти плочки!! :))
Ааа, да, разрових се и пише, че Баба Яга я определят като скерцо. Странно, защото тя попринцип е в 2/4, но пък не е като да е за първи път скерцото да е скарано със собствените си правила. Също гледам, че No.5 „Балетъ невылупившихся птенцовъ“ е в 2/4 с структурата,която е свойствена за скерцото, а и гледам, че самия Мусогорски е написал темпо „Scherzino“. Значи доста внимателно си слушал, та не са ти убягнали тез тънкости 🙂
[…] 10-те най-добри скерца на Влади и Ностровите предпочитания предлагам десетте си […]
[…] Неколов (инициатор) […]
Ще изслушам с удоволствие и първите четири музикални фрагмента в класацията ти, Влади, но междувременно да ти кажа – свалям ти шапка за анализа и, разбира се, за вкуса!
Впечатляваща селекция, поздравления!
И сега ще трябва да наваксвам с инфо-то покрай теб, Ностро, Зори с оперните арии и MTV-шашмалогиите на Ламотий 😀 По-добре късно, нали 😉 Сърдечен поздрав и пожелание за вдъхновение!